Ад Мюзикъл в две действия Действащи лица Дяволът – редови труженик на ада Крадец – пример,че и за най - голямата отрепка има надежда Гражданин – жертва на времето Дяволи, проситутки, доносник, убиец, грешник и друга подобна пасмина. Руснак, американци – обитатели на ада Санитар Първи полицай Втори полицай Пролог Завесата е спусната. Глас зад сцената: Крадец! Крадец! Дръжте го бе хора! На сцената, бягайки излиза мъж на средна възраст. Гони го по-възрастен гражданин. Първият се спъва и пада. Гражданинът го застига и го удря с пръчка по главата. Удареният изохква, пада и притихва. Гражданин: Мамка ти! Ще крадеш, а? /пребърква го/ Къде ми сложи портмонето? Тук не е. И тук го няма. Отидоха ми паричките. А, ето го. Уф, целия се изпотих. Добре, че не го е изхвърлил, гадът! То не ми е за парите, че ми останаха само два лева, но портфейлът беше нов. Само от пет години. Ще крадеш, а? /подритва го/ Не знаеш, с кого си имаш работа. Аз такива като тебе... Ставай, бе! Докога ще ми се преструваш? Ще те водя в районното. Там сигурно ще ти се зарадват. Стар познат ще рекат. Пък може и някой лев да дадат./пак го подритва/ Бе, ти докога ще се въргаляш? Като ми задигна портфейла, голям ербап беше. Ха сега, да те видя! Крадецът продължава да лежи. Гражданинът се навежда. Слага ухо на гърдите му и изплашено се изправя. Гражданин: Хей, момче, не си играй с мен! Било, каквото било. Няма да те водя в полицията. Ето, и аз тръгвам./прави се, че тръгва. После пак се връща/ Мамка му, да не съм го убил? Ама, че беля./пак го разтърсва/Ставай бе! Озърта се неспокойно. Говори на публиката. Гражданин: Аз лекичко го ударих. Де да го знам, че е толкова кекав. Защо ще ми краде портфейла? Какво, да бях стоял да го гледам ли? Ако някой ви посегне на портмонето.../притеснено/ Лекичко го ударих. Глас от публиката: Защо не повикаш линейка? Гражданин: Линейка ли? Само линейка ми липсваше. А и тя , май вече не му трябва/с озлобение/ Беля, беля ми докара този до главата. Дали ме видя някой? Много народ имаше, ала когато опря да ми помогнат, всички се изпокриха. Бе, що не взема и аз да изчезна?/към публиката/ Ще си траете и вие, нали? /пее/Преди да излезе запява песен Убих човек! Не трепна ми ръката. Дори изпитах гордост от това, че във герой превърна ме съдбата от комиксите за деца. Убих човек. Но всеки днес убива Не е ли джунгла нашият живот? Пестниците от гняв не се ли свиват? И винаги за разправия люта си готов? Щом просяк от трошичката ти вземе, макар за теб ненужна е била, проклинаш “Ей, крадливо племе” и се подготвяш за война Раздаваш правосъдие по своите закони Светът прегазил, кършиш рамене. Ала тогава съвестта започва да те гони И като червейче не спира да гризе. Убих човек. Е, май не трябваше да го убиваш. Крадец-но все пак същество. Замисляш се и някак си униваш. Боли и скърца цялото ти същество. Но вие ще ме разберете. На златния телец настъпил е часът и моля ви не ме съдете, на мястото ми всички могат да се озоват. Първо действие Завесата се вдига. Крадецът все още лежи. После се понадига и сяда. Хваща се за главата и пъшка. Крадецът: Ох, яката ме тресна, негодникът. Главата ми ще се пръсне. Ама и аз, с какъв акъл тръгнах да го тараша? Мислех, че е пиян като свиня, а той много носел. Я, да видя поне струвало ли си е!/бърка, но не намира портфейла/ Мошеникът му, с мошеник. Взел си го е. Колко ли мангизи имаше вътре? Язък. Отнесох цицината, ей така, за тоя дето духа. Да взема да се пръждосам, че току довтасат ченгетата. Опитва се да стане, но изохква и пак сяда. През сцената притичва полугол мъж. Гонят го двама дяволи. Крадецът смаяно гледа.Излизат двама с кокали в ръце. Появява се и дребничък, слаб човечец, който озъртайки се пише от време на време нещо. Сцената се напълва с проститутки, разбойници и чейнчеджии. Всички започват да танцуват. Вдига се невъобразим шум. Малко встрани стои дявол с вила в ръка. Крадецът: /провиква се/ Какъв е този маскарад? Всичко утихва. Поглеждат го с недоумение.После сцената бързо се опразва. Остава само дяволът и доносникът. Дяволът: Маскарад ли?/страховито/ Де да беше маскарад. Добре дошъл в ада! Крадецът: Това някаква шега ли е, господине? Опитва се да стане. Изохква и пак сяда на земята. Дяволът: Ще ти се. Аз да не ти приличам на шут. Крадецът: Чакай, чакай! Малко да се освестя. Така ми мъжделее пред очите, че само ми се привиждат пушеци, огньове и ... рогати. Дяволът: /вика/ Грешнико, не чуваш ли, какво ти казвам? Или да обърна другия край. Крадецът : /пак се хваща за главата/ Пощади ме, де! Не викай толкова! Дяволът: Да те пощадя? Щом си я докарал до там, да застанеш пред Страшния съд, пощада не чакай! Крадецът : Какъв съд? Боже, как ми се цепи главата! Дяволът: /оглежда се страхливо/ Шт, не споменавай това име! Забранено е. Табу! Крадецът : Не, наистина нищо не разбирам. Къде съм попаднал? Дяволът: /страховито/ Сега ще разбереш! /пее/ Хей, човече! Как не проумя? Адът се разтвори да погълне твоята малка, дребничка душа. Адът –сбъднатият ужас. Адът –твоят нов кошмар. Злото с нов, покорен служещ се сдоби. От днес е цар. Като червей ще се гънеш. Ще забравиш, що е светлина. В мрак и смрад навред ще тънеш Ще се давиш сред калта. Хей човече, примири се! Свършено е, няма път назад. Не крещи, а пречупи се! Ти си просто в АД. Дяволът: Сега схвана ли, къде си? Крадецът : Не съвсем. Ох! /хваща се за главата/ Я, го дай по-просто! Не можеш ли да обясниш човешки? Не ми е до песни. Дяволът: /търпеливо/Виж сега! Крясъци, писъци чуваш ли? Крадецът клати утвърдително глава. Дяволът: Ха така! Ами дрънчене на вериги? Крадецът пак клати колебливо глава. Дяволът: Да ти понамирисва на нещо? Крадецът гнусливо стиска нос. Дяволът: Е, това е. И да знаеш, няма измъкване. Крадецът: /оглежда се неспокойно/ Няма измъкване ли? Аз да не съм вече в затвора? Дяволът: / обръща се към публиката/ Ха, кажете, как да се оправям с такива бавно загряващи реотани! Глас от публиката: С вилата, с вилата! Дяволът: С вилата, я! Но първо, пак ще повторя на този неграмотник. Това е АДЪТ! Кошмарът, от който винаги си бягал. Ужасът, който дори и не си сънувал. Злото. Мракът. Разбра ли сега, или искаш да ти тикна някоя главня в дирника? Аа, навъдил се е един народ, мамата си трака. Пет пъти му повтаряш едно и също нещо, той пак не разбрал. И после ще питат, защо всички сме за лудницата? Крадецът се приближава плахо до дявола. Гледа рогата му и пипа единия. Крадецът : Тези рога истински ли са? Дяволът: /изревава/ Осмеляваш се да се усъмниш в най-ценното ми?! Това минава всякакви граници./с гордост/ Аз, ако искаш да знаеш, с тези рога съм спечелил навремето титлата “Мистър Рог”. Е, на регионално равнище, разбира се. Крадецът : И опашката, сигурно... Дяволът: Не пипай! Не пипай! Че знаеш ли?/някак смутено/ И тя. Крадецът : /стреснато/ Абе, аз да не съм умрял? Дяволът: Дойдохме си на думата. Умрял си. Гушнал си букетчето. Духнал си свещите. Навирил си петалата. Крадецът : /оглежда се/ И сега в ада ли съм? Дяволът: /подигравателно/ Къде искаш да си? Във филхармонията ли? Крадецът: / с надежда/ Това е скрита камера, нали? Момчета, разкрити сте, излизайте! Кой знае, как ми се смеят? Къде да погледна? Дяволът: Трудно ти е да повярваш, а? Какво? Да не си живял като праведник, та от небето да падаш? /троснато/ Вярваш или не, в ада си. Крадецът : /оглежда се/ Не, не. Не може да съм в ада. Дяволът: /реве/ В ада си, бе. Крадецът : Че как ще съм попаднал тук? Дяволът: По стандартният начин. Чрез падане. Нали винаги си бил по лесните неща? /пее/ Как до ада се достига? Има лесен начин за това. Изкушението ти намига, и те мами със ръка. Подличко вода подливай! Нож забивай във гърба! Вярата в честта убивай! С кал затрупвай нежността! Нов световен ред създавай! И в изгода своя всичко подчини! Майка си дори предавай! На приятеля жената прелъсти! Бий! Размазвай и убивай! Мускулите покажи! Без спирачка злобата изливай! С кеф доброто накажи! Да, до ада лесно се достига По пързалката, направо през глава Нещо друго трудно се постига Паднеш ли, да се изправиш сред това. Крадецът : /възмутено/Хе, това не се отнася за мен. Подлост, зло… Та аз бях просто един… Дяволът:…крадец. Крадецът : Откъде знаеш, гражданино... дявол? Дяволът: /вади тетрадка и я разгръща/ Имаме си разведка. Тук пише…. Крадецът : Клевета. Някой ме е наклеветил. Ей, онзи там/ сочи с ръка доносника. Той тъкмо пише нещо и стреснато вдига глава/ Дяволът: Не е този. Той само нас, дяволите, клевети. Такова му е предназначението. Да знаеш, колко съм си патил, но нейсе. Да се върнем на въпроса. Сещаш ли се, как те цапардосаха по главата? Крадецът : Ох, затова ли ме боли толкова? Дяволът: Да не мислиш, че за хубаво са те поглавесали? И то за колко? За два лева. Крадецът : Сериозно, само толкова ли бяха? Ама какъв е този късмет? Все на мен ли? Добре, че съм умрял. Нямаше да преживея този срам. За два лева... Дяволът: Казах ли ти, работи разведката? Перфектно. Крадецът : Добре, добре. Но за два лева в ада ходи ли се? Дяволът: Времето няма да ми стигне да смятам, колко по два лева си откраднал. Крадецът : Крадях, но по неволя. Децата щяха да измрат от глад. Дяволът: /с презрение/ И лъжец. Не си бил женен, бе. Крадецът : Исках да кажа, заради майка си крадях. Беше болна. Дяволът: Засрами се! Даже и на мен ми става гадно, като те слушам. Пък съм свикнал с какви ли не гадории. Гробът на майка ти отдавна е обрасъл с бурени. Крадецът : Но аз не съм чак такъв грешник. Крадях по малко. Другите къде, къде... Дяволът: Туй ти е грешката. Ние не правим разлика. Малко или много, всички са в кюпа. Не правим изключения/подигравателно/ И защо не си крал по много? Власт ли нямаше? Крадецът : Съвест имах. Дяволът: Тази дума трябва да я търся в речника за архаизмите. Отдавна не се използва. Ни горе, ни долу. Ей, човече, ако я нямаше онази пущина, сега на по-високо равнище щеше да бъдеш. Директно при шефа. На чай и бяло сладко. Съвест имал! Да не ме разсмееш? Крадецът: /хитро/ Слушай, гражданино дявол! Защо не вземеш да ме пуснеш? Чувал съм такива случаи. Още не ми е дошло времето. Пък и защо съм ти? Гледам, бая, калабалък има тука. С мен или без мен... Дяволът: /прекъсва го/Не се и надявай! Крадецът: Виж сега! Аз знам, че даром не може. Не съм богат човек, но има какво да ти дам. Дяволът: /подигравателно/ Ммм, и какво ще ми дадеш? Крадецът: Чувал съм, че вие, дяволите, сте по телесните части. Искаш ли да ти дам сърцето си? Дяволът: На мен? Защо ми е? Това, твоето, сърце ли е, бе? Часовников механизъм. Цъка, цъка. Защо и то не знае. Току виж избухнало. Не ми пробутвай такива опасни вещи! Крадецът: Добре, разбрах. Не зависи от тебе. Кой ти е началник? Дяволът: Защо ти е? Тук подкупите не вървят мой човек. Крадецът: Аде, бе! Дяволът: Аде, я. /гордо/Нашият ад е почтен. Крадецът: Тогава не може ли да пуснем една молба до началника? Дяволът: Не може, бе. Пък и той няма да се занимава с отрепки като тебе. Работа си има чов... пардон дяволът. Докторат пише. Крадецът: И тук ли шефовете се занимават с простотии? Дяволът: Шт! Не се говори така за шефа./високо/ Пише по много значителна тема “Борбата между доброто и злото”/пак тихо/ Между нас казано, гледа да си изкара някой допълнителен доход от хонорара. Кой пише днес само за слава? Учебници, помагала,атласи. Какво знаеш ти? /високо/ И мен от време на време ме включват в някой авторски колектив. /тихо/ Но от време на време, колкото да не е без хич. Крадецът: Добре, де. Аз мога да му стана пример за тази борба и за награда да ме пусне. Ето сега. /започва да играе сам ролята на двама души/ Като видя нещо пълничко, един портфейл например пълен с пари, веднага ми идва меракът да го открадна. Тогава злият в мен вика: “Гепи го!” Добрият, обаче се назлъндисва: “Сакън, недей!”Злият пак напира: “Тафни го бе, будала!” Добрият: “Недей, моля ти се!”. Тогава злият изгубва търпение” “Ти няма ли да го свиеш, или аз да те свия на сърма?” И добрият се свива, свива, свива, докато съвсем изчезне. Дяволът: Не става, мой човек!Шефът има примери за зло, колкото щеш. Добро му трябва нему. Пък като гледам твоето и него хич го няма. Крадецът:/удря го на молба/ Моля те, пусни ме! До гроб ще съм ти благодарен. Дяволът: Вече си в гроба. Забрави ли? Крадецът: Зная аз. Можеш да намериш някоя вратичка. Стига да искаш. Дяволът: Тц, тц, в последно време много мекушав материал пристига. Вратичката, драги, вече хлопна зад гърба ти. Крадецът: Не, не, не може така. Да се спазарим! Дяволът: Тук да не е Капалъ чарши? Крадецът: Виж, сърцето ми не искаш. То и на мен не ми беше нужно. Но сигурно има нещо, с което мога да те купя? Дяволът: Млък! Ти какво, бе? Искаш да ми изядеш хляба ли? Ти за ДК- то чувал ли си? Крадецът: Държавния контрол? Дяволът: Дяволски контрол.Минат не минат хиляда годинки и хоп- ревизийка. Крадецът: Каква ревизийка? Дяволът: Каква, каква? Инвентаризация. Грешните душички броят. /пее/ Едно две три Вилата бързо вземи! Десет, двайсет, стотина Колкото искаш грешници има Едно, две, три Гордо тълпата върви. Нейната цел е казана. Място дали му остана? Едно, две, три, някой тук долу брои Крачка до адското мъртво владение. Крачка по крачка човешко падение. Едно, две три! хиляди грешни души Та ти казвам, броят. Ха, някоя изчезне, ха са ти разплакали майката. Започват проверки, анкети, разследване, дознание, докато не се открие виновникът. И тогава тежко му и горко. Изритват го... Крадецът: Къде го изритват? Има ли по - страшно място от ада. Дяволът: Изритват го направо на земята. Да се мъчи завалийката.Не на мене тия. За една пенсийка чакам аз. Крадецътт: Че защо са толкова важни грешните души? Дяволът: Заради рейтинга. Да му кажем на онзи там горе/поглежда към небето и се провиква/ Водим, водим. Откак свят светува водим./пак към мъжа/ Само веднъж ни е бил. Два на един. Когато Адам и Ева бяха в градината. Нали си чувал? Та тогава змията беше от нашия отбор. Крадецът: Бре, в какво се забърках. Слушай, дяволе, нали е човешко да се греши? Прошка няма ли в тази история? Дяволът: И тази дума не я знам. Крадецът: Добре ви е на вас, дяволите. Не знаете, що е добро и поради това не ви е съдено да грешите. Дяволът: Какво ни е добрето? Не знаеш ти за тежката участ на дявола. Да не мислиш, че по цял ден стоим и само ръчкаме огъня. Крадецът: Какво друго? Дяволът: Труд кипи тук, труд. Творчески. Крадецът: Брей, и какво толкова творите? Дяволът: Правила пишем. Как да примамваме човешките душички да грешат. Ние на готово не чакаме. Ежедневно и ежечасно търсим потенциални клиенти. Не е лесна работа да знаеш. Като да ловиш риба е. Хвърляме мрежата, залагаме стръвта и те ще се изпопребият да бързат към тигана. Крадецът: Изглежда ми лесно. Дяволът: Лесно ли? Тогава се появява някой умник, който умира да се прави на герой и се напъва да ги спре и отклони от кривия път. Що бройки съм изгубил така. Що нерви съм изхабил. Е, в повечето случаи не му обръщат внимание. Минават през него и го смачкват. И хоп, в мрежата. Но темпото, темпото се губи. Пък аз съм на процент. Норма гоня. Крадецът: Значи стръв залагаш, а? И каква е? Дяволът: Е, тук е творческата работа. Слушай сега! /пее/ Писал дявол, писал дявол, писал дявол книжки. Как се хващат, как се хващат грешните душички? Първо правило това е кокала подай! И после бързо го дръпни И после бързо го дръпни със всичките залепнали души Къци, къци, къц, бум, тряс Хър- мър, хър-мър Второто не го забравяй! Знай омайва всички! Власт и сила обещавай! И потрий ръчички! После щом глава навирят примката дръпни! И сиренцето им вземи! И сиренцето им вземи! С отворена уста ги остави! Къци, къци, къц, бум, тряс Хър- мър, хър-мър Третото, ласкай душата! Гъделичкай смело! Че е бога на земята не плебей на село Щом балонът се надуе с вила го боцни! И въздуха му изпусни! И въздуха му изпусни! Че знай голям сеира е отстрани! Дяволът: И така нататък и така нататък./въздиша/ Правила.Какво ще кажеш? Леснина виждаш ли? Да не си на мястото ми. Мислиш, мислиш. Чешеш си рогата. Как да привлечеш хората към греха? Не, че ти трябва голяма изобретателност. Откак се помня, хората все по едни и същи стъкълца се лъжат. Въпросът е в количеството. Апетитът им все повече нараства. Шепа жълтици, тиха службичка в някое министерство, бозава красавица не ги залъгва вече. Искат поне банков трезор, министерски пост и куклата Барби. Увълчиха се, ей! За трийсет сребърника никой никого не продава. Не си струвало риска. Ще ми говори той, че ни е лесно. /размахва вилата/ Хайде сега, ставай да те водя со кротце, со благо! Крадецът: Къде ще ме водиш? Дяволът: Ох, тоя ме закла! В казана, бе, къде другаде. Нали трябва да се погрижа за теб като добър самарянин? Крадецът: Как казан? Тук няма ли кръгове? Дяволът: /ядосано/ Кръгове има само при вас. Приятелски, роднински и прочие. Нали ти казах, че сме почтен ад? Крадецът: Защото аз за казан не знам. Дяволът: Откъде ми ги пращат такива новобранци? Види се просветата горе куца. Ти не си ли чувал, че грешниците врят в казани? Още ли да ти обяснявам? Съвсем ще изперкам. Море, знам аз как да се оправям с такива като него/размахва вилата/ Но шефът /снижава глас/ като рекъл култура на обслужването. Да се умреш от смях. Даже по едно време ни караше да си закачаме табелки по гърдите с имената. Да знаели грешниците, с кого си имат работа. Но много скубеха космите тия джунджурийки, та колегите се разбунтуваха и кандиса да ги махнем. Хайде тръгвай! Крадецът се отскубва. Крадецът: /отчаяно/ Не! Не отивам в казана! Не и там. Няма ли кой да ми помогне? Дяволът: /оглежда се подигравателно/ Наоколо е адска пустош. /вика/ Ехо! Даже и ехо няма. Крадецът: /пада на колене, сплита ръцете си за молитва и вдига нагоре глава/ Господи, помогни ми! Дяволът: Този го удари на молитва. Крадецът: Никога не съм те молил. Никога не съм се обръщал към теб... Дяволът: Какво, разкайваш ли се? Късно, късно. Не ги разбирам тези човечета. Все за рая мечтаят, пък такива дяволии вършат, че и адът е малък за тях. Беснеят, дорде не ги подкара някой с остена и чак тогава започват метани да правят, клетви да произнасят и да циврят. На бас се хващам, че, е тоя, ще се разциври сега. Крадецът:Върни ме, господи, на земята и ще се поправя! Няма вече да лъжа! Няма вече да крада! Обещавам не само на тебе, но и на майка си. Зная, че е там горе при теб. Тя искаше да бъда добър и честен човек, а си отиде огорчена от света и от сина си. За малко поне ме върни! Да прекопая гроба й. Да поплача пред снимката й и да намеря покой за душата си. /пее/ Започваме живота си на чисто, без грях, или пък някакъв порок и мислим си с надежда искрена нов шанс ни дава Господ бог. А после някак си забравяме, че с мисия сме в този свят да го редим, да го поправяме с любов да го направим по- богат. За себе си единствено живеем с едничка мисъл и един стремеж да лапаме, да лапаме и богатеем, забравили мечти и чувства и копнеж. Но щом изправим се пред Бога нов шанс го молим да даде оплакваме жестоката прокоба молитви шепнем си на колене. Дали ни чува, питаме с тревога Достигали до него глас И паднем ли в дълбокото и в гроба Ще има ли възмездие за нас. Дяволът приближава до него и го бута с вилата. Дяволът:/съчувствено/ Хей ти! Безнадеждно е. Вече няма кой да те чуе. Освен мен, разбира се. Но това не е голяма утеха. Тъй че, тръгвай да те водя! Не се бой толкова! И тук хора живеят. Крадецът става бавно Крадецът: /горчиво/ Ти си бил голям шегобиец! На сцената излизат проститутките, убиецът, бизнесменът. Дяволът: Защо да съм шегобиец? В края на краища обстановката ти е позната. Е, понамирисва на сяра, но и с това си свикнал. Виж сега! Ето този например./посочва доносника/ Този, дето си драска нещо. Пълно е у вас с такива, нали? Цял живот само с доноси се е занимавал. Колко душици е смачкал. На колко живота им е почернил без да разберат? Всеки ден любезно им се е усмихвал, а после е тичал да донесе. Че нещо е видял в очите им. Малка сенчица може би. Невинна? Не, не се знае. Зад нея може да се крие нещо. Там горе ще преценят. С потупване по рамото ще го наградят, че за правда се бори. А правдата му изкривена, като него самия. Не съм ли прав? Крадецът: Прав си. Дяволът: Ами тези?/посочва проститутките/Няма ли ги на всеки ъгъл у вас? Жрици на любовта. Торби пълни с похот. Ковчези на невинността. Там някъде може да е родната ти сестра. Ще се опита да ти я пробута сводника и окото му няма да мигне. Даже отстъпка няма да ти направи. Тарифата си е тарифа. Прав ли съм? Крадецът: Прав си. Дяволът: Онзи там, виждаш ли го? Той пък е убиец. Голям грешник. Но излиза от казана и си ходи, където си иска. Че е зачернил някоя майка? Че е оставил нечии деца сирачета? Кой го е грижа? Платил е да не го закачат. Пари да имаш сега. Прав ли съм? Крадецът: Прав си. Дяволът: Ами онзи там, с големия търбух? Майка си е продал, народа си е продал, готов е и ада да продаде, но го уважават. Медал ще му дадат. Заради търговски нюх и предприемчивост. Грешник ли е казваш? То, праведници, останаха ли? Мародери. Крадци. Видя ли сега? Мили родни картинки. Какво повече искаш? Постара ли сме се всичко да направим така, че да изпиташ носталгия. Хей, вие, развеселете човека! Всички пеят и танцуват. Че в дяволско време живеем, разбираме всички това. С пиянско веселие пеем. И с дрога тешиме скръбта. С игла си бодеме сърцата. Порокът е нашия крал. Без жал да изтръгнем душата! Да хвърлим я в лепкава кал! Добре ни е! Кой ще ни съди? Друг пример нима ще даде? Порока ще има ли, кой да пропъди? Да паднем пред него на колене! Дяволът: Видя ли сега? Струва ли си да тъжиш? Какво няма като у вас? Ти само кажи. Всичко си има. Крадецът:/глухо/ Надеждата. Надеждата я няма. Какво е човек без нея? Дяволът: Е, може ли тя да те нахрани, може ли да те задоволи. Крадецът: Може да ме утеши /пее/Когато сломен си от мъка след толкова много беди. Когато в сърцето ти бомбата цъка заплашва да те взриви. Когато светулката дириш, но вред те обгръща тъма. Когато приятел един не намираш без корист протегнал ръка. Очи не затваряй! Загубил посока. Надеждата викай! Надежда търси! Спасение има. Повярвай в живота! Повярвай отново на нови мечти! Дяволът: Натъжи ме, знаеш ли? Макар, че думичка не разбрах. Все исках да питам някого за там. За горе, де. Как е? Казват, че било страшно. Понякога се събираме с дяволите около огъня и си разправяме адски истории за горната земя. Но истина ли са, не са ли никой не знае. Мнозина дяволи са били изгонени на земята, но никой не се е върнал, за да ни разкаже. Когато гледам как страдат за нея грешниците, започвам да мисля, че сигурно не е чак толкова лошо там. Но после си викам, какъв ще е този свят, от който идват толкова много съгрешили души? Не бяха един, не бяха двама, а цели пълчища. И пак се колебая. Да, ама никой дявол не се връща. Кой бяга от хубавото? Ти ми се виждаш по окумуш. Може би ще ми обясниш? Крадецът: Нали ти казах за надеждата? Но не е само това. Виждал ли си изгрева на слънцето? Началото на деня. И тук светят огньове, но светлината и топлината са задушливи и тровят всички наоколо си. А слънцето е знак за ново начало. Е, да ще кажеш, където има начало има и край. Но краят и той е начало на нещо. Можеш да заспиш, но пак да се събудиш с нови сили, с нови надежди. Да гледаш, как светът се променя, да участваш в тази промяна, да се чувстваш и като мравка, и като бог. Да бъдеш и грешник, и праведник. Да обичаш и да бъдеш обичан. И всичко това в един живот. А залезът, виждал ли си залеза? Да го дочакаш спокойно, все едно какъв си бил, все едно какво си правил. Важното е, че си оставил нещо на този грешен свят. Дете ли, мъдрост ли, спомен ли. Нещо. Колкото и да ти говоря, дяволе, няма да ме разбереш. Познанието се придобива с опит, а опитът с години. Всеки трябва да може да извърви пътя си, а аз не можах. Ето затова ми е мъчно. Защо ли съм наказан така? Дяволът: Наистина не те разбрах. Сложно обясняваш. Надежда, любов, чувства. Като те гледам, бил си пълен с тях, а не си прокопсал. Поправи ме, ако греша, но не са ли те в основата на всяка болка? Теб те е страх от казана. Човече, това е нищо в сравнение с това, което си преживял. Падението, грехът, не се ли основават на една мечта. Да имаш, да притежаваш. Отначало, мъничка, една такава, крехкичка. Току да се прекърши. Постигнеш ли я, се посъвзема, позализва се, става малко по- дръзка, после по-напориста и дорде се усетиш изпълнила цялото ти съзнание. Властна, алчна, зинала да лапне целия свят. Ето, тази мечта води тук най-големите грешници. Или пък, ако не се сбъдне. Цял живот да ти се изплъзва. И все на теб- така ти се струва. Няма ли да озлобееш? Завистта, като едно разбесняло се псе, няма ли да те заръфа. Ръката ти да вдигне, да удряш, да убиваш. И краят е пак същият – при мен. Крадецът: Грешиш. Защо гледаш само черната страна? Дяволът: /свива рамене/ Защото съм дявол. Крадецът: Не. Защото си лишен от чувства. Дяволът: Е, и? Нещо да съм изпуснал? Крадецът: Никога не ти се е случвало да те докоснат, нали? Затова и не знаеш, какво губиш. Дяволът: Спестявам си болката. Крадецът: Да, болката. Преживявал съм я, но не се отказвам от нея. Не тя е ада. Адът е, от никъде да не идваш и никъде да не отиваш. Блато, застой. Иначе казано- смъртта. Дяволът: Ха, дойдохме си на думата. Крадецът: Но не смъртта на тялото, а на душата. Тя умира, когато убиеш в себе си мечтата, надеждата, вярата. Дяволът: Тогава земята е пълна с мъртъвци. Крадецът: Да, да , да. И по земята ходят мъртви душички. Толкова много, че страх да те хване. Но има такива, които живота си дават да ги съживят. За тези хора е направен горния свят. Всички останали са за долу. Дяволът: Будали. Мислех, че и те са изчезнали като динозаврите. Крадецът: Будали ли?/с болка/ Може. Но имаше време, когато не мислех така. Мама ми разказваше приказка за живата вода. /пее/ Тръгнал някога беден човек злото да бори със голи ръце. Възможно било в прастария век. Трябвало само юнашко сърце. Скитал се дълго той по света. Бедните с късче надежда дарявал. Пръскал с шепи жива вода. Нищо за себе си той не оставял. Мислех си: “Боже мой, бил е герой! Исках на него в душа да приличам. Ала ми казаха, хахо, луд бил той. И по химери затуй се увличал. Казаха, кой тръгва със голи ръце? Кой без изгода живота рискува? Кумири днес стават силни мъже. Чувствата вече нищо не струват. Аз им повярвах векът, че е друг Твърди да бъдат трябва сърцата Ала душата заплака без звук Жадна съм вика, а е мъртва водата. Крадецът: /замислено/ Знаеш ли, какво значи да не можеш да утолиш жаждата си? Дяволът: Много се разприказвахме. Разчувства ме ти. Може и да поразмисля за сърцето. Веднъж бях сключил такава сделка, но онзи се оказа по дявол от мен. Пробута ми сърце втора употреба. Наглед всичко му беше наред, а отвътре кухо. Добре че навреме се усетих и не се изложих пред дяволицата. Тя много държи на тези работи. Гледам твоето. Още хляб има в него. Ако го взема, може и да разбера приказките ти за надеждата. Не че ще са ми от полза, но аз съм любознателен дявол. То и затова не можах да се изкача по йерархията. Пъхам си рогата навсякъде, а това не се харесва на началството. Пък като те пусна без сърце на земята, пак тук ще дойдеш. Е, вече ще си от голямото добрутро. С шефа ще си имаш вземане даване. Но все едно, бройката си е бройка. Нашето не е се губи. Ще помисля по пътя. /побутва го с вилата/ Да тръгваме вече. Второ действие На сцената има голям казан.След него друг.Трети. Четвърти. В редицата от казани има един съвсем мъничък. Мъжът унило върви напред. Вижда първия казан. Красив, голям, стабилен. Крадецът: /обръща нещастен поглед към дявола/ Е, аз да влизам. Дяволът: Къде си се разбързал? Този не е за теб. Крадецът: /вижда останалите казани/ Мислех, че всички врят в един казан. Дяволът: Сгрешил си. Крадецът: Няма ли поне в ада равенство? Дяволът: Хе, равенство търсел. Няма го, мой човек. Най- малкото в ада. Иначе щеше да бъде рай. Шегичка. То, не е много редно, но ги пускаме за разтоварване. Крадецът: /обикаля около казана/ Че на кого е този казан? Гледам, голяма работа. За най- големите грешници ли е? Дяволът: Да четеш можеш ли? Там си пише. Крадецът приближава и чете. Крадецът: Made in USA. /изненадано/ Аз мислех, че делите хората по прегрешения, не по нации. Дяволът: /почесва се с вилата/ То така беше отначало, но шефът е по новите идеи. Проект някакъв спечелил.” Как да се разбират хората”. Преди този ломотеше едно, другият друго. И като не се разбираха, голям лобут ставаше вътре. Що кокали са хвърчали! Затова сега са по нации. Не че не се бият, но ние не се месим. Въпрос на вътрешни работи и суверенитет. Тази дума, суверенитет, шефът я измисли. Той е по засуканите работи. Мъжът оглежда пак казана и се почесва по главата . Крадецът: Голяма работа! Кой знае как си живеят там? Дяволът: Не се оплакват. Крадецът: Е, врят все пак./ гледа под казана/ Я, то няма огън. /обръща се към дявола/ Защо така? Дяволът: Технически прогрес. Ядрена енергия използват хората. Затова не виждаш огън. Даже реле са си сложили. Да изключва, когато им стане много топло. Колегата казва, джакузи. Абе, въпрос на пари. Появява се полугол мъж. Мъчи се да се покатери и да влезе в казана, но не успява. Двама дяволи го погват и той избягва. Крадецът: Кой беше тоя? Дяволът: Грешник, избягал от някой малък казан. Не мога да ти кажа от кой по точно. Голям гявол е. Колегите, откога се мъчат да го хванат и все не успяват. Нали виждаш? Навил си е на пръста да влезе точно в този казан, но не може да го прескочи, горкият. Стените са много високи. Аз бих му помогнал. Ще го набуча на вилата си и ще го метна в казана, но не е редно. Нали ти казвах одеве за ДК- то Продължават нататък. Крадецът с надежда се спира пред следващия казан. Дяволът клати отрицателно глава. Мъжът се взира в табелката му. Крадецът: Сделано в СССР. Нали няма вече СССР? Дяволът: /обидено/ Знам, бе. За толкова изостанали ли ни имаш? И ние вестници четем. Но казанът е отпреди. То, ако остане сега да си правят казан, в глинено гърне ще врят. От казана се вдига пара. Чува се клокочене. Крадецът: /оглежда казана/ И тук няма огън. Пък като гледам, как ври, още малко ще изкипи. И те ли използват ядрена енергия? Дяволът: Къде ти? Обедняха като пушки. Каквото можаха продадоха. Само казанът им остана. Не им трябва на тях огън. Кръвта им ври. Все си намират повод да се млатят. Толкова енергия отдават, че за целия ад може да стигне. От казана се показва руснак. Руснак: /крещи към американския казан/ Сволач! Я вас убию! Для родину! От казана се надигат глави. Те пушат пури и добродушно усмихнати наблюдават руснака. Някои ръкопляскат. Дяволът: Виждаш ли? Родина отдавна няма, но ей тъй, по навик дразнят мирните грешници. Нали ти казвам? В този казан бъкат от излишна енергия. Крадецът: Ония защо му ръкопляскат? Дяволът: Въобразяват си, че им прави шоу. Свикнали са с мисълта, че всичко се върти около техния казан. Някога, някой ще им го гръмне, а те пак ще се радват на фоерверките. Спират пред следващия казан. Крадецът се захласва по него. Крадецът: Какво чудо! Дяволът: Чудо, я! Японско. В целия ад няма друг такъв. От други адове идват дяволи. Гледат и цъкат. Цъкат и гледат. Крадецът: На кого е? Дяволът: Там си пише. Нали беше грамотен? Чети! Крадецът: Някакви йероглифи. Нищо не им разбирам. Дяволът: /смее се/ Не си само ти. Никой нито ги разбира, нито ги различава. Какво правят, що струват само те си знаят. От време на време, туряме по едно ухо на казана, а дано чуем нещо, но моменталически се появява някой от техните и като те погледне с цепките си, ти иде да си направиш по едно харакири. Остави това, ама и по другите казани започват да се разселват. Как излизат, как влизат...тайна. Добре, че в моя казан няма да дойдат. Те само по хубавото ходят. Стигат до малък очукан казан. Крадецът се кани да го подмине. Дяволът: Стигнахме, грешнико, последна спирка. Крадецът: Как тъй стигнахме? Този ли е за мен? Дяволът: /критично оглежда казана/ То и аз се срамувам всеки път, когато водя грешник, но какво да се прави /въздъхва/ Орис. Орис не, ами мъка. Питаш ли ми е, как ми е пред колегите? Крадецът: Даже и в ада ли късмет нямам? Дяволът: Е, не се отчайвай! Малък е, но е уютен. Роден. Крадецът: Но защо е толкова малък? Дяволът: Въпрос на възможности и ресурси. На калай искам да кажа. Пък и там, където има големи казани, не може без малки. Въпрос на равновесие. Природен закон. Макар че понамирисва по-скоро на беззаконие, но така е в ада. Миризми всякакви. Закони никакви. Пък и само там ли? Крадецът:/оглежда казана/ Тук никъде, нищо не пише. Име няма ли си този казан? Дяволът: Защо ти е? Ти нали си знаеш? Или си забравил/възмутено/ Ей, на големи хитреци се пишете, бе. Щом е малък, нямате нищо общо с него, а? Хваща ви амнезията. Ако беше онзи, големият, отдалеч щеше да се биеш по гърдите – той е мой, мой е. А сега, забравил. Крадецът: Не че съм забравил, но гледам по другите, табели с големи надписи, та ми стана чудно... Дяволът: И тоя си имаше. Едни такива големи, красиви, но ги махнах. Да не дразнят околните. Все пак, малък казан, с големи букви. Неудобно някак си. Пък и защо им е на тия, там долу, някой да ги познава? Така или иначе, никой не ги признава. Крадецът: Щом е толкова малък, то и грешниците сигурно са малко. Дяволът: А, грешници, колкото си щеш. Но са се свили тъй, че и този казан им е голям. Крадецът: /надниква в казана/ Те, къде са? Като гледам, жива душа няма. Дяволът: Нали всички са умрели, бе? Какви живи души търсиш? Гледай по-внимателно! Крадецът: Нищо не виждам. Дяволът: Там на дъното. Видя ли? Крадецът: Не. Голяма е мътилка. Дяволът: Как не ги виждаш? Вярно, че е мътничко, но се виждат. Там са се спотаили грешниците. Ей, така си стоят от векове. Ни гък, ни мък. Е, изплуват на всеки 50 години по веднъж. Попляскват, пошляпкат, за профилактика, нали разбираш. И пак на дъното./с умиление/ Големи са ми душички. Крадецът: Че как търпят все на дъното? Дяволът:/смига му/ Аз ги баламосвам, че дъното не е дъно, а среда. Крадецът: И те вярват ли ти? Дяволът: Защо да не вярват? Приживе толкова са ги лъгали, че моето е бошлав работа. Даже да ти кажа, истината вече е отрова за тях. Затова много внимавам, някой да не им я подхвърли. Ще се задавят с нея и ще се гътнат. Как ще живея без тях? Свикнали сме един със друг. Много се се разбираме. Гледай сега!/ почуква по казана/ Появява се грешник. Страхливо се оглежда. Шепне. Грешникът: Настъпи ли часът? Дяволът:/също шепне/ Не, проверявам бойната готовност. Нещо да си чул долу? Грешникът: Има някои неща. Говори се... Дяволът: Напиши рапорт! Грешникът:Както миналия път ли? Дяволът: Както миналия път, но пиши по четливо, че половината не го разбрах. Грешникът: Бях го написал с латински букви, според инструкцията. Дяволът: Според инструкцията ще пишеш рапорти за шефа. На мен ще докладваш по стария начин. Нямам ни пари, ни време за преводач. Грешникът: Както кажете, но нали инструкциите... Дяволът: Инструкции, инструкции. Пишат ги разни откачалки и шефът им се връзва. Ти мене слушай! Важното е, аз да те разбирам. Грешникът: Аз да го напиша и по двата начина... Дяволът: Пиши, пиши поне за писане на доноси време бол! Да се пълни архивът. Грешникът: Е, аз да се потапям, докато не са ме потопили другите. Потапя се. Крадецът: Какъв час чака да настъпи тоя? Дяволът: Абе никакъв, държа го буден да ме информира. Току виж, там долу се появи някой интелектуалец, без да знам аз и им размъти мозъците. Крадецът: Какво толкова? И без това водата в казана ти е мътна. Дяволът: Туй че водата била мътна, нищо не е. По - добре за моите лапни шаранковци. Зинали са от бая време. Чакат някой да им сложи нещо в устата. Другите грешници все се глумят с тях. Особено ония от първия казан. Пускат им всякакви лайна. Моичките долу, разбират ли, не знам, но не протестират. Лапат, дори се облизват и за още чакат. Нали е аванта, може да им харесва, знам ли? Но ако мозъците им се размътят, надали ще са тъй търпеливи. Крадецът: Твоят ад започва да ме плаши. Дяволът: Недей така! Вярно е, всякакви ги има в този ад. Онези садисти, тези мазохисти. Важното е, че има равновесие./замисля се/ Равновесие, равновесие, но все моите отдолу. Какво да се прави, като са толкова наивни и доверчиви. Ще ги видиш! Да ти зачисля сега инвентара и да влизаш./ подава му малки рогца/ Крадецът: Защо са ми тези рогца? Дяволът: Без тях няма да можеш да оцелееш. Там долу всички се бодат. Ха, вземай и копитца! И те ти се полагат. Знаеш ли как ритат? Крадецът: Нали уж спяха? Дяволът: Да, бе. В просъница се бодат и ритат. Даже не знаят за какво. Крадецът: Досега ми говореше, че били наивници от джунглата, пък сега ги изкарваш най-големите вълци. Дяволът: Вълците не се бодат и ритат помежду си, само овните. Хайде, гмуркай се! Крадецът: Аз не мога да издържам на горещо. Ще получа топлинен удар и ще умра. Дяволът: Нали си умрял, бе? /успокоително/ Пипни водата! Не е, чак толкова страшно. Крадецът пипа водата. Крадецът: /дърпа се/ Че тя е ледена. Нали уж огън гори? Дяволът: Огън, дръжки/тихо шепне/ Дървата не са истински. Пластмаса, за камуфлаж . Много крадлив народ се навъди напоследък. Ония от другите казани изкрадоха дървата, докато душиците долу спят. И аз не можах да ги спра. Да ти кажа под секрет, казанът е реституиран, но добре, че собственикът не е умрял, та да си го поиска. Какво ще правя с толкова душички тогава? Де ще ги дяна? Ще има да се скитат немили-недраги. Те и сега са си такива, но да се благодарят, че поне един казан имат. Крадецът: Може да са замръзнали и затова да не мърдат. Дяволът: Нищо им няма. Нали ти казах? Много издържат. На всичко търпят. Колко басове съм спечелил от колегите! Щом се зададе някой експеримент, хоп, тук ще го направим. “ ама няма да го издържат”, викат те. “А на бас”, плюнча се аз. И на шега, наистина, печеля. Ония се пулят, пулят, но не се дават. Обхваща ги спортната злобичка. Пък току в кофалниците им се роди още по шантава идея. “ Е, този път ти отиде котилото.’’ “Как” правя се аз на ербап и плюя. Но нещо започва да ме стяга под лъжичката. Чак толкова и дявол не може да издържи. След експеримента поглеждаме в казана и що да видим. Там са. Цапат си. Поогрухани, поизстискани, но все пак живи. Сигурна печалба ти казвам. Бая нещо понатрупах. Такива шантавии сме правили, пък те миличките, нищо. Даже веднъж бях отскочил при една дяволица. Ей, огън жена беше. Като ме завъртя на рогата си, звезди видях посред ада. Голям кеф. Как са минали 500 години, не съм усетил. Пък то, огънят се разгорял, тогава дърва поне имаше бол, навсякъде се развоняло на варено месо, от другите казани чак наскачали, а моичките си траят. Добре че се върнах, преди казана да се стопи. Нали ти казвам, душички? Не като ония в първия казан. О, да ме пази рогатият от такива капризи. И за най-малкото нещо викат шефа да му се жалват. Абе/снишава глас/ взели са му нещо страха, но, как, не знам. Зер на дявол трудно се взема страха. Все другите им криви. Лани, един от техните зяпал надолу и се изтърсил долу. Видял, че наоколо не е като в казана му и полудял. Пропищяха целия ад. Искаха съдебен иск да подават за психическа травма. Нейсе, размина се. Не дай си боже, пък да те нарочат ония от втория казан. Още по-лошо. Получаваш еднопосочен билет за Сибир. Крадецът: Какъв Сибир? Дяволът: Ад, само за дяволи. Да ти кажа, най ме е страх от ония дръпнатите. Кимат, усмихват ти се и дорде се усетиш, главата ти се търкулва. Ей тъй, ходиш си без глава, че и без рога. Голям позор. Налага ти се, с извинение, със задника си да ядеш. Страшна работа. Та затуй ти казвам, по-добри от моите няма. Крадецът: Нали уж са грешници? Дяволът: Те, по-вечето са набедени грешници, но нейсе. Няма кой да се застъпи за тях. Да им помогне. По едно време от втория казан идваха да духат. Огънят да поддържат, де. Ти да не си помислиш нещо друго? Духаха, духаха, дорде им свърши въздухът. Па си прибраха, кое що и хайде обратно в своя.Гледам сега от първия идват. Любопитно им е, как се живее в адски условия. Крадецът : И разбират ли? Дяволът: Къде ти? Откога гледат. Откога цъкат, още не са разбрали. Няма и да разберат. Бе, аз какво съм се разкиснал такъв. Трябва да е от ракийката. Един от вашите почерпи. Хиляда и триста годинки правел човекът в казана, че и кусур. Крадецът : Ветеран значи. Дяволът: Ветеран, я! Малко казани могат да се похвалят с такива. Понякога, като понаправим главите, ми разказва. Такива истории ми разказва, че си викам, брей от този казан по- голям няма. Но като изтрезнеем и го погледнем всичко си идва на мястото. Той поплаква и се потапя, а аз развъртявам вилата. Влизай сега! Но внимателно да не повредиш нещо. За ремонт все няма средства. Нали разбра, бюджетът е оскъден. Крадецът : Шефът ти ли го разпределя? Дяволът: Не, тук имаме един сляп дявол. Като не вижда, хвърля на посоки. Но ние все не улучваме посоката му. Тъй сега./бута го към казана/ Едното краче, после другото. Крадецът : Аз да не съм пингвин. В такава ледена вода не влизам. Току виж съм пипнал пневмония. Сигурно и цените за лекарствата ви са адски. Дяволът: /ядосано/ Слушай, бе! Взе да ми писва от тебе. Туй искам, туй не искам. То да не е концерт по желание. Ако на всеки отделях толкова внимание, нямаше да изпълня плана по бройките. Я влизай да не ми опиташ вилата! Добро отношение! Да дойде шефът да си проявява доброто отношение. Те ми се качиха на рогата. Крадецът : Дяволе,/ без да иска го хваща за опашката и тя остава в ръцете му/ А? Дяволът: /ядосано/ Ти защо буташ тук? /смутено обяснява/ Моята е много малка, та си сложих от силикон. Тъй де, за авторитет. На един дявол, кое му е най- ценното. Опашката и рогата. Вярно. Не е истинска, но колко истински неща останаха на този свят? /припряно/ Все пак рогата са истински, да знаеш. Крадецът : Слушай! Аз от ада не мога да избягам. Но не ми се влиза в този казан на мъртви овчици. Може да съм крадец, но и аз имам чест. Дяволът: Чест ли? Хи, хи. И нея ли си откраднал? Крадецът : Не винаги съм бил такъв. Бях поет едно време. То, затова съм на този хал. Всичките си пари дадох да ми издадат една стихосбирка. Малцина я купуваха. Не им беше на хората до стихове. Макар че моята струваше само два хляба. Първата ми кражба бе от едно псе. Бях озверял от глад и му задигнах коричката. Горкото. Подви опашка и избяга. Даже не помириса изхлулата се от съдрания ми джоб стихосбирка. Трябва много да съм го изплашил с вълчия си вид. После пребарах един пияница. Лесно беше. И така продължих. Ден след ден. Срамувах се от този живот, но изход нямаше. Изходът беше само смъртта. Мълчи известно време, после изненадано вдига глава. Крадецът : Впрочем, знаеш ли? Нали съм мъртъв? Значи мога да започна отначало. Абе , защо на вляза в този казан да ги поразбудя малко! Ами да. Сещам се за една песен. Дяволът: Не пей! Няма да те чуят. Крадецът : Тази ще я чуят. Дяволът: /самодоволно/Имат тапи в ушите. Крадецът т: /възмутено/Сложил си им тапи в ушите? Ти! Ти си един извратен дявол. Знаеш ли какво е да се давиш в глухота? Дяволът: Не аз съм им слагал тапите. Сами си затварят ушите и очите. Нищо да чуват. Нищо да не виждат. И така си представят, че са в рая. Крадецът : Но тази представа е измамна. Дяволът: Понякога си мисля да им ги извадя, но като знам какъв е ад, не смея. Жаля ги. Крадецът : /ядно/И жалостта ти е дяволска! Аз все пак ще пея. Стани, стани юнак балкански. Думите съм позабравил, но рефрена помня./решително/ Добре, дяволе. Да бъде както искаш! Влизам. Дяволът: Я, почакай, какво смяташ да правиш? Крадецът : Нали ти казах? Ще ги разбудя. Камбаната ще ударя. Къде, къде е камбаната. /върти се около казана/ Само не казвай, че никога не са имали камбана! Няма народ без камбана. Дяволът: Имаха. Но онези от големите казани им я поискаха, та я дадоха. Знаеш, че са с широки души. Крадецът : Но защо им е някаква си малка камбана на тези от големите казани? Защо? Нямат ли си свои? Дяволът: Имат. Но на тази звукът беше по- особен. Стигаше до/ шепне/ най- горе. Крадецът: И все пак ще вляза? Ще вляза, дяволе! Ще вляза! Искам този казан да заври от енергия, да заклокочи, да вдигне пара. В целия ад да разберат, че сме души, но не мъртви. Дяволът: /вдига вилата/Назад! Да не си ми припарил до казана. Песен щял да ми пее. Електоратът ми щял да събуди. Чакай, бе, ти да не си от ония...страшните. Крадецът: Кои, бе, дяволе? Дяволът: Ония, будителите! Крадецът: Будител ли? Хей, дяволе, като ти припари, призраци започна да виждаш. Забрави ли, че съм крадец? Дяволът: Да, да, да, крадец си. Дошъл си да ми откраднеш спокойствието. Да ми разбудиш душичките. Как не съм те разбрал по-рано? Къде ми бяха очите и ушите? Още като започна да ми философстваш, трябваше да се сетя. Да надуша опасността. Ама, на, загубил съм тренинг. То в такова безвремие, какво ли не се губи. Махай се оттук! От казана ми! От ада ми! Върни се там откъдето си дошъл! Крадецът: Не, не вече не искам. Намерих си призванието. И ми стана леко. Планина мога да повдигна, ей. Даже песен съм написал по този случай. Дяволът: Не я пей, чуваш ли! Не искам да я слушам! И другите не искат да слушат песните ви. Че те са едни такива. Или разплакват, или карат човек да хване пушката. Не ги дразни, чуваш ли? Тъкмо са се успокоили, че най-сетне са ви натикали в този малък казан. Ще ги разядосаш. Не знаеш какъв номер могат да ви скроят. Крадецът: И какво? Ще ни отрежат пътя за рая ли? Дяволе, ти сам знаеш, накъдето и да се обърнеш все е ад. Изходът е да си създадеш мъничко комфорт в собствения казан. Но затова трябва дух. Трябва смелост. Да не ти пука от този или от онзи. Ще послушаш ли моята песен? /пее/Във тъмните дебри на времето се крихме с примрели сърца. Но стига! На живота на стермето да се метнем с открити чела. Светът да ни види на билото, как лъвски градиме свой път. Във собствени знаци най-милото за идното децата ни да съхранят. Навред да се чуват словата ни, тъй както в предишните дни. В рай да пребъде земята ни, земята на горди деди. Върхът да ни мами към знанието, към изгрева нов на деня. И там да забиеме знамето на гордата наша душа. И песен отколешна, древна навеки у нас да звучи. Стани ми, юнако, балкански! Сънят си дълбок прекъсни! Дяволът: Проглуши ми ушите с тая песен. Знаеш ли какъв скандал ще стане? Де се е чуло и видяло да звучи песен от малък казан? Докато не е късно, млъквай и се махай! Може още да не са те разбрали. Бягай, бягай! Аз ще обясня, ще загладя положението. Главата си ще посипя със сол. Ох, какво ми дойде до рогата! Крадецът: /пее/Стани ми, юнако балкански Сънят си дълбок прекъсни! Дяволът: Млъквай, бе! Те не искат да те слушат. Такива като тебе ги докараха дотук. Крадецът: Хей, я погледни!/наднича в казана/ Като че ли мръдна. Да, да пак видях. Мръдна нещо. Дяволът:/наднича/ Къде, къде? Сторило ти се е. Аз нищо не виждам. Крадецът: Сляп ли си? Или така ти отърва? Дяволът: Измисляш си. Измисляш си, за да дразниш бедния дявол. Крадецът: Прави се, че не виждаш, колкото си щеш! Там долу нещо мръдна. Дяволът: /тропа/ Не признавам, не признавам! Крадецът: Ако не го признаваш, значи живееш в измислен ад. Скоро ще заври, ще те изпръска и ще те изгори. И какво значение е имало, дали си крил рогата в пясъка? И те ще пострадат, заедно със задните ти части и изкуствената опашка. Дяволът:/вика/ Това са инсинуации. Всичко е спокойно. Всичко е наред в казана ми. Мътилката си е все същата. Крадецът: А това, виждаш ли?/показва нещо написано на казана/ Дяволът: /панически/ Какво е то? До преди го нямаше. Как се е появило? Чети, чети какво пише! Крадецът: “ Адът ке пламне”/смее се/ Виждаш ли, дяволе? Адът ке пламне. /Пее/ Какво е чудо, чудо станало Чудо станало долу в тъмнината Някой се разбудил.Пламъче запалил Пламъче запалил и юнашки викнал: “Адът ке пламне. Злото ще загине и душата болна от сън ще събуди. Пустите окови ще строшим навеки Песен ще запеем. Тя ще стресне всеки Дяволът: Ти си го написал. Крадецът: Не, не съм го писал аз. Нали ме гледаш в ръцете? Някой от долу е бил. Дето казваше, че ги няма. Дето ти се иска да спят. Събудил се е от песента ми. Тапите са му изхвърчали.Значи има надежда. Дяволът: Не, ти наистина си от ония, будителите. Махай се, махай се! Крадецът: Пее ми се, дяволе! Пее ми се! Дяволът: С добро ти се моля. Най-милото си ще ти дам – опашката, рогата, ада. Искай! Сега ти се е паднало. Само се махни! Не ме зачерняй! Крадецът: И за теб ще е по-добре да пробудим този народ. Кой ти обръща сега внимание? Стоиш си и само една пенсия чакаш. Нямаш ли и други цели, други идеали? Аз имам много да пея. Имам много да говоря. Пусни ме да вляза! Другото остави на мен! Дяволът:/настъпва срещу него/ Няма да се хвана на приказките ти, лукавий. Нали ти казах? Не ми трябват идеали. Те само затриват и човека, и дявола. Трябва ми пенсийка. Колко пъти да ти го повторя? Не ме ли разбра? Пенсийка. Крадецът: Няма да се откажа! Нямааа... Мисия имам. Като не можах на онзи, поне на този свят да се докажа. Нали искаше да разбереш, що е това надежда, що е това начало. Виж сам! Бъди с мен! Само с рога и копита не се живее! Трябва и сърце. Моето няма да ти дам. Все още ми трябва. Но ще ти помогна да намериш своето. И ще те науча да пееш. Дяволът: Не искам да те слушам! Ти си бил по-страшен и от най-страшния ад! Махай се! /хваща се за главата/ Махай се! Крадецът: /смее се/ Хей, дяволе, самотата ли те плаши? Какво? Мислиш си, че ще обезлюдее царството ти ли? Не бой се! Грешници ще има. Защото волското търпение обезличава и затрива цели народи. Позволи ми да пречистя близките си от този грях! Голяма добро ще сториш. И на теб ще ти олекне. Дяволът:/ страховито/ Не съм създаден да струвам добро, а зло. Не заставай на пътя ми, че който го е сторил, много си е патил! Крадецът: /настъпва/ Е, аз ще рискувам. Дяволът: Ти ли, бе? /халосва го с вилата по главата и мъжът пада/ Завесата се спуска. Пред завесата. Крадецът лежи. Притичва циганче. Вижда го и го пребърква. Намира рогата и копитата. Гледа ги известно време, после ги прибира, но без да иска, изпуска едното рогче. Двама полицаи се надвесват над крадецът и го бутат. Той идва на себе си. Сяда и си трие челото. Сцената се напълва с хора. Полугол мъж притичва по сцената. Гонят го полицаи. Минават проститутки.В ъгъла доносник пише донос. Всички танцуват и пеят. Шумът е невъобразим. В объркано време живеем, разбираме всички това. С пиянско веселие пеем, туй наша е обща съдба. Спокойно, ще кажете вие не сме се затрили, нали? Народът ни винаги пие И тъй гръб обръща на злите беди. Да пием, да пеем, какво ни остава? Ще има ли някога край? Честта ще си върнем ли, минала слава Дали ще пожънем, никой не знай! КрадецътМъжът: /провиква се/ Какъв е този ад? Всички замлъкват Първи полицай: Какъв ад, бе? Обикновено ежедневие. Шефе, този ми се вижда съмнителен. Втори полицай: Остави човека! Не виждаш ли, че е мухмурлия. Крадецът: /изправя се с мъка/ Къде се дяна дяволът? Първи полицай: Я, ми дъхни! Шефе, мирише на сяра. Втори полицай: Хората нямат пари и пият какви ли не гадости. Крадецът: Тази миризма. Тя е от ада. Много вонеше. Първи полицай: Не ми мяза на вчерашен. По-скоро е за лудницата. Санитар, санитар, я донеси една усмирителна риза! Притичва санитар Санитар: Свършиха, господин полицай. Чакаме хуманитарна помощ. Втори полицай: Докато тя пристигне, лудите ще се налудеят. Крадецът: /дърпа полицая за униформата/ Слушайте, дайте да се разберем! Вие от кой казан сте? Първи полицай: Шефе, този май ни обижда. Втори полицай: Ти какво искаш, бе? Палка ли? Да му се не види късметът. Днеска един нормален не видяхме. Крадецът: Това тук нали е адът? Втори полицай: /почесва се/ Мнозина смятат така. Крадецът: Някак по различно е. Аз... да не би да съм жив. Втори полицай: Като ти друсна една глоба, ще ти се иска да си умрял. Крадецът:/радостно/ Жив съм! /скача/ Ей, хора, жив съм, бе! Първи полицай: И защо се радваш толкова? Мъжът: Не, вие не разбирате. Бях умрял и бях попаднал в ада. Двамата полицаи:/викат/Санитар! Крадецът: Мислите ме за луд, но аз ще ви докажа. Имам тук един чифт рога и копита./бърка се, но не намира нищо/ Тук бяха/към публиката с отчаян вопъл/ Някой ще ми каже ли, къде съм? Глас от публиката: И ние не знаем вече. В тази държава всичко се обърка. Крадецът: Кой ще ми каже? Като ги гледам тези/сочи полицаите/ опашки нямат. Втори полицай: Ей, внимавай! Обида на властта. Крадецът: А, може и да са ги скрили./бърчи нос/ Понамирисва ми малко... Втори полицай: От боклукчийския казан, ей там. Тези, от чистотата никога не спазват графика. Крадецът: И вили не виждам, само палки. Първи полицай: Бе, ще ми опиташ ти палката! Крадецът:/въздъхва облекчен/ Сънувал съм. Ама, че кошмар беше. Е, нищо, важното е, че съм жив. Жив съм! Скача да целува първия полицай. Той отвратено се отдръпва. Първи полицай: Я, как ме олигави. Махай се, че да не ти щракна белезниците. Крадецът обаче продължава да го прегръща и незабелязано му измъква портфейла. Постепенно всички излизат. Последни излизат полицаите. Втори полицай: /на излизане/ Сега нямаме време да се занимаваме с теб. Да вземеш да си отидеш да се наспиш, че да отаврязиш. Утре, ако те срещна така, няма да ти простя. Крадецът остава сам. Изважда портфейла на полицая. Крадецът: Колко ли пари има вътре? То полицейските заплати не са големи./намира пари/ Този трябва да е взел скоро заплата, я нещо друго. Ама и аз. Без малко да се набутам сам в ръцете на ченгетата. Какво беше това с ада? Сън ли? Или някакво бълнуване? Изведнъж вижда нещо на земята. Навежда се и го взема. Държи в ръцете си дяволското рогче. Оглежда го. Мъжът: Я, тази дяволия, каква е? Струва ми се позната./замисля се/ Ха, казана? Мъртвите душички? Дали наистина адът съществува? Ако е така, аз съм се измъкнал. А другите?/радостно/ Имаше и други, но се измъкнах само аз. Слава богу!/пак се замисля/ Но имаше още нещо. Ах, да. Имах мисия. Имах цел. Кой ми я постави? Ти ли? /вдига глава нагоре/ Ти ли ме измъкна от ада? Ти ли ми помогна, Господи?/хвърля портфейла зад гърба си/ Значи си ми повярвал! И си ме избавил. Но не е било само заради мен, нали? Заради мисията. Не там, а тук на земята. И не е било напразно. В края на краищата време беше да се роди новият будител. Новият войвода. Дали ще съм аз или някой друг, все едно. Народът трябва да се събуди. Чакай, спомних си едно стихотворение. Мама ми го казваше, вместо молитва. Ще си го кажа, така за кураж. После ще напиша свое. Защото много трябва да говоря и да пея. Този свят трябва да се промени. Аз ще го променя. Чуваш ли ме, Господи? Чувате ли ме, всички? Нали не е било напразно? Трябва да го променим. Пее Благодаря ти, Господи, че мога пак слънцето да срещна аз. И дните си без капчица тревога да подредя отново в хубав час Ще си доволен ли накрая все някога ще разбера когато мъдростта на рая в душата си успея да пресътворя На сцената излизат всички артисти и запяват Дали пък адът съществува, на кой му пука за това. Щом разумът ни тържествува да не оборваме глава. Очите си да не затворим И в дрямка да се унесем за хляб не само да се борим за чест и слава да умрем. И нека да запеем всички тъй както в стари времена не сме на този свят самички навред ни слушат песента. Стани, стани юнак балкански! От сън дълбок се събуди Срещу бездушието овчо Народа си ти поведи. край |