Когато нимфите танцуват

Първо действие

Скромно обзаведена стая. Влизат Стефан, Албена и две съседки облечени в черно.

Албена държи малка урничка. Слага я внимателно на полицата. Нежно я погалва.

Албена: /тихо като на себе си/ Това е.Спи спокойно, мила!

Гана: Албенче, да беше сложила една иконка, леля.

Албена: Ще сложа.

Кера: И кандилце.

Албена:И кандило.

Стефан:/ пали с разтреперани пръсти цигара, после я угася/ Кому са притрябвали, лельо Ганке. Мигар ще я върнат.

Ганка: А, не говори така, Стефчо. Трябва то.

Стефан: /избухва/ Трябва, трябва. Направихме всичко, каквото трябваше, а тя си отиде./разплаква се/Отиде си, Бени. Детенцето ни го няма вече.

Албена го прегръща.

Албена: Отиде си.

Кера:/прекръства се/ Бог да го прости, горкичкото. Поне вече не се мъчи.

Албенче, на попа колко му платихте?

Стефан: Аз…  не знам,Бени, как ще живеем по нататък. Господи, как ще живеем

Албена:/глухо/ Ще живеем някак си.

Стефан:/ вика, вдигайки глава/Защо, защо сме наказани  така?

Гана: То, тъй било писано, Стефчо.

Стефан:/озлобено/ Писано. В коя книга? В кой тефтер. Да ги накъсам. Да ги запаля. Мамицата им да разкатая.

Албена: Върви да си легнеш. На нощното шкафче има лексотан. Вземи едно хапче. Ще се поуспокоиш.

Стефан: Ами ти? От три дни не си подвивала крак. Как издържаш?

Албена: Аз  още малко и  ще полегна. Хайде иди!

Гана: Ма много се изтормози човека ти, Албенче.

Кера: Да вземеш да го занесеш някъде да му побаят. Вие, младите, не вярвате, но  трябва. Да не вземе да се затрие нещо и той подир Янчето.

Гана: Да ти помогнем нещо, леля?

Албена: Не, благодаря. Доста ми помогнахте. Трябва вече сама да се оправям.

Кера: За поманата, нали ти казах, първо на трите деня после…

Албена: Да, да  аз ще ви повикам.

Кера: Да се обадиш на попа от предния ден, че той  е много ангажиран, горкият. Колко каза, че му плати?

Албена: Аз не знам тя… свекървата плащаше.

Мъчи се да ги отпрати

Албена: То и аз ще си лягам

Кера: /вече на вратата/ Пък ако нямаш кандилце..

Албена: Имам, имам.

Кера: Е, хайде, да те оставяме вече, Албенче. Пък като ти потрябваме, е къде сме./преди да излязат/ Ей, студен човек, ма. Една сълзица не пророни на гробчето. Стефанчо, без малко да падне в него пък тя... Корава душа.

Гана: Ти видя ли гробаря? Всичкото винце излока мизерникът. Айде, Албенчето, вятър я вей на бял кон, ама  и на Стефан казах и на свекърва й.Нищо. Щях да го науча аз, но айде нали е погребение.

Кера: Туй рака, бил страшна работа, Гано. Да не е заразен, мари?Да вземеш да ми дадеш малко тамян да прекадя стаята.Че знай ли човек. Пу... Пу...

Албена остава сама.Сяда на стола,после се захлупва на масата. Изведнъж нежна музика започва да звучи и на сцената танцувайки на палци излиза Яна. Албена  разплакана вдига глава и смаяно гледа танца на Яна.

Яна: Е, как беше? Този път стана, нали мамо?/изчаква реакция, но като не я получава/ Добре де. Трябва още да се упражнявам. Нали така ще кажеш. Знам. Но ми се стори, че този път беше много добре. Кажи де, кажи!

Албена: /тихо и невярващо/ Яна!

Яна: Но да знаеш, мамо, палците нещо ме стискат. Пък ти си ми казвала…/вижда, че майка й  продължава да я гледа втренчено/ Какво бе мамо? Пак хленча, а?

Албена: Яна.. ти…  ти ли си майче?

Яна: / с променен глас/Не. Аз съм дядо Торбалан. Какво ти става, мамо? Гледаш така, сякаш си видяла призраци.

Албена: Аз.. май полудявам.

Яна: Ами да. Казвам ти, хореографията много те преуморява. / отива до скрина и вижда урничката/ Ха, нова вещ. Не съм я виждала.

Албена:/уплашено/ Не пипай! Да не я счупиш.

Яна: /обидено/Не съм малка, де. Какво има вътре, та толкова държиш на нея, мамо.

Албена: Там… тя ми е скъпа защото….всъщност…

Яна: Всъщност, защото… не ме интересува. Кога ще направиш балетната постановка?

Албена: За какво говориш?

Яна: Беше ми обещала да направиш балетен спектакъл. Какво забрави ли?

Албена: То беше…

Яна: И аз ще  бъда солистката.

Албена: Да но…

Яна: Обеща ми мамо. Знаеш ли, как ми се танцува/започва да танцува/ Краката не ме болят вече. Нищичко не ме боли. Сякаш нямам тяло. Толкова ми е леко.

Албена: Яна!

Яна: /спира изведнъж/Какво? Не ми ли вярваш, че ще се справя. О, аз ще се упражнявам, мамо.Ще правя всичко което ми кажеш. Ти ми обеща, обеща ми.Ето/ отново започва да танцува/ раз два три, раз два три, четири и четири.Завъртване. Поклон.

Албена: Аз.. нямам..сюжет.

Яна: Как да нямаш сюжет? Та ти всяка нощ в болницата ми разказваше историята на малката нимфа. Аз ще бъда малката нимфа, нали? /нетърпеливо/Нали ,мамо?

Албена: Може ли .. да те докосна?

Яна: Аз да не съм стъкло, че ще ме докосваш. Мамо, какво ти става?Гледаш ме така, сякаш нещо лошо се е случило.

Албена: А, не какво може да се случи. Ти си тук. Жива и здрава. Значи всичко е наред. Само дето аз полудявам.

Яна: Разбирам те, мамо. Как няма да откачиш. Репетиции, ангажименти. Пък и аз бях малко болна. Но сега всичко е наред. Изкуството ни чака с отворени обятия, както казва татко.

Албена: Яна, аз... приключих с балета.

Яна: Глупости.Какво говориш, мамо? Не, чуй се само! Та нали балетът е твоят живот. Да не си в творческа криза.

Албена:Нямам вече живот аз. Загубих …нещо… загубих… някого/започва да се прибилижава до Яна/ А сега съм изпаднала в делириум, от който не искам да изляза, защото… Може ли да те докосна?

Яна: Стига де! Плашиш ме вече. Просто ме прегърни. Но да не ми измачкаш пачката.

Албена:/плахо приближава дланите си до лицето й, но не го докосва.Само й се любува майчински/ Луничката. С нея се роди. Акушерката каза- за щастие било/бързо се отдръпва/ Като че ли може да има щастие на този свят.

Яна: Сега кажи. Ще направиш ли спектакъл?

Албена:/като в транс/ И това чипо носле. Като копче.

Яна: Да знаеш не ми е от най- любимите анатомични органи. Обичам правилните гръцки носове./бърчи нос и прави смешни муцунки/

Албена:/продължава да я оглежда/ Не си си сложила обичките. Дето ти ги подарих за рожденния ден.

Яна: Къде ли съм ги забутала? Малко съм разпиляна, нали си го знаеш, но за спектакъла ще си ги сложа.

Албена: /дръпва се ядосано/Какво си се вкопчила в този спектакъл? Нали ти казах, че приключих с балета. Пък й нищо не си спомням от това, което съм ти разказвала.

Яна: Това ли било. Аз ще ти го припомня.

Албена: Не, не. Моля те, моля те. Яна, страхувам се, че всеки момент ще се събудя. Страхувам се…че ще изчезнеш.

Яна:/ с тревога/ Нещо е станало с теб. Като че ли не си същата. Може би не ме обичаш и аз.. аз по добре да си отида/тръгва да излиза/

Албена:/ с вик/ Не. /втурва се към нея/ Яна, остани …аз.. аз ще си припомня.Сега.Сега. Как беше. Малката нимфа. Ето че си спомням./умоляващо/ Ти само остани!

Яна: Ух! Аз така се изплаших, че няма да ме върнеш/Плюе си в пазвата/ Пу, пу. Щом си я позабравила, искаш ли двете да си я припомним?

Албена: Двете ли? Как двете?

Яна: Ами… аз ще бъда малката нимфа, а ти старата балерина. Искаш ли?

Албена: Но...

Яна:/шеговито/ Ама ще си отида.

Албена: Добре, добре. Можеше да бъде обратно. Ти- старата балерина, пък аз...

Яна:/смее се/ Малката нимфа ли, мамо, ти малката нимфа? Наистина си полудяла./сяда на пода и крастосва крака, после вперва поглед  пълен с очакване в майка си/ Е, хайде, разказвай!

Албена: Живяла някога в една мансарда стара жена. Някога била балерина, но кой ли си  спомнял за това.Дори и тя вече била забравила. Нямала си никого. Пък и никой не й трябвал. Самотата й била станала вярна дружка.Наоколо било пълно с хора.Светът врял и кипял. А в нейната мансарда времето било спряло. Нямало дори часовник.Денем гледала равнодушно в телевизора чуждото щастие, а нощем не можела да заспи. Защото я боляли краката. И ето, че една нощ…

Яна: /потрива ръце/ Харесвам това място.Защо хубавите неща се случват нощем, мамо?

Албена: Защото, нощта е царството на вълшебствата, детко.

Яна: Като тази нощ ли?

Албена: Може би. Но ти, малката, ще ме оставиш ли да продължа?

Яна: Млъквам, млъквам/прави движения пред устата си/ Заключ.

Албена: Та, една нощ старата балерина стояла на стола до прозореца и тъжно се взирала в тъмнината. Наистина наоколо светели прозорци. В небето блещукали звезди, но в душата й, в душата й било тъмно и празно и тогава.

Яна: /намества се удобно/Харесва ми това място… И тогава

Албена: И тогава се появила малката нимфа. Седнала на перваза и разлюлюла крачета. Сякаш ей така все едно цял живот там е била. Хайде де, какво чакаш! Твой ред е.

Яна скача и сяда на перваза.

Малката нимфа:  Опала. Това  земята ли е? Разбира се че е земята. Какво друго да бъде. Венера ли? Малко тъпичко, а? Е, нещо трябваше да кажа.

Албена: Старата балерина  гледала с безразличие сякаш не я засягало.Мислиш, че била уплашена? Не. Мислиш, че била изненадана? О не не. Просто била безразлична.

Малката нимфа: Нали не съм ви уплашила? Защото преди малко влетях в един прозорец, който светеше. Леле какви писъци. Добре, че не крещите./оглежда я/ Но е лошо, че мълчите.Да не би все пак да съм ви изплашила? Защото…

Старата балерина: Коя си?

Малката нимфа: О слава, слава богу. Вече мислех, че сте няма. Бихме могли  пак да контактуваме чрез телепатия, но…/снижава глас/ аз не съм много добра по тази част. Но да не си помислите…

Старата балерина: Коя си?

Малката нимфа: Да ви се представя. Небесна нимфа четвърто астрално ниво. Хе, хе ще кажете чак четвърто, обаче ако искате да знаете…

Старата балерина: Не съм чувала за  небесни нимфи. Горски, речни, морски да, но небесни…

Малката нимфа: А, и небесни има. Ето ме мен. Макар, че както казва моят приятел, Веселякът Духчо, аз съм едно малко нимфно недоразумение и твърде не ставам за пример, но ако видите моите сестри ще престанете да се съмнявате.

Старата балерина:/с безразличие/ Може.

Малката нимфа: Може ли? Не, не. Сега разбирам. Вие просто трябва да ги видите, за да повярвате.

Старата балерина: Какво има да гледам?

Малката балерина:/развълнувано/ Как какво? Как танцуват? Знаете ли, те много хубаво танцуват? Ето, погледнете тъкмо сега./гледа с възхищение навън/ Нима сте виждали нещо по хубаво и по вълнуващо? Те всичките са от първо ниво, защото са вълшебници в танца.

Старата балерина: /равнодушно/Нищо не виждам.

Малката нимфа: /вълнува се/Не е възможно. Може би не гледате, където трябва. Ето там, там. Сега е малко тъмничко, но звездите ги осветяват.Като еферия е, нали?

Старата балерина: Не виждам, казах.

Малката нимфа:/вълнува се/ Дори и цветните искри ли не виждате?

Старата балерина: Това пък какво е?

Малката нимфа: /изненадано/Но .. само слепият  не вижда цветните искри. А вашите очи са  си наред. /маха с ръка пред очите й/ Нали?

Старата балерина: /тросва се/ Както виждаш все още  очила не ми трябват. Но не виждам някакви си искри. Па макар и цветни.

Албена:  И тогава малката нимфа разбрала. Пред нея стояла жена с мъртва душа. Уплашила се. Празнотата напирала и заплашвала да завладее и нея. Приискало й се веднага да се махне. Да избяга панически. Но се сетила защо е дошла.   

Малката нимфа: Е, нищо. Случва се. На мен пък какви неща ми се случват.Веднъж попаднах в една черна дупка. Там и да искаш не можеш да видиш цветни искри. Добре че имам приятели от петото измерение. Та ако знаете, как се запознах с тях. Веднъж...

Старата балерина: Защо си дошла?

Малката нимфа: Аз…от любопитство. Ходя си насам . Ходя натам.

Старата балерина: И…

Малката нимфа: Вие да не си помислите нещо? Любопитството не е присъщо на нимфите, но аз както казва Веселякът Духчо, имам вроден дефект. И както си ходех.. попаднах на вашия прозорец.

Старата балерина: А онзи дето се е  разпищял.

Малката нимфа: Да де първо на онзи, после тук. Е, като не се брои лунапарка./тайнствено/ Такива неща видях там. Като в приказките. Люлки, клоуни, брадата жена. Тук често ли се срещат брадати жени? И толкова много хора, музика, светлина. Аз и друг път съм виждала отгоре светлината, но разбрах, че тя е нищо пред цялата тази неразбория. Искаше ми се да остана цялата нощ там.

Старата балерина: Че защо не остана?

Малката нимфа: Ами че нали/сконфузва се/ Да не съм бебе, та само лунапаркът да ми е в ума. А вие така ли си седите през цялото време?

Старата балерина:Какво искаш да правя? И аз да се разпищя ли?

Малката нимфа: За бога не. Слухът ми е много деликатен.Искам да кажа с какво се занимавате

Старата балерина: С нищо.

Малката нимфа: Как така с нищо? Всеки прави нещо. Ето например небесните нимфи. Танцуват. Това им е работата. Вие.. вие танцувате ли?

Старата балерина: Аз ли? Откъде ти дойде на ума.

Малката нимфа: /посочва закачени палци на стената/ Ами това.

Старата балерина: А това ли?Някога танцувах.

Малката нимфа: Наистина ли? Танцували сте? И защо спряхте?

Старата балерина: Не виждаш ли? Тялото ми остаря.

Малката нимфа: Но танцът той.. не зависи от тялото

Старата балерина: А от какво?

Малката нимфа: /уверено/ От душата.

Старата балерина: Глупости. Кой ти го е втълпил? Твоят… Духчо ли?

Малката нимфа: Не…моите сестри, нимфите. Но и аз винаги съм го знаела. То е нещо толкова естествено.Ще ми потанцуваш ли?

Старата балерина:  Откъде накъде. Аз.. отдавна не съм танцувала.

Малката нимфа: Но защо? Как може някой да изостави светът на танца, когато е бил в него?

Старата балерина: Светът на танцът е много самотен, моето момиче, или каквото си там.Къртовски труд, упорита работа, болка. За какво? За няколко мига под ослепителните прожектори. После, когато угаснат, разбираш  че в името на него си останал без семейство, без деца, сам самичък на този свят.С болки в краката.Танцувала съм какво ли не. Сега ме виж. Танцувам само танца на самотата.

Албена: Внезапната болка оставила без дъх малката нимфа. Но тя се зарадвала, защото бе успяла да поразмърда мъртвата душа. Вярно първо бе събудила болката. Сега идвало по трудното. Да събуди любовта към живота. Знаела, че трябва да мине през самосъжалението, яростта, обидата,  но това…  това били някакви си досадни чувства. Голямата борба тепърва предстояла.

Старата балерина: Остави ме ти мене. Защо не вземеш ти да ми потанцуваш

Малката нимфа: Аз ли.. аз.. Не мога така изведнъж. Пък и защо да го правя?

Старата балерина: Нали казваш, че това ви е работата. Да не те е хванал мързелът

Малката нимфа: /засегната/ Може  да съм всичко друго, но мързелива не съм. Дори веселякът..

Старата балерина:… Духчо би се радвал да те види как танцуваш.

Малката нимфа: А.. той ме е виждал. И бих казала…Но защо настоявате

Старата балерина: Интересно е, как танцува една небесна нимфа.Да не би да не можеш.

Малката нимфа: Аз, аз. Че това е голяма обида за една нимфа дори и от…

Старата балерина: Четвърто астрално ниво

Малката нимфа: Е какво като е четвърто. При нас да знаете няма никаква дискриминация.Така така/застава на палци, прави една неумела стъпка/ Хоп па. А извинявайте ще започна отначало. Трябва ми малко време, нали разбирате, упражнение, съсредоточаване.Е, това го знаете/започва да танцува но танцът е разстроен гъмжи от грешки и несполучливи стъпки, малката нимфа извинително се усмихва и накрая също така неумело свършва/

Малката нимфа: Така/покланя се с очакване за аплодисменти/ Тук е малко твърдичко. Всъщност ние танцуваме върху облачета. И въздухът е по лек.

Старата балерина: /съжалително/Не можеш да танцуваш.

Малката балерина: Кой аз ли? Нали ви казвам твърдо ми е тук. Пък и от пътуването. Добре де. Хванахте ме. Аз не умея да танцувам. Това ли искахте да разберете.Но да не си извадите грешни заключения. Те могат, могат. Само аз… някакъв дефект нали ви казах. Веселякът Духчо….

Старата балерина: Не можеш да танцуваш

Малката нимфа:  Е аз не бих била толкова категорична.

Старата балерина: Значи всичките танцуват, а ти не можеш.

Малката нимфа: Да но..

Старата балерина: Защо дойде?

Малката нимфа: Нали ви казах? Ходих си ходих и.. Случайно, случайно попаднах тук. Сега ще ме изгоните, че не мога да танцувам ли?/предизвикателно/ А вие да можете да летите.

Старата балерина: Ще те изгоня, защото  май си  и с вродения дефект да лъжеш.

Малката нимфа: О това ли. /с облекчение/Аз пък си помислих. Е, послъгвам по малко. Крия истината де, както казва веселякът духчо. Какво тук това да не би да е порок. Моля, моля.

Старата нимфа: И ужасно съжаляваш, че не можеш да танцуваш.

Малката нимфа: Какво сте заповтаряли. Не можеш  та не можеш./съкрушено/ Всъщност вярно е, кого ли лъжа.Дойдох… за да ме научите… да танцувам

Старата балерина: Аз ли?

Малката нимфа: Той, веселякът, даде идеята. Дори той ви откри. Аз нямам право да идвам на земята.

Старата балерина: Но аз не съм учителка.

Малката нимфа: Какво от това? Нали сте балерина. Можете да танцувате. Ще научите и мен.

Старата балерина: Не е така просто.

Малката нимфа: Как да не е . Моля ви, моля ви, научете ме. Нали ви казах нямам право да слизам на земята.Имам разрешение само за тази нощ. Една единствена.И ако вие ми откажете, какво ще правя. Танцът е целият ни живот.Цялото ни съществуване. Представете си да сте без ръка, без крак , без очи.

Старата балерина: Достатъчно, стига си изброявала.

Малката нимфа: А ще изброявам. Без сърце, без душа. Инвалид нещастен. Не ми отказвайте.

Старата балерина: Всъщност бях се зарекла никога повече да не помислям за балет.

Малката нимфа: Само тази нощ. Моля само тази нощ.

Старата балерина: И тук не е балетна зала. Няма огледала. Няма станки.

Малката нимфа: Ще се оглеждам в очите Ви. Ръцете Ви ще ме подкрепят.

Старата балерина: Забравила  съм някои неща.

Малката нимфа: Не вярвам. То е като прохождането.Не може да бъде забравено такова нещо. Аз.. аз ще бъда добра ученичка. Каквото кажете. Както кажете. И раз и два и три. Ще го повторя хиляди пъти даже милион.

Старата балерина/разчувствано/ Чак пък милион. Добре, малка госпожице. Но те предупреждавам. Класическият екзерсис не е лесна работа.

Малката нимфа: Че кой е казал това.Веднъж се шпионирахме с Веселяка…

Старата балерина: Стига си бъбрила./подава й пешкирче/ Сложи го на врата си. /заканително/ Ще ти потрябва.

Малката нимфа: /въодушевено/ Пешкирче! Винаги съм си мечтала../сеща се че трябва да мълчи/ О, млъквам.

Става от стола и отива до нея. Оглежда я преценяващо.

Старата балерина: Имаш тяло на балерина

Малката нимфа:/доволно/ О да, това казва и веселякът

Старата балерина:/страхливо/ Той да не е тук наоколо?

Малката нимфа: /прихва/ Ами, много е срамежлив. Не се явява пред всеки.

Старата балерина: И слава богу.

Малката нимфа: Но при вас може да дойде. Толкова сте симпатична.

Старата балерина: А не, не. Тебе едва преглътнах. И не се подмазвай чуваш ли. Като същинско дете си. Макар и нимфа

Малката нимфа: /смее се/…Четвърто астрално ниво

Старата балерина: Хайде сега събери краката в пети.Стъпалата леко раздалечени.Така. Стегни тялото. Раменете, раменете изправи. Не така изпъчено

Малката балерина: Така ли? А ръцете, ръцете, къде да дяна, защото те винаги ми пречат.

Старата балерина: Отпусни ръцете спокойно.Спокойно. Все едно са отпуснати крила.

Малката балерина:Като на ангелите

Старата балерина: Като на ангелите. Така. Точно така. Не мисли за тях. Когато е нужно те сами ще се разтворят и ще полетиш. Но дотогава ги остави да си почиват. Повдигни главата. Още, още.Хайде сега. Раз два три, раз два три.

Малката нимфа се опитва да следва инструкциите, но това трудно й се отдава.

Малката нимфа: /измъчено/  Уф, надали ще мога. Заболяха ме краката. Мускулите ми направо треперят.

Старата балерина: Чакай, чакай!/ отива до стената и откача оттам собствените си палци/ Вземи!

Малката нимфа: Даваш ми палците си?

Старата балерина: Те и без това не ми трябват./мълчи известно време/ Даде ми ги едно време моята учителка. Вземи ги! Може и ти някой ден да зарадваш някого.

Малката нимфа: /горчиво/ Ако стана балерина.

Старата балерина: Разбира се, че ще станеш. Просто ти трябва повече търпение, повече воля. Да направим сега едно завъртване.

Малката нимфа: Веднага ли? Не знам как./панически/ Ще ми се завие свят. Ще падна й…

Старата балерина: Успокой се. Лесно е. Издигаш се, завъртваш се и…. завършваш. Главата играе важната роля тук.

Малката нимфа: /падайки/ Ако я има./подсмърча/ Аз.. май съм си тъпичка/решително/ Обаче искам да се науча. Искам.

Старата балерина: С отчаяние не става. И с инат също.Първо трябва да си готова в душата си. Да танцува всяка фибра от тялото ти. Крачетата да ходят все едно по струни. И всяка струна да докосва чувства-любов, искреност, изящество, всеотдайност.

Докато говори малката нимфа започва да танцува, пак малко несръчно, но по добре от преди.

Малката нимфа: Сега по добре ли е?

Старата балерина:/ласкаво/ Да, да. Но обърни внимание на погледа! Той трябва да е устремен напред. Какво виждаш?

Малката нимфа: Виждам…Нищо не виждам.

Старата балерина: Дори цветните искри ли не виждаш?

Малката нимфа: Тях.. виждам ги

Старата балерина: Хайде опиши ми ги!

Малката нимфа: Те са… те са като звуци на … музика. Значи затова когато нимфите танцуват има цветни искри. Това е нашата музика. И при вас ли е така.

Старата балерина: Може би. Не ми е хрумвало да я сравнявам с цветни искри. Тя е  като.. въздух нежна, като полета на..морско конче. Не не поскоро като грохот като земетресение като… Господи тя е всичко.

Малката нимфа: Нали ти казвам като цветни искри. В цветовете е събрана цялата магия на света.Да да, започнах да усещам.Като гъдел е.

Старата балерина: Кае?

Малката нимфа:Ритъмът. Все едно ръцете ми сами се разтварят и някой ме кани на танц. Толкова е завладяващо.

Старата балерина: Добре, да опитаме нещо простичко. Бавно приклякане, главата надолу, така, главата встрани, дланите обърни нагоре.

Малката нимфа отначало по бавно после по бързо започва да танцува и да говори в такт:     

Когато небесните нимфи танцуват

Ефирът изпълва се с цветни  искри

Посипват земята, сърцата вълнуват

нов порив даряват тези стрели.

Разплакани облаци леят прохлада

Цветята окъпват със жива вода

Невидима музика слушат с наслада

И в такт залюляват стройни стебла.

Когато небесните нимфи танцуват!

Старата балерина я гледа с умиление

Малката нимфа:/спира бавно/ А сега как беше?

Старата балерина: Хубаво. Ти си родена за танцьорка. Още малко и ще бъдеш солистката на цялото небесно царство.

Малката нимфа: /подозрително/ Да не ми се подигравате?

Старата балерина: Нали съм ти учителка. Мога ли да се подигравам на собствената си ученичка? Имаш талант. Като самородно злато си

Малката нимфа: И защо досега това самородно злато не е било открито.

Старата балерина: Като всяко нещо трябва да бъде  чукнато от тук дялнато от там. Докато се превърне в скъпоценно бижу.

Малката нимфа: Аз.. бижу. Да те чуеше веселякът. Наистина щеше да стане весело.

Старата балерина: Хайде още малко потанцувай.

Малката нимфа: Да но .. ми се иска нещо по веселичко. Да отговаря на характерът ми. Аз, и веселякът ще каже, съм си голяма лудетина.

Старата балерина: /весело/ Добре, хайде нещичко темпераментно бързо буйно.

Започва да свири буйна музика и малката нимфа се впуска във вихрен танц.

Малката нимфа: /спира изведнъж, после отива до старата балерина, хваща я за ръце и я потегля в средата на стаята/ Хайде елате и вие. Да танцуваме заедно.

Старата балерина се дърпа усмихната

Старата балерина: Не искам да танцувам. Не разбра ли приключих с танца.

Малката нимфа: Когато танцуваш сама е хубаво. Но дваж по хубаво е когато са двама. О не ми отказвайте. Трябва някой да ме държи, защото иначе ще излетя.

Старата балерина: Ти си наистина лудетина. Тежко му и горко на твоя веселяк. /включва се в танца/

Малката нимфа: И той вечно се оплаква. Но ме търпи, защото, защото никой не обича самотата.

Двете се носят из стаята и весело припляскват.

Звъни се.

Второ действие

Албена задъхано отваря вратата. Тя е усмихната. Погледът й блести от танца.

На вратата са двете й съседки.

Гана: Албенче, някаква гюрултия чухме, леля. Да не е от вас?

Албена: От нас ли?

Кера: Казах ти аз, Гано, не е от тях. От Генчови трябва да е. Господ да го убие техния калпазанин.

Гана: Недей тъй пустосва, мари Керо. Не е хубаво.

Кера: Ба ще го гледам. Да видиш ти по нощиите какво прави. Онзи ден...

Албена: Нещо  трябва ли ви?

Двете съседки я избутват лекичко и влизат в стаята.

Кера: Аз.. викам...да имаш да ми дадеш едно яйце, Албенче. Дъщерята ми донеса една шепичка каймичка. То на мен колко ли ми трябва я, ама пусто нямам яйце, малко кюфтенца да си направя.

Албена: Сега ще ти донеса. Едно ще стигне ли?

Кера: Ще стигне я, как няма да стигне, ама за по- сигурно дай две.

Албена излиза да търси яйце. През това време Яна наблюдава съседките.

Гана: /сръгва първата/ Видя ли я мари, как гледаше.

Кера: Ууу, като една откачена. Ма, тя сигурно/прави с ръката знак за откачените/...а.

Гана: Дали пък не беше, като ония, шашавите..

Кера: Кои?

Гана: Ония дето /подрусва се/ Ей тъй дето се друсат.

Кера: А ония. Как им беше ваджишкото име? От тенекия де. Не, не друго беше. А сетих се металите.

Гана: Не, мари. Дето дишат лепило.

Кера:/хваща се за устата/ Хии, наркоманите. Тя наистина мязаше на наркоманка.

Гана: От тях ами. Напоследък, нали биеха на Янчето такива инжекции. Може и тя а...

Кера: Ама не ми се вярва, Гано. Албенчето не е такава.Врата до врата живеем я, толкоз време . Пък да не забележа. Аз всичко виждам.

Гана: Какво не вярваш ма? Какво не вярваш? Те всичките са такива.

Кера: Кои мари?

Гана: Музикантите кои. Или се друсат или са откачени.Горкият Стефчо, не случи.

Докато си приказват опипват вещите. Кера взема урничката с прахта и любопитно го отваря.

Кера: Виж, виж Гано. Тук има някакъв прах. Да не е от оня?

Гана: Ами че близни го, де!

Кера: Да!. Да се отровя.

Гана: От едно близване нищо няма да ти стане.

Кера: Откъде знаеш?

Гана: Ти филми не гледаш ли?

Кера се готви да близне, когато Яна я ритва отзад.

Кера: Какво правиш, Гано?

Гана: /без да се обръща/ Гледам тази жена откога не си е бърсала прахта. Виж я тук на тази снимка. Как е седнала в полата на люцкия мъж. Аз като ти казвам…

Яна ритва и нея.

Гана: Керо, белким ти прилича на стари години

Яна се забавлява като ритва ту едната ту другата. Започва един своеобразен танц, в която двете съседки охкат, пъшкат, обръщат се наляво и надясно и не могат да разберат, кой кого рита. После се хващат за косите. Сбиват се и задъхано се търкулват на пода. Гана е по силната. Тя възсяда Кера победоносно.

Гана: Хем съм ти казвала, Керо, с мен да не се захващаш.

Кера: Аз ли. Грехота,  Гане. Ти първа ме ритна.

Гана: Кога съм те ритала?

Кера: Не си ли?
Гана: Не съм я.

Кера: Я дай честен кръст!

Гана: На, да ме убий господ.

Двете стават с охкане и пъшкане. Яна се приближава отзад и ги ощипва.Двете изпищяват.

Кера: Ама какво става тук.

Гана: Дяволът трябва да е, Керо, дяволът. Те тез, много не вярват в бога, та може да са се сдушили с дявола.

Кера: Ами що правим ние тука тогаз? Я да се омитаме! Уф, ячицата. 

Гана:  Ти за едни яйца ли си. Кой ги знае, какви ще са. Хайде, хайде!

Тръгват панически да излизат, но тъкмо са на вратат, когато влиза Албена.

Албена:Лелю Керче, яйцата.

Кера иска да се върне да ги вземе, но Гана я подбира

Гана: А ...тя каймичката била развалена, Албенче. Викам й да не вземе нещо да се отрови.

Албена: Вземете ги де, тъй и тъй съм ги донесла. Ще си ги изпържите. За здравето на Яна.

Кера пак посяга да се върне, но Гана я спира

Гана: Ний сме дърти хора Албенче. Не трябва да ядем яйца. Холистеролът ще ни се качи.

Кера:/тихичко/ Ще взема да се удавя в слюнката си, мари Гано. Тъй са ми се прияли пърженички яйчица.

Гана: Ти от лакомията си ще умреш.

Тръгват си.

Албена: Какво им стана?

Яна невинно вдига рамене.

Влиза Стефан

Албена: Защо си станал?

Стефан:/измъчено/ Дори не съм заспивал нормално, но сънувах…

Албена: Яна ли?

Стефан: Не, някакъв кошмар. Знаеш ли не мога да повярвам че…..

Албена: Шшт..

Стефан: / сяда на масата/Иска ми се да можех да поговоря с нея.

Яна:/жизнерадостно сяда на стола срещу него и скръства по детси ръце/ Добре. Да си поговорим, татенце. Ама да не е само ти да приказваш.

Албена: Какво искаш да й кажеш?

Стефан: Всичко. Всичко което все съм отлагал. Колко много я обичам например.

Яна: И аз татенце.

Стефан: Струва ми се, че никога не го е знаяла

Яна: /цупи се глезено/ Е, ти пък, татко

Стефан: Не помня, кога за последен път й го казах.

Яна: Аз пък помня… Я да видим. Мамо и ти беше там, когато…

Албена: Когато ходихме в  зоологическата градина.

Яна: И се спряхме пред маймунките, а той ми каза

Албена: Малка маймунке много те обичам.

Стефан: /към майката/Така беше. Помниш значи.

Яна: Ами да. Както казва баба гънките ми още са необременени.

Стефан: Не мога да си простя, че не отидох на последното представление. Сигурно много съм й липсвал.

Яна: Е, беше ми малко криво, но такава сценична треска ме тресеше, че почти не мислех за това.

Стефан: Защо сме такива, Бени? Изпускаме дребните мигове на щастие, а всъщност това е нашият живот. Защо, защо не се върнат нещата отначало? Всеки миг бих прекарвал с моето момиченце.

Яна: Би било малко уморително, не мислиш ли. И доста смешно. Представи си, мамо, аз с татко на един чин. Или на сцената. Аз -  Одета, той принца. Какъвто е тромав…Не, добре си бяхме така.

Албена: Не се упреквай! Беше добър баща, макар за кратко.

Стефан: /избухва/Не, не съм бил добър баща. Аз, аз се страхувах, Бени. Страхувах се от болестта. От  оная противна болнична стая. Оставях те съвсем сама по цели дни и нощи там. И все се надявах чудото да стане./удря си главата в масата/ Страхливец, страхливец. Сигурно си се чудела, как да обясниш на Яна, къде съм.

Яна: Аз много не съм и  питала.

Стефан: Исках, исках да я запазя в спомените си такава каквато си беше. Весела, лъчезарна, пълна с живот, а не слабичка с опадваща косица.

Яна: Хей нищо ми няма на косата. Мамо, кажи му! /Отива и се поглежда в огледалото/ Всъщност това е суета, както казва Карлсон.

Стефан: Сигурно много ме мразиш, че съм такъв слабак. Просто не мога да се владея като теб.

Албена: Така ли го наричаш? Владеене.Не, Стефко, аз просто загубих душата си.

Яна:/изплашено/ Не му говори така!

Албена: Знаеш ли как го наричаха онзи болничен коридор? Коридорът на плача. Когато и да излезеш, все виждаш някоя майка свита на кълбо да хълца. Хълца, хълца, после се измие. Сложи една усмивка и влезе така отново в стаята. Там всичко трябваше  да е наред. Защото просто няма друг начин. Виждаш, че смъртта ти се хили и…. Няма друг начин.

Яна: Не му говори така, мамо!

Албена: В един момент всичко изсъхва. Сълзите, очите, душата. Нямаш чувства, нямаш памет, нямаш мечти.Само скърцаш със зъби от безсилието да гледаш две угасващи очи и да не можеш нищо да направиш.  Като едно дърво изсъхнало съм аз, Стефко.Да има кой да ме запали, ей тъй, начаса ще изгоря. Пър, пър и готово.

Стефан:/опитва се да я прегърне/ Бени

Албена:/отскубва се/ Но не съжалявам, че бях сама с нея. Толкова много неща си казахме. Аз й разказвах за една…

Яна: Стара балерина. Разкажи му за нея, мамо.

Албена: За една балерина, която живеела на последния етаж в стара мансарда.Колко била самотна. И за нея май единствения изход бил смъртта.

Стефан: /укорително/Разказвала си и такива тъжни неща.

Яна:  О, не са толкова тъжни. Чакай да чуеш!

Стефан: Защо си й разказвала такива тъжни неща?

Яна: Нали ти казвам, татко…

Албена: А за какво весело да й разказвам? Хи, хи, хи. Знам, че те боли моето момиче, но дай да се посмеем! Така, между две инжекции морофин. Че като си такъв веселяк да беше дошъл да разкажеш някой от твоите тъпи вицове, с които расмиваш колегите в службата си. Нали, тя службата, ти беше оправданието да не идваш на нито една балетна постановка,  на нито една репетиция и дори… дори в болницата.

Яна: Тя всъщност не искаше да каже това. Но ти я засегна. Знаеш колко е чувствителна на творческа тема.

Стефан: Знаех си, че мен виниш за всичко.

Албена: Аз ли те виня? Да съм ти казала една думичка. Сега ти започна пръв. Но си гузен, нали? Веднъж поне да беше я поощрил. Не, годподинът има друго мнение за изкуството. Празна работа, щом не падат пари.

Яна: Той всъщност искаше да каже…

Стефан: Бени, ти я съсипваше от репетиции. Как искаше да издържи едно малко дете? Кога ядеше, кога спеше, кога си учеше уроците.

Яна: Справях се татенце. Не беше толкова трудно. Като му свикнеш и…

Стефан: И аз да поощрявам подобно безумие. Да се усмихвам, когато я гледам, как разтрива крачетата си!?

Албена: Че кога си гледал като  все те нямаше? Ти нямаш душа за изкуството, Стефане, само бизнесът ти е в ума.Защото иначе…

Яна: Мамо, нали той ми подари палците.

Албена: …иначе щеше да видиш, колко е щастлива когато танцува. Когато игра в “ Балът на цветята” й подариха седем букета. Седем букета на едно малко момиче. Тогава да беше при нея по друг начин щеше да гледаш на нещата.Ти какво? Мислиш, че балетът е виновен за рака, така ли?

Стефан: Мисля само, че беше много малко момиче за всичките тези грижи.

По дяволите! Да така е. Твоят балет й докара всичко това. Живей си сега с него!

Албена: Напускаш ли ме? Давай! Пръждосвай се! Наистина си страхливец.

Яна: /разплакано/ Спрете, спрете. Карате се така сякаш … ме няма. Сякаш съм изчезнала от живота ви. Дори и така да е, не съм ли оставила в спомените ви нещо хубаво. Или съм просто една ябълка на раздора? Ако е така, трябвало ли да ме има?

Албена: Извинявай.Аз.. май си изпуснах нервите. Тя.. сигурно не би искала да се караме заради нея.

Стефан: Какво ми става и на мен. Беше голям удар, Бени. Децата не трябва да си отиват преди родителите. Някак нечовешко е.

Албена: Тази история, която й разказвах щеше да бъде следващата ми балетна постановка и тя щеше да играе главната роля.

Стефан: Значи така било. Разбирам. Давала си й кураж.

Албена: Нещо такова, макар че не знам кой на кого. Там има една малка нимфа, Яна, де. Та тя отива да търси помощ от старата балерина, а се оказва, че осмисля живота й.Кой знае, може би бог сам я е изпратил, за да спаси една загубена в мъката си душа. Яна беше толкова подходяща за ролята. Толкова нежна. Толкова ефирна. Като небесна нимфа.

Яна: Какво е това беше? Аз ще танцувам, майче. Но ти не му казвай за мен! Нека бъде изненада!

Стефан: А сега. Ще поставиш  ли балета?

Албена: Не знам, колебая се.

Яна: Как така се колебаеш? Нали се разбрахме?

Албена: Толкова е трудно!

Яна: Какво му е трудното. Това ти е професията.

Албена: Толкова е трудно  да се примириш със загубата  и да я надживееш.

Яна: На мене ли го казваш. Помниш ли като си загубих якето? Онова новичкото бе, мамо. Добре, добре знам. При теб не става дума за яке. Какво си загубила- таланта си или пък си забравила да танцуваш. А?

Албена: Загубих……. вдъхновението си.

Яна: Че аз защо съм тук. Нали за да ти го върна?

Стефан: Загубихме много повече, Бени. Загубихме много повече.

Слага главата си на масата. Яна протяга ръка и погалва баща си по косата.

Яна:/изненадано/ Бели косми. Виж, мамо, татко е започнал да побелява.Досега не съм го забелязала. 

Албена: Започнал си да побеляваш.

Стефан: Искаше ми се Яна да види един стар баща. Нека се държим един за друг, Бени. Само така ще се спасим от мъката. Ох, цепи ме главата.

Става и уморено тръгва към спалнята.

Яна:/гледа след него/Той вече е остарял, моят баща.Не обичам, когато е тъжен.Беше такъв, когато  дядо почина. Да не би някой да  е умрял?

Албена: Не…просто е уморен. Знаеш, колко се бъхти да печели пари за нас.

Яна се приближава до скрина.Взема урничката.

Яна: Та какво казваш имало тук вътре?

Албена: Нещо много скъпо за мен.

Яна:  Защо го държиш затворено.

Албена: Защото... Не знам... Така е прието

Яна:/надниква вътре/ Прах. Само прах. Това ли ти е толкова скъпо?

Албена: Не е просто прах. Това са много, много прашинки, които носят спомени. Спомени за щастие. Спомени за обич. Спомени за безвъзвратно отминали дни.

Яна: Ако бях на твое място, щях да разпръсна прахта над някоя полянка и после щях да бера цветята й. Или над морето и после щях да гледам танца на рибките. Или може би във въздуха. Как мислиш, мамо, дали небесните нимфи не произлизат  от такъв прах? Та докъде бяхме стигнали с приказката за малката нимфа?

Албена: Ами дотам, където старата балерина и малката нимфа танцували безгрижно и дори забравили за времето. Защото, кой мисли за времето, когато е щастлив.

Малката нимфа: Навярно е много хубаво да се танцува пред публика на голямата сцена.

Старата балерина: О да. С нищо не може да се сравни. Прожекторите, цветята, аплодисментите.Баща ми отначало не ме пускаше. Разбиранията му бяха доста строги. Но когато дойде успехът, пък и времената се промениха, идваше на всяка моя премиера. Сядаше на третия ред винаги с един огромен букет рози. Знаеше, че ги обожавам.

Малката нимфа: И аз обичам розите. Особено сутрин, когато са окъпани от росата. При нас няма, но някои от усещанията са ми останали. Аз нали ти казах за дефекта?

Старата балерина: Участвала съм в много постановки “Синята маска”, “Фадета”, “Жизел”. Ех, “ Жизел” я играхме в Париж. Знаеш ли къде е Париж?

Малката нимфа: Където е оная смешна кула?

Старата балерина: На върха на оная прекрасна кула има кафене и там срещнах.../маха с ръка/ Няма значение, кого срещнах.

Малката нимфа: Защо, разкажи ми! Аз, макар и да съм нимфа четвърто ниво, не съм толкова малка.

Старата балерина:  Знаеш ли...какъв живот съм живяла? Блясък, разкош, екзотика.На най -големите сцени съм танцувала. Чувала ли си за Лидо или Фоли Бержер. Ех, малката, светът беше в краката ми. Турнета в Америка, Европа, казината на Лас Вегас и изведнъж той.

Малката нимфа:/нетърпеливо/ Кой?

Старата балерина: Беше хубав. Очите му направо ме изпиваха. Аз, казва, с теб накрай света ще отида.

Малката нимфа: Че светът има ли край?

Старата балерина:Обсипваше ме с цветя. Пък аз глупачката се уплаших да не би да ми вземе свободата. Да ме затвори в златна клетка и... да не мога да танцувам. Тогава си мислех, че никога няма да дойде онзи ден, когато ще окача палците на гвоздея. Знаеш ли мила, когато балерината изиграе своя последен танц, душата й умира, а тялото, то просто вегетира измъчвано от травми и болежки.

Малката нимфа: Да, но вие не сте изиграли още последния си танц.

Старата балерина: Напротив,стана по рано отколкото съм го очаквала. Виждах присмехулните погледи на младите солистки, чувах подмятания и реших сама да се оттегля. Никой не ме спря. Разбираш ли никой. Очаквах  да кажат, че без мен танцът няма да е същия. Че спектаклите ще загубят очарованието си.Сцената ще обеднее. Не, просто бях изхвърлена зад борда и ето ме сега в тази мансарда. Съвсем сама. Понякога се питам заради какво беше всичко?

Малката нимфа: Заради изкуството, заради красотата.За да може някога да дойде една глупачка като мен и да се научи да танцува.А Одета играли ли сте?

Старата балерина: О да и Одета и… Знаеш ли ти май си права

Малката нимфа: За кое, че съм глупачка ли?

Старата балерина: Не, мила. Аз бих могла.... Мислиш ли че...

Малката нимфа: /скача/ Ами да разбира се/имитира старата балерина/ Хайде момичета заемете стойка. Краката прибрани. Ръцете отпуснати. Екзерсис, екзерсис.

Старата балерина: Балетна школа. Ще създам балетна школа за малки момиченца. Ще ги науча на естетиката на танца, на вълшебството на формите. Как не съм се сетила досега?

Малката нимфа:/изкашля се многозначително/ Ами...

Старата балерина: Дължа го на  теб, млада госпожице.

Малката нимфа:/изведнъж се изплашва/ Не, нищо не ми дължите. Научихте ме да танцувам и  ще бъдете прекрасен преподавател

Старата балерина: О, ще бъда доста строга, но ще се опитам да им отворя очите за… цветните искри.

Малката нимфа: Цветните искри… разбирам.

Старата белерина: /вижда, че нимфата е тъжна/ Хей, малката, усмихни се! Постигна това, което искаше.

Малката нимфа: Да, да.  Само че ми е тъжно, защото…защото имах  една единствена нощ, а ми станахте някак много близка.  Вече се зазорява и трябва да тръгвам.

Старата балерина: Вече ли? Не съм забелязала, кога е минала нощта.

Малката нимфа: / отчаяно/Как може времето да тече толкова бързо

Старата балерина: /тихо/ По добре, отколкото да се точи без смисъл и без чувства. Да не забравиш пешкирчето… и палците.

Малката нимфа: Без малко.Пък аз от толкова упражнения каталясах.

Старата балерина: /строго/Не се оплаквай!/нежно/Понякога ще идваш ли?
Малката нимфа: О, не. Съвършено е забранено. Макар, че както казва Веселякът, има нещо сбъркано в мен и съм способна на всичко. Но и вие поглеждайте чат пат нагоре. Кой знае, може би все пак ще видиш цветните искри.  

Старата балерина: Сбогом и...поздрави Веселякът! Кажи му да намине някой ден! Обаче да внимава. Лесно се стряскам.

Албена:Малката нимфа се засмя, махна с ръка и изчезна. Старата жена  отиде до прозореца, за да изпрати с поглед своята ученичка.Небето вече светлееше.Рехави облаци плуваха бавно и величествено и тогава, тогава  тя видя  нимфите.Те танцуваха  под дъжд от цветни искри.Изпълваха небето и скоро старата жена се почувства като в огромна зала, където тя стоеше в ложата и всички танцуваха само за нея. Усмихна се като видя, че малката нимфа танцувайки й изпращаше своите въздушни целувки.

Яна: /въздъхва/Това е. Хубаво нали?

Албена:/въодушевено/ Да.Ще стане страхотна постановка.Знаеш ли, ще я направя на две нива.Прозорецът и небето. Ще хвана нюансите на светлината.Ще си играя със сенките, ще ги моделирам според настроението на малката нимфа и старата балерина.  А за ролята на малката нимфа ще поканя…./ сепва се/исках  да поканя теб. Яна, за какво е всичко това? Щом няма да те има, защо ми е този спектакъл.

Яна: О, аз ще дойда.

Албена: /невярващо/Ще дойдеш ли?

Яна: Разбира се, нима мога да пропусна премиерата, мамо?

Албена: Но как, как ще те видя?

Яна: Нали си спомняш, как пееше малката нимфа? Когато небесните нимфи танцуват…

Двете: Отгоре посипват се цветни искри

Яна: Мамо, и на мен ми е време.

Албена: Нима си отиваш? Не ме оставяй моля те! Аз... не зная какво ще правя без теб.

Яна: Ще поставиш балетен спектакъл.Не ме задържай повече, мамо!

Албена: Но защо, защо се върна, като отново ще ме напуснеш.

Яна: Ти знаеш.

Албена: Какво, какво знам?

Яна: Беше в безпътица. Имаше нужда някой да ти даде малко светлинка, така както на старата балерина. А кой би сторил това освен дъщерята за своята майка?

Появява се светъл коридор и Яна тръгва към него.Преди да навлезе отново се обръща към майка си

Яна: Ще бъде чудесен този спектакъл

Светлината я поглъща.Остава песента й само “Когато небесните нимфи танцуват, отгоре посипват се цветни искри”.Албена стои като хипнотизирана

Вдигнала едната си ръка за сбогом.

Влиза Стефан.Прегръща мълчаливо Албена през рамо.

Албена:Ще направя балетна постановка.

Бащата само лекичко кимва.

На премиерата балерини танцуват танцът на нимфите.В залата е седнал Стефан. На третия ред с букет рози. Албена е зад кулисите и развълнувано следи танца.Внезапно на сцената сред балерините се се втурва Яна и също започва да танцува.Тогава  отгоре завалява дъжд от цветни искри.

Край