Ромео и Жулиета,

 една история попроменена от поета

Действащи лица

Режисьор

Ромео

Жулиета

Меркуцио

Парис

Тибалт

Госпожа Монтеки

Госпожа Капулети

Господин Капулети

Дойката

Отец Лоренцо

Първо действие

Пред завесата излиза режисьорът

Режисьор: Приятели, добре  дошли на тази театрална драма.

Без трикове и без измама

дано ви трогнем до сълзи

със разказа за две  души.

За младите, отдали си живота,

за да научат хората урока,

че титанична сила има любовта,

една и съща е през всички времена

Завесата се вдига. На сцената декорите са на Верона. Режисьорът показва обстановката с ръка.

Режисьорът: Това е без съмнение Верона.

И любовта ще сложим днес на трона

в лицето на Ромео и на Жулиета.

Две влюбени сърца възпяти от поета.

На сцената излизат всички артистите.

Режисьорът: О, и да не взема да забравя

героите днес трябва  да представя.

Показва майката на Ромео, госпожа Монтеки.

Режисьорът: Сеньората е от Монтеки.

Тя работа си има само със поети.

Сина си възпитава с помощта

на лириката и сълзливите слова.

Той, както виждате, е малко слабоват,

че го измъчва постоянен глад.

Показва приятеля на Ромео, който разсеяно се оглежда.

Режисьорът:  Меркуцио, приятелят /слага ръка на устата си и казва тихо/ да знаете е гей.

и към един от Капулети мечтата му се рей

/оглежда да се и се провиква/ Ами бащата, за бога няма го сеньор Монтеки.

Меркуцио: Той в странство е да му завиждат Капулети.

Режисьорът: Добре, но да звъни по джи ес ема.

И ролята задочна ще приема.

Показва Ромео.

А този тук красив младеж,

напарфюмиран и наконтен, като ряпа свеж

е без съмнение прочутия герой.

Ромео се нарича той.

Провиква се.

Тук имаше ли други от Монтеки?

Пооредяла е родата, всеки тръгнал е по свои си пътеки.

Родът е славен, ала обеднял,

затуй във странство всеки се е разпилял.

Говорят хорските езици зли

назаем  тлъста сумичка пари,

главата на рода, синьор Монтеки,

е взел със разписка от Капулети.

Така платил си пътя до чужбина.

Сега работел за двамина

като мияч в гостилница една

да върне заема, а с него и честта.

Сочи себе си.

А брат Лоренцо  ще съм аз

смирен, набожен всеки час

със бога ден и нощ говоря

и убеждавам го и споря,

че трябва малко да се промени

и да не гледа само от небесни висини,

а тук да дойде на земята

трапеза ще му наредим богата

и щом от виното отпие чаша

ще разбере завинаги душата наша.

Сега да ви представя Капулети.

Тибалт: Защо представихте най първо вий Монтеки?

Какво нима сме втората ръка?

Дискриминация наричаме това.

Към господин Капулети.

Кажи им, чичо, ние сме  богати.

На всички във Верона сме познати.

Кажи, че сме изкарали със честен труд

честта да бъдем Капулети тук.

Режисьорът: Това Тибалт е, братовчеда,

и май че внесе той безреда.

Борче, жадуващо за бой и кръв,

готов да бие винаги е пръв.

Семейство Капулети си изкарват честно хляба.

Месари си и никой от месцето им не бяга.

Да, те са първи  най – богати.

Не са свидливи нито пък устати.

Госпожата е скромна и благочестива.

Къщовница е и стопанка мила.

Не е красавица, ала на кой му пука,

дори мъжът й Капулети рядко /смига/

на врата райска чука.

Сега да ви представя Жулиета,

момичето, в което влюбени са всичките момчета.

Напред пристъпват две Жулиети. Едната е слабо, красиво момиче, а другата е нисичка и дебеличка.

Режисьорът сконфузено

Не мога,виждате ли,  още да реша

коя от двете аз да избера.

Едната ще дойката,

а другата пък Жулиета.

Ала не щеш ли ти, съдба проклета,

получих ходатайства чак отгоре,

че и за двете. Чудя се какво да сторя?

Дали горещия картоф да хвърля на Ромео?

Наивно  е момчето още и ще действа смело.

Ще го накарам сам да избере

и пред началството ще съм със чистички ръце

/към Ромео/ Пред теб стоят девици две.

Коя да бъде Жулиета, избери момче!

Ромео гледа нерешително двете

Първата: Естествено, че Жулиета ще съм аз.

Пред хубостта ми всички са в захлас

А тази тука дебелана/ всички се смеят/

за дойка само е призвана.

Ромео все не се решава да каже нещо.

Втората:/тъжно/ Да позакръглена съм, няма спор,

защо да го повтарят в хор.

Ала добра съм по душа.

И поправете ме ако греша

не е ли важна вътрешната хубост.

Продължават да й се присмиват

Втората: Твърденията ми нима са лудост?

Ромео безпомощно гледа към режисьорът, но той свива рамене подканяйки го да избира

.

Ромео: Мисля...

Първата: О, безсъмнено мен избра!

Втората: Аз все отритната съм си била.

Ромео: /към първата/ Да, красотата ти за теб лобира….

Тя се усмихва победоносно

Ромео: /към втората /….. ала съчувствието ми на теб се спира.

Втората скача изненадано и радостно. Първата стои невярваща. После се втурва към режисьора.

Първата: Дали не съм обект на подигравка?

Какво, извикали сте ме на сцената за справка?

Режисьорът: Защо, за тебе има роля?

Ще бъдеш дойка/покланя се/ моля.

Първата Аз, дойка, господи, какво падение!

Отритната/презрително сочи Ромео/ от някакво недоразумение.

Режисьорът: Ако останеш, ще си на сцена под светлината.

Или пък предпочиташ във залата и в тъмнината.

Първата: Тогава като дойка аз оставам,

/тихо към публиката/ но всякакси ще отмъщавам.

Интрижки ще забърквам без покой.

Ромео най накрая ще е мой.

Режисьорът: Така, да почваме играта!

Да чуя на началото тръбата!

Парис: /пристига в последния момент задъхан/

Почакайте, сега пристигам!

И не желая публиката на крака да вдигам,

но редно е да кажете пет шест слова

за вечно влюбената ми душа.

Режисьорът: Да ви представя Парис, значи.

Жените той най-чинно тачи.

Парис:Но допълнете, моля, зрелите жени.

Режисьорът: Които го даряват с много благини

Парис: Защо си мисля, че се подигравате?

С това държание едва ли за отец ще ставате.

Разбира се обичам помъдрелите жени.

Не са като зелените и отегчителни моми.

Девойчетата вечно като ярчици се кискат.

и всичко дето си го имат стискат, стискат.

Ала със майките съвсем не е така.

Пред мен разтварят своята душа,

а също и кесията, килерът и долапа.

Да не забравя споменах ли за краката?

/радостно гледа госпожа Капулети/

Ах, виждам тук един такъв обект.

Настойчиво ще я ухажвам както му е ред.

Режисьорът: Да чуя на началото тръбата,

че тоя ми наду главата.

Чуват се началните фанфари

Второ действие

Стаята на госпожа Mонтеки. Двамата с Меркуцио разговарят

Меркуцио:Та, казвах ви госпожо работата, че е ясна.

Госпожа Монтеки: Коя е мислиш ти девойката прекрасна?

Меркуцио: Е, чак прекрасна вижда се не е.

Но можеш ли разбра нещастните мъже,

какво чак толкова привлича ги във женската природа

Повярвайте до днеска да го разбера не мога!

Говори ми, че имала изгарящи очи.

/вади огледало и започва да се оглежда/

Нима останалите са слепци

и моите очи изгарят в мрака

примамват, но не вижда ги простака

Госпожа Монтеки: Говореше ми за  терзанията на Ромео.

Меркуцио: И моите терзания да кажа искам смело…..

Госпожа Монтеки: Ще кажеш ли коя девица

е лепнала любовната плесница…

Любовната плесница- казах го със вдъхновение.

Ще съчиня сега едно стихотворение.

/патетично/  Любовната плесница

/сочи с ръка зад кулисите/Там някой тича.

Меркуцио: Това е дойката на Жулиета май.

Госпожа Монтеки: Коя е Жулиета?

Меркуцио: Момичето на Капулети, то се знай.

Госпожа Монтеки: /презрително/ На Капулети,  на месаря,

Дето мълчи и думичка една не проговаря.

Касапина със грубите ръце,

той значи имал си дете.

Меркуцио: За Жулиета чували сте вий, Мадам.

Защо говорите така   не знам?

Влиза дойката.

Дойката: Госпожо, да ви се представя.

Госпожа Монтеки:  Познавам ви./към Меркуцио/ На нелюбезна няма да се правя.

Дойката: Ала не подозирате, защо  съм тук дошла?

Меркуцио: Да, малко дръзко е или греша?

Госпожа Монтеки: Навярно нещо ще ми кажете за Жулиета.

Дойката: О не, желая да похваля аз поета.

Меркуцио: И други ли поети са се нароили?

Госпожо, тръгвам си да слушам нямам сили.

Дойката: /презрително/ Поезията май не я разбира.

Госпожа Монтеки: И прав му път та кой ли ще го спира?

Та казвахте…..

Дойката: Госпожо, възхищавам ви се страстно.

Да рецитирам стиховете ви желая гръмогласно.

И боговете трябва да признаят.

че думите ви царството небесно могат да омаят.

Госпожа Монтеки: /скромно/ Не съм такава поетеса.

Дойката: Госпожо, вие сте принцеса.

Вълшебница на нежните слова,

отварящи човешката душа.

Госпожа Монтеки: Да, ала не всичките ме оценяват.

И даже някои ми се подиграват.

Завеяна била съм, хвърковата.

Дойката: На духом бедните не може да затвори се устата.

Госпожа Монтеки: И ви ли сте обладана от поетичен блян?

Дойката : Как бих могла да се сравня с титан!

Ала опитвам се искрата в други да запаля.

Чета на Жулиета стиховете Ви и как ги хваля!

Госпожа Монтеки: И как, достигат ли й до душата?

Дойката: Не, все едно говоря на свинята.

Ушите й отворени са само за похвали

че чувствата на Нарцис сякаш са я обладали.

Какво да правя със това дете?

Мечтите му са сварзани единствено с кюфте.

И съжалявам, който ще я вземе.

Горкичкият ще има хиляди проблеми.

Госпожа Монтеки: А някой казваше, че е красива.

Дойката: Красива, е макар и малко крива.

Госпожа Монтеки: Къде е крива? Във душата?

Дойката: В душата, да. Но малко и в устата.

/показва как й са изкривени устата/

Госпожа Монтеки: Не е ли нежничка и слаба Капулети?

Дойката: Да слаба е в акъла, няма равна със Монтеки.

Госпожа Монтеки:  И казваш няма поетични страсти?

Дойката: Избърсва с Шекспир задните си части

Госпожа Монтеки: /залюлява се шокирано/ О, боже, мама миа, що за поколение

Дойката: Сегашните не се разчуствата от стихотворение

По дискотеки ходят пеят фенки, фенки.

Разголват се и люпят семки.

И Жулиета……ала защо злословя срещу бедното дете?

Аз жаля го и  търся кой съвет да ми даде.

Тъй някак си да го поправя.

И мъничко човек да го направя.

На Капулети, мисля, че им трябва поколение

от тях по благородно без съмнение.

Та мислех си, дали  ще можете да се сродите.

Госпожа Монтеки: /шокирана/ Кой, ние ли, какви ми ги редите?

Дойката: Ромео е на възрастта на Жулиета.

Отец Лоренцо даде ми съвета

да свържем двамата в семейна връзка.

Госпожа Монтеки: Семейна връзка?

Сърцето ми от яд сега се пръска

Отец Лоренцо, този пръч дебел

игра опасна май, че е   поел.

Да събера бездушно същество

с Ромео е голямо зло.

Дойката:  Но първо, вижте й чеиза!

Госпожа Монтеки: Достатъчно, от вас научих за  каприза

на тази бедна духом твар.

Не е за  нас такъв товар.

Дойката: Тогава аз да си вървя.

Но за решението ви скърбя.

/настрани/ Забърках каша, много съм добра.

Щастлива си отивам у дома.

Излиза. Влиза Ромео.

Ромео: Това не бе ли дойката на Жулиета?

И как ме гледаше от злобичка обзета!

Навярно е дошла за мене да злослови.

Госпожа Монтеки: Е, тя за тебе мъничко говори.

Обсъждахме поетиката на душата.

На някой тя не е позната.

Ромео: Ще сътворите ли за любовта един сонет.

Да го изпратя там, където ще да е с възторг приет.

Госпожа Монтеки: Да, ще напиша, в туй ме бива.

Ала коя сърцето ти разбива.

Ромео:/замечтан/ Една, която е като кюфтенце,

поднесено на гладното момченце.

Ванилов сос, предназначен за бога

приготвен на Ромео във угода.

Симидче меко като пух,

изпълващо Ромеовия дух

с наслада галеща стомаха

и слюнка пълни му устата.

Госпожа Монтеки: Като че ли четеш готварска книга!

Да кажеш името й стига!  

Ромео: Но как? Нима не сте разбрала още?

По Жулиета вехна в тъмни нощи.

Госпожа Монтеки: По Жулиета? Ти? Шегуваш ли се с мене?

Да се сватосвам с онова дивашко племе

Ромео: Дивашко, ала имат си пари.

Месо ядът, не само в празничните дни.

Госпожа Монтеки:  По важна е храната за душата.

Ромео: Е, да, ала защо къркорят ми червата?

Госпожа Монтеки:  Ще потърпиш, баща ти щом се  върне…

Ромео: О, да мадам, той скелетите ни ще зърне.

Госпожа Монтеки:  По тоя повод стих един ще кажа.

Ромео: Ще може ли филия с олио да си намажа?

Госпожа Монтеки: Не.

Ромео: При Жулиета има днес изпържено месце.

Госпожа Монтеки: Ти забрави за Жулиета!

Ромео:/плачливо/ А ти помни, че съм в пубертета!

Госпожа Монтеки: Ще разбереш, ли малък мой,

месарите не са от благороднически сой.

Родът ни е познат от древноста.

Ромео:Но няма вече пукната пара. 

Госпожа Монтеки: Ще трябва да повикам  твоя строг баща.

/вади джи есе м/ Ала не зная номерът му как да избра.

Той обясняваше да пипна тук и там,

но бях изпаднала във поетичен плам

и нищичко не му разбрах,

кое е копчето проклето не видях.

А той защо не се обажда щом ми е необходим.

Забравил е за нас отецът ти любим.

Влиза  Меркуцио. Дрехите му са скъсани.

Ромео: Меркуцио, защо видът ти е такъв?

Меркуцио: На Капулети станах, братко, стръв.

Госпожа Монтеки: Ах, тези Капулети господ ще накаже!

/прикляко до него/ И кой така успя достойнството да смаже?

Меркуцио: Достойнство. Пука ми за него.

Носът ми смазаха. Лицето насиниха бледо.

Ромео: Тибалт е бил, негодникът, познавам

Меркуцио: /въздъхва кокетно/ Чаровник е. Май аз го забавлявам.

Ромео: Грамада мускули. Ще трябва да му отмъстя.

Меркуцио: Дуел за мен? Сърцето ми го доживя.

Ромео:/не го чува/ Че ясно ми е, Жулиета брани.

Меркуцио:/разочаровано/ Ха….

Ромео: Ревнува я от любовта ми.

Ще трябва да се разберем като мъже.

Меркуцио: Мъже, за тях мечтае моето сърце.

Госпожа Монтеки : О, синко, трябва да внимаваш!

И пушечно месо на Капулети да не ставаш.

Ромео: Месо ли каза, как ми се яде!

Меркуцио: На бала им ще има в изобилие.

Ромео: Бал. Ще има бал. Защо ли досега не съм разбрал?

Госпожа Монтеки: /презрително/ Ех, балове, днес са отживели.

Към дискотеките са младите поели.

Меркуцио: С приятели говореше Тибалт.

Довечера ще бъде ли на маскен бал.

Ромео: Приятелю, ще си направим маски.

Госпожа Монтеки: И оцвети ги в поетични краски.

Меркуцио: /възторжено/Ще съм богиня.

Госпожо, нямахте ли рокля синя?      

Ромео:/присмехулно/ Ех че блъф.

Ще бъде моята на царстване лъв.

Госпожа Монтеки: Но моля ви, не се увличайте!

Към яденето тутакси не тичайте!

Веднага Капулети ще открие

зад маските ви кой се крие.

Двамата хукват да си правят маски.

Госпожа Монтеки: И аз за бал такъв мечтая.

Че можех да съм Капулети и във рая.

Ала, нали, отблъснах любовта сама

на мъж един поискал моята ръка.

Излиза

Трето действие

Стаята на Капулети. Госпожа Капулети  и Парис.

Парис: Но разберете, ден и нощ мечтая

любовните си чувства да призная.

Изгаря ме като  мангал страстта.

Запраща ме  във ада да горя.

Госпожа Капелути: О, моля ви, не се правете на зевзек!

За чувствата ви нямам лек.  

Парис: Какво говорите, госпожо мила?

лекарство имате със чудодейна сила.

И милосърдието е във вашите ръце.

/пада на колене/ Госпожо, падам ви на колене!

Госпожа Капулети:/в паника/ Но мoля ви, човече млади,

какви са тези изненади?

Току виж някой, че се появи.

Какво ще кажа и с какви очи?

Парис: Ще кажа аз без капка срам,

госпожата обичам и живота си ще дам.

Една усмивка само да получа,

/хваща й ръката/ едно пръстенце само да осмуча.

Залепва се на ръката й. На госпожа Капулети й е видимо приятно.

Госпожа Капулети: О господи,  отдавна в божия ми храм

не е пристъпвал никой със младежки плам.

Парис: Мадам, пред храма ви смирено ще клеча.

/настрани/ Да пусна ли една сълза?

Госпожа Капулети: Ах, обуздайте мъжкия нагон!

Парис: Завихрил се е в мен циклон.

Госпожа Капулети: Но аз съм стара, разберете!

Омъжена съм вий помнете!

Парис: Госпожо, реномето ви не ще пострада.

Дискретност ще е моята фасада.

На сцената излиза господин Капулети. Вижда коленичилия Парис.

Господин Капулети: Какви са тия чудеса?

Защо младежът се въргаля във прахта?

Парис скача изплашено

Парис: Разбилате ли господине … исках аз.

Да исках…ала в този час…

Господин Капулети:  /към госпожа Капулети/ Какво бърбори той, защо е този страх? /заплашително/ Дали не се натъкнах аз на грях?

Госпожа Капулети:  /идва на себе си/ Натъкнахте се, господине, без съмнение,

младежът своята любов признаваше със притеснение.

Парис: /заеква/ Госпожо, как, как, как можахте?

Защо, з,з,защо , защо признахте?

Опитва се да се измъкне. Господин Капулети го сграбчва за дрехата.

Господин Капулети: Така ли? Сине майчин, дай отчет!

Какви ги вършиш смотаняко клет!

Госпожа Капулети: Съпруже мой, не се гневете!

Сега ще ви разкажа, потърпете!

Прославяше младежът любовта

към Жулиета вашата дъщеря.

Господин Капулети:  Ала мизерникът  клечеше на земята.

Госпожа Капулети: Че искаше й той ръката.

Господин Капулети: Защо от вас, госпожо мила?

Госпожа Капулет: Страхува се от бащината ревност дива.

Посредник трябваше да бъда между вас.

Парис: /настрани/ Май укроти се бясът му със бяс.

Капулети се усмихва широко и блъска Парис на земята

Господин Капулети: Ще имаш моята благословия.

/към жена си/Жена, поръчай благата ракия!

Целувай, синко, бащина ръка

и сватбата ще дигнем начаса!

Парис:/смутено/ Защо да бързаме?/настрани/ Ох, нещо се оплете.

Попаднах в мрежата на Капулети.

Господин Капулети:  Не знаеш ли,  при Капулети е така.

Веднага хващата бика за рога,

а после със сатъра, фрас.

Убиват го, какво ще ми се прави на курназ.

Затуй богати днес са Капулети,

а не бедняци като жалките Монтеки.

Госпожа Капулети: Съпруже, но какво ще каже Жулиета?

Защо да даваме надежди на човека

преди момичето ни да се съгласи.

Господин Капулети:  Че кой ще пита някакви жени?

Ще се съгласи, къде ще ходи.

Не е красавица по чувства да се води.

На мен ми трябва като Парис зет,

че в бизнеса си много съм зает.

Желая малко да се разтоваря.

Съдружник, зетко,  аз  ще те направя

Парис:/наостря уши/ Съдружник ли, любезни татко?

Госпожа Капулети: Но Жулиета…

Парис: Мадам, ще я омая сладко, сладко.

Господин Капулети: /шляпва го по врата/ Така те искам, моето момче!Аз тръгвам /присмехулно/

ти ако искаш падай пак на колене!

Тръгва. Госпожа Капулети тръгва след него

Госпожа Капулети:   Съпруже, как, нима не ме ревнувате?

Или на кротък само се преструвате.

Господин Капулети:  Вас  ли госпожа? Да ви ревнувам. Че защо?

Госпожа Капулети: Одеве виждахте във Парис за жена ви зло.

Господин Капулети:  Шегувах се. /смее се /нима можа шегата да убегне?

Та кой към ябълка презряла ще посегне

Излиза смеейки се. Госпожа Капулети се обръща ядосано към Парис.

Госпожа Капулети: И вий ли се шегувахте, младежо?

Чрез мен домогвахте се до месцето свежо?

Парис: Одеве любовта признах си честно.

Да лъжа пред съпруга Ви съвсем не беше лесно.

Но сторих от страх честта да не петня

на най -прекрасната за мен жена.

Госпожа Капулети:  Но, ябълката каза Капулети…

Парис:/прекъсва я/  За ябълката  ще творя сонети.

Но не за кисела, зелена,

а сочна и със сладост надарена.

Че аз като Адам желая,

/вкопчва се в гърдите й/със двете ябълки да си играя.

Госпожа Капулети:/блъска го/Но те не са докосвани от друг

/тихо/ за тях забравил е и моят мил съпруг.

/въздиша/Обаче е приятно някой да те гали

и огънче в сърцето ти да пали.

Парис: Запалката ми е напълнена със газ!

Ако не палне начаса, ще пламна аз.

Госпожа Капулети: Но, чакайте, тук няма даже и легло.

Парис: Но има маса, полилей, кресло.

Зад всяка вещ еротика се крие.

Госпожо, да ги открием ние!

Госпожа Капулети: /грабва ръжена, за да се защитава/Дори и във ръжена?

Парис: О, искам да ме биете! Пък аз ще стена.

Светът, госпожо, чаша е напълнена със секс.

Да я изпием двамата на екс!

Госпожа Капулети: Но дадохте вий брачно обещание,

Какво ще кажете за свое оправдание?

Парис: Мадам, заради вас реших да погреба

Безценната си сладка свобода.

Пада на колене и отново се вкопчва в ръката на госпожа Капулети. Така ги заварва дойката. Гледа ги изумено

Госпожа Капулети: Внимавай да не си направиш грешни заключения!

Дойката: Относно вас, мадам, аз нямам никакви съмнения.

Позната е смирената Ви добродетел.

На въздържанието Вие сте радетел.

/тихо/ Макар че и дърво може да се изкуши

от тези тъмни, хубави очи.

А аз ще трябва да внимавам,

госпожата ще надзиравам.

Госпожа Капулети: Да ти представя моят бъдещ зет.

Дойката: Честито!/тихо/ Защо ли гледа сякаш че е пил оцет?

/високо/ Ах сладичката Жулиета,

не ми е доверила нищо за късмета.

/хвърля хитър поглед на Парис/ да се омъжи за такъв красив младеж

за паж достоен на божествений кортеж.

Госпожа Капулети: Ти, дойке, скоро при момичето иди!

За да узнае всичко тя при мен я доведи.

Дойката: Нима не знае? Бедничката Жулиета!

Госпожа Капулети: Какво мърмориш ти, слугиньо клета?

Дойката:  Госпожо, зная аз, че допреди

с Ромео свързани са нейните мечти.

Госпожа Капулети: Ромео, господи, на откачената Монтеки,

която работа си има само със поети?

Не, дойке, през трупа ми само!

/ласкаво/ Знай  Парис ще ми вика мамо!

Парис: Не се косете моля Ви, мадам.

/смига й/ Ще изцеря момичето с любовен плам.

Госпожа Капулети: Опитай, Парис, да я завладееш!

Нали аз знам как хубаво умееш?

Дойката и Парис  излизат.

Пред завесата.

Ромео: Меркуцио побързай, чака ни карета!

Меркуцио: Секунда само стяга ме корсета.

Ромео: Защо за бога женското обичаш?

Излагаш ме когато гей без свян се сам наричаш.

Меркуцио: Това е работа на майката природа.

На волята й да противореча не мога.

Различен съм, не се срамувам.

От някои мъже по - вече струвам.

На нежната половина аз да подражавам

избрал съм и не съжалявам.

И подигравки груби мога да търпя,

но ще намеря сродната душа.

В пространството зареяни половини две

ще станат цяло щом решат добрите богове.

Ромео маха с ръка и го дърпа

Четвърто действие

На бала.

Тибалт:/ към Капулети/ Не е ли онзи с маската на лъв

Ромео, този враг наш пръв?

Ще ида да го фрасна във лицето.

Господин Капулети: Я слушай, остави момчето!

Видях го имаше на майка си чертите.

Със нея още свързани ми са мечтите.

Тибалт: /вижда Меркуцио/ Коя ли е прекрасната му дама?

Уж Жулиета люби, господи, каква измама!

Да вярвам ли прекрасната към мене гледа.

Дали не чака ме победа?

/отива към Меркуцио/ Коя богиня крие се зад тази маска?

Меркуцио се стряска и изпуска ветрилото си

Тибалт : /вдига ветрилото/О, интересът ми не бива да Ви стряска.

/върти се около него/ Бих дал сърцето си сега

мълчанието Ви да разруша.

Но вий дойдохте със Ромео.

Не ме разбирайте погрешно, ала той е мекотело.

Край Жулиета, братовчедка ми уж се върти,

а и на Вас надежда дава може би.

О, Вие гледате свенливо към земята!

Невинността Ви трогва  ми душата,

че малко днес останаха жените

девствеността да пазят под полите.

Добре. Разбирам. Сигурно ви стреснах.

Не ще досаждам. Ала знайте в любовта се стреснах.

Връща се при чичо си

Меркуцио: /развълнуван/ Това ли бе Тибалт? На грубостта лицето?

Не е той толкова закоравял в сърцето.

Как ми говореше с любовен плам!

Аз още малко щях да се предам.

Идва Ромео

Ромео: Видя ли масата с отрупаните ястия?

Меркуцио: /възторжено/ Приятелю, аз срещнах любовта.

Ромео: Меркуцио, как можеш да хвърчиш.

От глад не те ли бива само да пълзиш.

Меркуцио: Кой ти говори тук за глад?

Ромео, влюбен съм, помагай брат!

Ромео: В коя?

Меркуцио: Не е жена.

Ромео: /подигравателно/ Не е жена! О, писна ми от твойте номера!

Със тебе подиграват се, човече.

Меркуцио: Да бе послушал как в сърцето си  се врече.

Ромео: И този път е смотанякът кой?

Меркуцио:  Тибалт, кумирът мой.

Ромео:/задавя се/ Тибалт, мъжкарят пръв във Капулети.

Меркуцио: Да беше чул любовните куплети!

Ромео: Светът не тръгва на добро.

Меркуцио: Нима да си свободен да избираш е такова зло?

Ромео маха с досада с ръка. Отстрани ги наблюдават Жулиета и дойката

Дойката: Той там е с дамата красива.

Не сте му вие никак мила.

И казвам Ви, че Парис е за вас.

Така го каза бащиния глас.

Жулиета: Но влюбена съм аз в Ромео

И трябва да ти кажа смело баща ми ряпа да яде.

Не сме във средни векове.

Дойката: И  майка ви  към Парис гледа.

Жулиета: Над мене винаги желае тя победа.

Но този път ще кажа твърдо, не.

Ромео искам, любовта ми го зове.

Дойката: Какво харесвате в Ромео?

Бедняк пристигнал, ей сега, от село.

Завеян и наивен, малко откачен.

Слаботелесен с вид занемарен.

Жулиета: Такъв си го харесвам, май ревнуваш.

Дойката: /с възмущение/О, боже, аз?

Жулиета: Ми да, какво ми се преструваш?

Изтичат лигите през зяпналата ти уста

ала си дойка. Стой до входната врата!/.

Сега ако ми кажеш само гък

ще те развъртя така във кръг.

Дойката обидено млъква. Жулиета се насочва към Ромео. Той тъкмо се готви да сложи нещо в устата си

Жулиета: Хапнете си панирано крилце!

/Ромео се задавя./Сама съм правила пикантното месце.

Взема една чиния и започва да я пълни, после му я подава.

Жулиета: А дробчетата са направо превъзходни.

Очакват само някой да ги бодне.

А тези хапки са от кървавица.

Сложете повечко във Вашата паница!

Ромео: /доволен/ О, слагате като за апетит на лъв!

Жулиета: /настрани/ Разбрала съм, че  яденето за мъжа е стръв.

/към Ромео/ Любимия си всеки ден бих хранила така

да поналее своята снага.

И всяка сутрин шест яйца

за него рано ще варя.

Ромео: Сърцето си без капка жал

на кулинарка мила  бих веднага дал.

И двамата решително свалят маските

Жулиета: Ромео!

Ромео: Жулиета!

Дойката: /разочаровано/О, господи, съдба проклета!

Пето действие

На улицата излиза Меркуцио. Изведнъж вижда отсреща Тибалт. Прави опит да изчезне незабелязано, но Тибалт го настига  с няколко бързи крачки и го хваща за яката на ризата.

Дойката вижда, че Тибалт и Меркуцио разговарят и заинтригувано започва да ги подслушва.

Тибалт: Не се страхувай! Няма да те бия!

Презрението си към тебе днес ще скрия.

Но само днес, защото искам да те питам нещо.

Меркуцио: Да ти услужа аз желая най - горещо.

Тибалт: Чак толкова недей се горещи!

За хубавата дама на Ромео разкажи!

Меркуцио: За дамата коя? Не мога да те разбера.

Тибалт:  Юмрук в лицето ти ли искаш да навра?

Не си приказвам с тебе ала бала.

Говоря ти за дамата от бала.

Момичето със маска на богиня.

Меркуцио: Оная с хубавата рокля синя.

Тибалт: Аз рокля не видях. Привлече ме момето.

Ала защо? Не знам. Попитай ми сърцето!

Меркуцио: Тя братовчедка е далечна на Ромео.

Тибалт: И няма джиджи, биджи със приятеля ти мекотело.

Меркуцио: Не, той братовчедката ти Жулиета люби

и апетита си по нея буди.

Тибалт: Добре, добре ти разкажи ми за оная,

Прекрасната де, дето ме омая.

Меркуцио: О, тя е кротка, срамежлива.

Тибалт: Като кобилка значи дива

А има ли си гадже, я кажи?

Дали Тибалт ще може да я покори?

Меркуцио: Разбира се, но трябва без съмнение

ухажване, писма, стоическо търпение.

Тибалт: Ще ми помогнеш ли? Недей така ме гледа!

Писмо да ми напишеш два три реда.

Че аз съм малко схванат във ръцете.

А пък словата ми са като за конете.

Меркуцио: /изненадано/ Писмо до нея? Аз? Добре ще го  напиша.

Ще й пиша как Тибалт по красотата й въздиша.

Така ще пиша сякаш писмото е до мене.

Ще нося с чест товарът на любовното ти бреме

Ще й напиша…..

Тибалт: /прекъсва го/ Ти си знаеш. Сядай и пиши!

А после отговора донеси!

Ще чакам тук, когато падне мрак

А ти не закъснявай, че ще те дърмоня пак!

Излиза. Меркуцио гледа известно време след него, после започва да се радва и да целува земята и дървото. След това и той излиза.

Дойката: /тихо/ Била тя от рода Монтеки. 

Не, лампичка в главата ми не свети.

Познавам всичко, що е със пола.

Ала им дайте по  една метла

и в миг ще хвръкнат към горите,

че до една са грознички горките.

Но като знам тибалтовия табиат

не ще е като розов цвят.

По скоро ще да е като магарешкия трън

едва ли би харесал нещо нежно този пън.

Ще трябва да поразузная.

Дискретно,  както аз си зная.

И без това ще правя посещение

на гъската, коята пише все стихотворение.

Излиза

Шесто действие

Под балкона.

Жулиета: Ромео, къде си ти Ромео?

Ромео: /пъшка/ В трънаците...

Жулиета: О, колко смело!

Какво, нима ми късаш роза?

Но да се убодеш, заплашва те угроза.

Ромео: /ядосано/ Да късам рози? Господи, каква идея!

Не. Паднах. Да помръдна аз не смея

че ме боде оттука и оттам.

И как ли да се оттърва не знам?

Жулиета: Ох, аз ужасно съжалявам.

Но романтично е, пред себе си признавам

че никой мъж със розов храст за мен не се е борил.

Ромео: /тихо/И кой глупак ли би го сторил?

/високо/ Не можех ли да мина през вратата?

Жулиета: Според сценария секретна е бравата.

Не може ли да се катериш по бръшляна?

Ромео: Опитах и затуй съм със бодливата премяна.

Жулиета: /шепти/ Ромео, наденичките изстиват.

Побързай! В лой студена се обвиват.

Ромео:/ентусиазирано/ Почакай идвам! Страстно ги желая.

И за тръните дори нехая.

Бързо се изкатерва при Жулиета. Тя му поднася наденички, на които той се нахвърля с апетит

Ромео: М,м,м, господи, какво прекрасно чувство!

Чудесни са, миришат вкусно.

Навярно са от истинско месо,

а не от соя, или от черво.

Жулиета: М,м,м, господи, какво прекрасно чувство!

Любимия да гледаш, не отдалече, не напусто,

а да сте близо тъй един до друг

като съпруга до съпруг.

Ромео:/наостря уши/ Съпруг ли каза ти? Какъв съпруг?

Жулиета: За нас говорех. Мигар има други тук?

Нали ще се оженим, мили мой?

Ромео: /смутено/ Разбира се! Естествено ще бъда твой.

Ала не мислиш ли, че малко ни е рано.

Жулиета: /сърдито/ Май ме използваш само.

И ти си като всичките мъже.

/заплаква/

Жулиета: При мен пристигаш щом ти се яде.

Ромео: Но миличка, почакай не плачи!

И истината във очите погледни!

Семействата ни тъй се мразят,

че от сватбарски помисли се пазят.

Жулиета:/плаче/ Не аз не загрях ли?

Към дойката поглеждаш, не видях ли?

Ромео: Към дойката? Към тази хърба?

Че нея вземе ли я някой ядове ще сърба.

Обичам теб и всичките ти вкуснотии.

Ще се провикна силно, вече имам сили.

След тези сочни, вкуснички месца

готов съм да обичам цялата земя.

Жулиета: О, можеш да обичаш само мен.

/хитро/ И как намираш тайничко да си сгоден?

Ромео: Е щом е тайно, съм съгласен.

/тихо/ Че тайния годеж не е опасен.

Сега ще ми дадеш ли още наденичка.

Жулиета: Не.

Ромео: Една целувчица поне.

Жулиета: Добре, добре, добре. Ела, Ромео, и ме прегърни!

Една и две и сто вземи!

Но не увличай се, не всичките врати

отворила съм! Имам си мечти.

Във първата ни брачна нощ

да бъда девствена./Бута го/ Не ставай лош! 

Ромео: Ще чакам, ала ти ме предизвика,

сама на пир със наденички ме повика.

А след като си хапнах в тях намерих смисъл нов

за сексуални подвизи съм винаги готов.

Жулиета: Ах, как говориш, тръпката ме хвана!

Как искам да изпълниш сладката закана!

Ромео: А аз желая да ти угодя.

Под рокличката ти ще пропълзя.

Жулиета: А аз…. /уплашено/ О, вън се трака.

Я скачай бързо във трънака!

Ромео: Не може ли тук някак да се скрия?

Жулиета: На дойката не й минават тия.

Ромео: Горкият аз. Понасям всичкото това

да понатрупам няколко килца.

Скача през балкона. Влиза дойката и се оглежда подозрително.

Жулиета: /предизвикателно/ Май дириш, дойке, нещо скрито.

И как ме гледаш ти сърдито!

Нима отново нещо съм сгрешила?

Е, тичай! Ковлади на майката ми мила!

Дойката: Чух гласове. Говореше ви мъж.

А някак тихо стана изведнъж.      

Жулиета: От улицата чуваха се мъжки гласове.

Отминаха понесли се с коне.

Дойката: Но в стаята се носи мъжка миризма.

Жулиета: О, май си спец по всякаква воня.

Но тук ме хвана, трябва да призная.

Срамувам се, ужасно аз се кая.

Дойката слага ръце на кръста доволно

Жулиета: Но моля те, пред никого не говори!

И тайната ми страшна запази!

Дойката: Добре, добре, да видим източника на греха.

Жулиета: /открива чинията с остатъците от наденички/ Към полунощ обхваща ме глада.

Признавам честно, грях е знам.

Похапвам тайничко без срам.

Но знаеш, дойке, на мъжете миризмата

е свързана с уханието на храната.

Дойката:/тихо/ Безсрамно лъже хитрата лисица.

Отдавна вече май не е девица.

Ще трябва да съм предпазлива.

Да се оставя да ме надхитри не бива.

/високо/ Защо да не ядете, щом ви се прииска?

Не съм аз някаква нацистка,

ала за свадбата ще трябва да се повталите

килца две три ще трябва да свалите.

Жулиета: За свадбата? Че кой се жени?

Не са ми казали за брачни някакви промени.

Дойката: Със Парис ще се жените одеве каза Вашият баща.

Жулиета: За Парис? Как забравих? Мислех, че е на шега.

Дойката: Шегата свърши, мила Жулиета.

След седмица Ви чака брачната пътека.

Жулиета: Не, не, така не може без да съм се съгласила.

Дойката:/коварно/ Да се самоубиете ли сте си наумила?

Жулиета: Да се самоубия? Глупости! Каква идея?

Тинейджерка съм да, но няма да немея

покорна като някакав овца

пред властните си майка и баща.

Сега ще им завихря луд скандал

светът такъв не е видял.

Дойката: Какво ще кажат хората? Че помислете!

/тихо/ И сънотворно повечко вземете!

Жулиета: Да спя! Сега? Аз нямам време.

Фондация ще правя, дявол да го вземе.

Ще бъде тя в защита на децата.

Аз, дойке, зная си правата.

Дойката: Така семейството ще унижите.

А може със кинжал да се решите…

Жулиета: /ентусиазирано/ Да, да с кинжал ще го сразя.

Щом в гърлото на Парис го допра

ще му просъскам във ухото:

„Оттук изчезвай, тварче кривооко”!

Дойката: Не, не за бога помислете!

Покайте се и се смирете!

Послушайте какво шепти сърцето,

че тук е ад, а рая е в небето!

Жулиета: Добре, че ми напомни за отеца.

Дойката: Да, горе чака ви твореца.

Жулиета: Отец Лоренцо ще помогне, знам.

Съвет отивам за да диря там.

Дойката: Сега посред нощи?

Жулиета: Вечерен час ли слагаш ти?

Голяма съм, не ме е страх от тъмнината

а ти я сядай тука във кревата.

Ще те завържа със въжето здраво

и тичам към отец Лоренцо право.

/връзва я с въжето/

Дойката: И докога така ще си стоя?

Жулиета: Дорде с отеца аз се разбера

Излиза

Дойката: Да, тя била добрата.

Видяхте ли, показа си рогата?

Глупачка и сега какво ще правя?

Поне да можех  на Ромео да оставя

да си играе с вързаните ми ръце.

Да се възползва от безпомощното ми телце.

Да запечатва устните ми със целувка.

И да разбужда страстите ми със милувка.

А аз да питам Господ “Що да сторя?

Нали съм вързана, напразно ще е  да се боря.”

Без грях девствеността да си  загубя

и цяла нощ с Ромео да се любя.

А после както си му е реда

Ромео бръкнал вече във меда

жена да иска да му стана.

Да пукне Жулиета от веронците осмяна

Унася се в мечти

Седмо действие

В църквата Жулиета влиза забързана.

Жулиета: /вика/ Отец Лоренцо, отец Лоренцо!

Човече, идвай нямам време!

Къде се валяш, дявол да те вземе?

Отец Лоренцо се показва от изповедалника.

Отец Лоренцо: Кой вика грубо  като каруцар?

Кой кон дошъл е тука без юлар?

Жулиета: Не ме ли виждаш, аз съм Жулиета?

Отец Лоренцо: Що дириш тука дъще клета?

Жулиета: Да клета съм, затуй и съм дошла.

Заради майка ми и неразбрания баща.

Отец Лоренцо:Да, неразбран е, ала е богат.

Дарява църквата със златен благодат.

А и за мене нещичко остава

с уиски всеки ден душата ми се облажава.

Жулиета: Решил е, отче, да ме жени?

Отец Лоренцо: Къде намерил е момчета откачени?

Жулиета: На Парис иска той да ме даде.

Отец Лоренцо: О, господи, горкичкото момче!

Жулиета:/тропа с крак/ Горкичкото? Не го желая аз.

Че по Ромео съм изпаднала в захлас.

Но знаеш, отче, че е от Монтеки,

а те враждуват с Капулети.

Та идвам за съвет да моля.

Кажи ми, отче, що да сторя?

Отец Лоренцо: Във театъра прадставяха такава драма,

че изкуфели от любов  и тайно се венчали двама.

Жулиета: Да се венчаем тайно!

Боже, мой звучи омайно!

Отец Лоренцо: На мен превзето ми звучеше.

За критика ръката ме сърбеше.

Че като почнах, автора помлях.

Макар, че кой бе той, така и не разбрах.

Жулиета: Ала Ромео дърпа се от брака.

Отец Лоренцо: /киска се/ Че знае чеденцето, що го чака.

Жулиета: Да го излъжа как не ражда ми главата.

Отец Лоренцо: /надига шише с уиски/Поразтвори си дъще мъничко краката.

Жулиета: /посяга  ядосано да му вземе бутилката/ Ах отче, Вие сте пиян.

Отец Лоренцо: /крие бутилката/ Не се надявай, няма да ти дам!

Жулиета: Че аз не пия, но съвет такъв

нима можа да ми даде отецът пръв.

Отец Лоренцо: Отецът пръв е също мъж.

И знае всичко той за цъфналата ръж.

Че щом се отъркалят във тревата двама,

налага се венчило спешно в храма.

Жулиета: Не съм готова още за деца.

Целувки, флирт, е може нещичко да позволя.

Но отсега да врекне мъничко хлапе,

не е за мене, отче, още не.

Отец Лоренцо: Че кой говори тука за деца?

В училище какво ви учат тези даскаля.

Вади презерватив и й го подава.

Отец Лоренцо: Това е за Ромео и за неговия…гриф

Жулиета: Отец Лоренцо, казва се презерватив.

Не съм чак толкова захлупена.

Отец Лоренцо:Разбирам, че си понаучена.

 Е, хайде, вземай и върви!

Ромео хитро убеди,

че си му първата жена

и после лесно ще го водиш за носа.

Жулиета:Предлагате ми отче грях

/взема презерватива и го прибира/

Жулиета:Да лъжа. Тъй ли? Не разбрах.

Отец Лоренцо: Лъжата, дъще, е небесна манна.

И става  истина,  остане ли неразгадана.

И щом лъжите  свързани са със  добро

простени са на всяко същество.

Че трябва всичко да завършва с хубав край,

а без лъжа нима възможен е човешкият ни рай.

Жулиета: Тогаз ще лъжа, без окото ми да мигне,

но чудя се,  дали един презерватив ще стигне.

Отец Лоренцо: Не вземай силата му изведнъж!

Ще ти е нужен дълго този мъж.

И тръгвай, че зает съм аз самия.

Ще проповядвам утре, как не трябва да се пие.

Излиза

Осмо действие

В стаята на госпожа Капулети.  Госпожа Капулети и дойката си говорят.

Госпожа Капулети: По - силничко не й ли викна?

Че пладне стана, да бях аз, досега да рипна.

Дойката: И дърпах я, и виках, и отвивах.

Завесите повдигах, слънцето откривах.

Но тя си спеше сякаш е заклана.

Не трогваше я никаква закана.

Госпожа Капулети:  И аз да можех тъй спокойно да си спя!

А то по цели нощи като  караконджул бдя.

От мисли разни нямам мира.

Главата си да отсека ми иде със секира.

Дойката: Спокойна е, че снощи беше при отеца.

Престорено уплашено слага ръка на устата си.

Дойката: Да казвам май не трябваше, ще ми насини гъзеца

Госпожа Капулети: При кой отец? Лоренцо?Дойке говори!

От мен не скривай всичко ми кажи!

Дойката: Но обещайте, няма да ме издадете!

И моля дума честна да дадете!

Че зная Жулиета как ще го приеме

мизерната ми роличка  дори ще вземе.

Госпожа Капулети: Нали ти казвам, ще те защитя?

Дойката: Защита аз не искам. Прикрийте ми гърба?

Добре ще кажа всичко, ала разберете

за Жулиета правя го и за добро е тъй помнете!

Госпожа Капулети: Добре, добре, започвай, че  се плаша

дали не трябва Жулиета да пердаша!

Защо е ходила на църква тя сама

и тайно късно през нощта?

Дойката: Поискала от църквата съвет

как да отложи брачния обет.

ГоспожаКапулети: Защо да го отлага, че за брак мечтае всеки. 

Дойката: Обича тя един Монтеки.

Госпожа Капулети: О, господи, какъв кошмар!

Забравих за Ромео, да момчето има чар.

И че я женим против волята, дали пък не грешим.

Ако не е щастлива и ние ще скърбим.

Дойката: Госпожо, казвам ви го за добро.

В Ромео вселило се е ужасно зло.

Прехвърча като пеперудка от цвете на цветче.

Моминството ограбва, оставя им дете.

Госпожа Капулети: Бре!

Дойката: А пък свекървата, оная самохвалка,

на поетична тема откачалка

по цели дни ще я навиква,

че с бедността ще трябва тя да свиква.

Говорят, че превърнала мъжа си в изтривалка,

затуй чужбината кръстосва сякаш е совалка.

Госпожа Капулети: Веднъж видях я отдалече…

Дойката: Не си помисляйте за друга среща вече!

Че носят се за нея лоши слухове!

Приемала в покоите си тя мъже.

Госпожа Капулети: Х,а,а,а.

Дойката: Дори по- млади и от нея.

Госпожа Капулети: /сепнато/ По-млади ли? Започвам да немея.

Обаче може туй да е измислица, мълва.

А истината да си знае само тя.

Дойката: Все пак Ви препоръчвам да не се сродявате!

Пред Жулиета да не се предавате.

Е, тя ще си поплаче, ще тропа, ще крещи,

но скоро ще забрави своите мечти.

Госпожа Капулети: Но как със нея да се разбера словесно?

Познавам я, не се предава лесно.

Насила пред олтара няма да я заведа

и аз най - сетне съм жена.

Беседи имаше, как със децата да говорим,

да ги разбираме, без само да се борим.

Да става тъй както си го имаме в ума.

Да сме приятели със собствените си деца.

Ала заета бях, един бик разфасовах

и тъй не се  и образовах.

Влиза Господин Капулети

Господин Капулети: Подготвяте ли сватбата, мадам?

Госпожа Капулети: Дали ще има сватба, господине, аз не знам.

Господин Капулети: Какво говорите? Че аз съм се разпоредил!

Да сложа на трапезата цял слон съм наумил!

Да видят от Монтеки сватба как се прави

и никой никога това събитие да не забрави.

Госпожа Капулети: Проблемът е Монтеки. Я, дойке му кажи!

Господин Капулети: Бедняците Монтеки, но дойке говори?

Госпожа Капулети: Съпруже, за други Жулиета си мечтае.

И за Ромео планове чертае.

Ала сте прав, не са за нас,

затуй ще ида още в този час.

И с майка му като жена с жена

ще се опитам да се разбера.

Господин Капулети: Идеята ви е добра.

Но как ще идете така, сама?

Не, тука трябва мъжка дума.

Ще ида аз поемам друма.

Тръгва да излиза

.

Госпожа Капулети: Почакайте съпруже! Синьор Монтеки е в чужбина

Господин Капулети: Да зная, /тихо/ със парите ми замина.

Госпожа Капулети: Защото казахте, че мъжки трябва да се разберете.

Господин Капулети: Мъжът съм аз. Ще ме запомнят тия от Монтеки

/тихо/ Дошло е време за реванш.

А аз съм вещ във своя бранш.

И зная как да удрям пресметливо.

И да мъстя за миналото си горчиво.

Дошло е време за реванш на гордостта.

Госпожо, идвам за да Ви сразя.

Влиза Тибалт

Тибалт: Какво дочух? Към враговете тръгнали сте сам.

Господин Капулети: Достатъчно съм силен и голям.

Тибалт: Но чичо, страшничко е идвам с Вас,

/тихо/дано момичето да срещна в този час.

Госпожа Капулети: Тибалт е прав. Вървете двама.

Монтеки са коварни. Да не стане драма.

Господин Капулети: /с видимо неудоволствие/ Добре, но ще стоиш отвън. В обноските си малко като пън.

Тибалт: Ще бъда чичо до вратата.

Да срещна искам нея от съдбата.

Двамата излизат.

Дойката: /тихо/  Говореше синьорът с ирония недоловима.

Тибалт напираше да иде. Тук нещо има.

Ще трябва да науча. Защо ли да седя?

Ще ида да ги проследя.

/високо/Мадам, отивам да се причестя,

/тихо/ и пак да мога после да греша.

Девето действие

 Стаята на госпожа Монтеки

Меркуцио: Госпожо, нося новина голяма.

При нас пристигат Капулети и са двама.

Госпожа Монтеки: Дори да са, Меркуцио, дузина

Акъла им от моя е една третина.

Меркуцио: Тибалт единият е, майчице умрях!

Госпожа Монтеки: Меркуцио, не се треси от страх!

Меркуцио: От страх, о не, изгарям от любов!

За среща със Тибалт не съм готов.

Краката си не съм обръснал.

Парфюм от новия не съм си пръснал.

Госпожа Монтеки: Какво ти става, я спокойствието запази!

Пред Капулети своето достойнство покажи!

И виж как хладно ще ги срещна.

И с думи остроумни ще ги стресна.

Меркуцио: Дали? Бащата Капулети е сърдит.

Госпожа Монтеки: /стряска се/ Бащата Капулети, нима е тук?

Меркуция, защо не каза ми боклук с боклук?

Меркуцио: Аз казах, че са двама.

Госпожа Монтеки: О, господи, задръж ги! Трябва ми промяна.

Ще облека оная рокля на цветя,

която носех още в младостта.

Не, не, ще сложа бялата с ламе,

но тя ми възтесничка. О, не!

Във ханша мъничко съм напълняла

дори полата ми е отесняла.

Ужано е, че гардробът ми е остарял,

/изведнъж се вижда в огледалото/  а и плодът е доста попрезрял.

Меркуцио: /не й обръща внимание/ Ще сложа  пудра на носа.

Дали да си разголя мъничко гърба.    

Госпожо, в синьо роклята къде е?

Госпожа Монтеки: Да! И Меркуцио започна да лудее.

Добре ще срещна Капулети тъй като съм сега.

Но силата на светлината ще понамаля,

за да не види бръчките издайни

Ами ако разгадае мислите ми тайни?

/панически/Меркуцио, кажи му че ме няма!

Меркуцио къде си?

Господин Капулети: Госпожо, тук сме само двама.

Госпожа Монтеки стъписано мълчи. След продължително мълчание

Госпожа Монтеки: /покашля се/ Навярно търсите съпруга ми, сеньор.

Но той...

Господин Капулети: /вдига ръка да я спре/ Госпожо, аз не идвам за раздор.

Госпожа Монтеки: Какво целите с вашата визита?

Господин Капулети: /ехидно/След толкова години, госпожата пита?

След толкова години мълчание и хлад.

Отново същия въпрос ми се задава пак.

„Какво целите с вашата визита?

Месарю прост, девойката начетена Ви пита.

Ръката ми да искате ли сте дошли?

Но, боже мой, какви шеги!”

Госпожа Монтеки: / тихо/ Сеньор, дошли сте да се подигравате?

Обноските ли вече не признавате?

Господин Капулети: Обноски? Обноски нямаше глупакът прост.

Той имаше единствено любов.

Любов - това за Вас бе  само дума.

Да се римува с нея, да се прави глума.

Познавате ли чувството любов, мадам

или изпитвате от него само срам.

Госпожа Монтеки: Но моля ви се престанете!

Господи Капулети: О не, за бедния Монтеки разкажете!

С какво спечели вашата ръка?

Навярно не с любов. Аз давах я преди това

С какво се хранехте? Със божия храна?

Със въздух  или със трева?

И се присмивахте на грубия месар.

И викахте му, че е кръвожаден ягуар.

А пък  Ромео как ли е заченат непорочно?

Навярно правил го е татко му задочно?

Госпожа Монтеки: Ще млъкнете ли, или ще се наслаждавате,

че мнимо правосъдие раздавате.

Познавате ме твърде малко

дори не искате да ме изслушате, о колко жалко!

Господин Капулети: Не мога да се спра, какво да сторя?

Насън петнайстта година вече Ви говоря!

Госпожа Монтеки:  И аз, и аз  за любовта  когато пиша

сърцето ми по Капулети все въздиша.

Гледат се смутено , изненадани един от друг.

Господин Капулети: Госпожо, май сега пък вие ми се подигравате!

Госпожа Монтеки: О, господи, момченце вече ставате!

Господин Капулети: Не може да е истина, то трябва да е сън.

Ще се събудя и ще бъда сам навън.

Госпожо, още нещо ми кажете!

И ако трябва, моля Ви, ме ощипете.

Какво ми става, господи, дойдох със друго намерение?

Аз трябваше да я залея със презрение.

А ето, разтопих се като сладолед.

Залепнах пак като муха на мед.

Госпожа Монтеки: Че Ви отблъснах вечно ще се кая.

Но, както виждате, си плащам пая.

Да, често е без милост младостта.

Погрешна стъпка и дошла е  глупостта.

Господин Капулети: Госпожо,/протяга ръце към нея и изпод плаща му изпада букетче цветя.

Госпожа Монтеки :  Цветя?

Господин Капулети: За вас, мадам,

Най – първото, което исках да Ви дам.

Да Ви покажа, че зад грубите ръце

се крие влюбеното ми сърце

За вас, мадам,

ще сторя всичко знам.

Едничка дума само промълвете

и Ваш ще бъда само ми кажете!

Госпожа Монтеки:  И бих го сторила със радост, мили Капулети,

ала жена съм на един Монтеки.  

Господин Капулети: Да върна времето назад не мога.

Но моля се единствено на бога

да ме приемете с отворени обятия.

Макар и тайничко от хорските проклятия.

Така ще виждам Вашите очи.

/тревожно/ Нима сълза в очите Ви блести?

Госпоже Монтеки: Предлагате на криеница да играем?

Страхът от хорската мълва да опознаем?

Да бъдат срещите във тайни доби?

Да ни преследват всякакви прокоби?

Ще ви обичам както до сега,

ала не искайте от мен това!

Господин Капулети: Тогава да поискаме развод.

И тъй да сложим край на този мрачен епизод.

Госпожа Монтеки: О, господи, потрайте малко!

Господин Капулети: Мадам, не мога и ще бъде жалко,

ако с целувка ей сега не ви даря.

Целуват се.

Госпожа Монтеки: Какво блаженство, мога да умра.

Господин Капулети: И аз и аз, духът си да предам на бога върху вашто тяло.

Как  искам времето да беше спряло.

Госпожа Монтеки: И да се спре враждата между Капулети и Монтеки.  

Господин Капулети: Каква вражда? Да бъдат искам само устните ни слети.

Госпожа Монтеки: Уж сдържан сте, веронците говорят

Господин Капулети: Мадам, на колене пред Вас се моля,

пуснете ме във своята обител!

Госпожа Монтеки: Не мога, ала ти бъди грабител!

Пред стаята на госпожа Монтеки.

Меркуцио: Дано дошъл си в този дом със мир!

Тибалт: Дойдох да зърна моя скъп кумир

Предаде ли писмото ми от вчера?

И ми кажи, къде да я намеря!

Меркуцио: За Генуа замина при роднина.

Тибалт:/разочаровано/ Дошъл съм значи аз мърцина.

Меркуцио: Защо? За нея всичко ще разкажа.

Писмото как прие. От радост разцелува пажа.

Тибалт: Тогава трябваше самичък да го донеса.

Целувките й аз да отнеса.

Меркуцио:  Но тя е от момичетата срамежливи.

Тибалт:/доволен/ Такива ги обичам още диви.

Да съм им първият дресьор.

Кажи ми, яхал ли я матадор?

Меркуцио: /обидено/ Нима сравняваш я с крава?

Тибалт: /изненадано/ Обидно ли е? Ще се поправя аз тогава.

Да знам, че други яч се пита.

Дали девойката от някой е пробита?

Меркуцио: /още по възмутено/ Сравняваш я с прокисналото мляко?

Тибалт: Сгреших отново май, че яко.

Добре ще бъда деликатен аз поне веднъж.

Кажи, била ли е със мъж?

Меркуцио: Не е била с мъже. За деликатността ти нямам думи

Тибалт: /прекъсва го/ Защо се още куми?

Видя ми се достатъчно красива.

/подозрително/Кой знае зад маската какво е скрила?

Аз исках всичко тук да проверя.

А тя изчезнала. Да взема да вървя.

Меркуцио: Но тя поръча нещо да ти кажа.

Тибалт: Какво? /подигравателно/Обича да целува пажа?

Меркуцио: Че трогнали я твоите слова.

Разчувствала я клетвата за вярността.

Тибалт: Това ли във писмото си редил.

Я, разкажи какво си още надробил?

Меркуцио: Открила нежността ти във душата.

Тибалт: /оглежда се/ Къде? Ще взема да повярвам в чудесата.

Меркуцио: На тялото под грубостта

тя виждала, че свети любовта.

Тибалт: Не виждам тази светлина

ще трябва да си купя очила.

Меркуцио: Така ли ще се подиграваш?

За братовчедка ми май пет пари не даваш.

Тръгва да си ходи. Тибалт го хваща за ръката.

Тибалт: Почакай! Първо имах си на ум

чук, чук и всеки хваща своя друм.

А тя била от другите различна.

Желае връзката да бъде по-прилична.

Кой знай какво си писал във писмото,

момичето повярвало горкото

че във Тибалт събудило се  нежно чувство

е, може да не е напусто. 

Добре, ще я ухажвам според правилата,

макар че ще се смеят в махалата.

Какво от туй, ще взема да ги напердаша.

От присмеха на някакви хлапета да се плаша!

Та казваш никога не е била докосвана от мъж?

Не се въргаляла във цъфналата ръж?

Меркуцио: Кълна се цялата света светих

тъй както в себе си заклел се бих.

Тибалт:  С цвета на златна ръж била  косата.

И  зайче слънчево си скачало в гората.

Меркуцио: Ако погледнеш в моите коси

То все едно ги виждаш ти.

Тибалт: Очите й…

Меркуцио:….. на моите прилачат.

Любов и нежност те привличат.

Тибалт: Какво ще кажеш за снагата!

Меркуцио: Тя все едно от съвършенство е излята.

И чиста като пролетна вода,

желае само твоята ръка.

Тибалт: Усещам, че се влюбвам до полуда.

Край, ще я взема за съпруга.

Писмо, Меркуцио, пиши!

За мойте нови чувства й кажи!

Било е първото лъжа,

но истина  е всичко отсега.

Ще чакам отговора да ми донесеш!

И устно всичко дето във очите й съзреш!

Къде ли чичо ми се бави?

С Монтеките уж щял той да се саморазправи.

Ала отвътре няма шум и врява.

Да, той е сдържан, носи му се слава

/тупва Меркуцио по рамото/ Кажи приятелю, а ти с какво се забавляваш!

Като се насмучеш  яко, как до къщи допълзяваш?

Изпиваш ли като Тибалт уиски цял галон?

И наденички плюскаш ли кажи речи по тон?

Меркуцио: Не аз по - малко ям.

Тибалт:/смее се/ Че бедни са Монтеки, знам.

Заголва си мускула и му показва татуировка

Тибалт: Харесва ли ти?

Меркуцио:/погалва леко мускула/ О, и още как!

Тибалт: Ще ти направя. Идвай с мене брат!

Ще татуирам на ръката ти змия.

Меркуцио: /панирано/ Това не беше ми в ума.

Тибалт: Не искаш на ръката. Е, добре!

Ще я направя щом ми кажеш ти къде.  

Желая  някак си да ти благодаря.

/смига му/За братовчедката, за всичките писма

Меркуцио: О, друга благодарност не желая.

Обичай я, бъди й верен ти докрая!

Излиза господин Капулети.

Господин Капулети: Да тръгваме, Тибалт, че окъсняхме.

Тибалт подтичва след него

Тибалт: Ей, чичо, да ги оправите дали успяхте?

Господин Капулети: /весело/ Оправих ги тъй като от години съм желал.

И знай, Тибалт, че чичо ти добре се е старал.

Тибалт: Не може ли да се разбираме с добро от тук нататък?

Господин Капулети: От тук нататък пътят ще е кратък.

Тибалт: Че аз изгора си открих във тази къща.

Господин Капулети: Нас вече няма никой да ни връща.

Тибалт: /радостно/ На Вашта сдържаност и дипломация разчитам.

Господи Капулети: /тихо/Дали те струват нещо аз се питам.

Това което дипломацията не проби, с една целувка се реши.

Кажи Тибалт какво е любовта?

Тибалт: Е, чичо, че аз открих я ей сега.

Но сякаш нещичко ме цапна по главата.

И лошо,чичо, свива ме стомаха.

Дали не е от наденички развалени?

Господин Капулети:  /смее се/Май с тебе сме разгонени елени.

Излизат

Десето действие

В стаята на госпожа Капулети. Парис и госпожа Капулети

Госпожа Капулети: Какво? В леглото ли е още?

Какво ли прави цели нощи?

Съвсем отпуснали сме вече края.

За добротата си май ще се кая.

Парис: Не е в леглото си, кралице моя.

Сам проверих и щях да си получа боя.

Простете, ала Вашта дъщеря

не притежава майчината доброта.

Госпожа Капулети: Не е в леглото си? Къде е?

Какъв ли дявол се е вселил в нея?

Парис: Под погледа намръщен на готвача

заела се е с трудничка задача

да се научи манджи да забърква

и персонала в кухнята  побърква.

Госпожа Капулети: Ала защо й е? Тя има си прислуга.

И всичко ще е в нейната услуга

щом вземете се вие двама.

Готвач, бавачка,всички ще са ви  отмяна.

Парис: Богиньо моя, тя приготвя се за друг.

Да готви искала на бъдещия си съпруг

и щяла в бедност с него да живее.

Госпожа Капулети:/прекъсва го/ Само да посмее.

И аз във бедност съм живяла,

но че е  хубаво не съм разбрала. 

Щом в къщи липсват ви пари

започват тутакси кавги.

Но, Парис, виждам в теб вината,

защо не си й завъртял главата?

Парис: Как, бленувам аз единствено за вас.

Моряшкия ми взор вторачен е в един  компас,

показващ ми  посоката на любовта.

Мадам, в прегръдките Ви искам да умра.

Госпожа Капулети: Нима си плавал и във флота?

На младини ме искаше един, но служеше в пехота.

Парис: Говорих с думи поетични.

Госпожа Капулети: Добре, добре, но трябва да сме по прилични.

Сега при Жулиета ти върви,

душата й със думи като тези покори!

Парис: Мадам, ще трябва да се упражнявам,

че иначе гаранция не давам.

На колене ще кажа няколко куплета

със мисълта, че уж сте Жулиета.

Госпожа Капулети: /въздъхва/Е, щом като  е за добро

ще бъда твое чучело.

Парис: /пада на колене/ Любима, дайте ми надежда,

че работата вече се нарежда.

Госпожа Капулети: О не, не говори така!

Нима е бизнес любовта?

Парис: Обичам ви. Да пиеме от любовта на екс!

Госпожа Капулети: Веднага хващаш се за секс.

Уж беше спец в галантността.

Цветя й донеси, целувай й ръка.

Парис: Съпругът ви така ли някога е правил?

Госпожа Капулети: О не, /на себе си/и май отдавна е забравил,

че вечер във леглото му лежи жена.

Но той месар е, запомни това!

Не му прилича със цветя да се лигави.

На кавалер изтънчен да се прави.

Характерът му е такъв суров.

Във него няма място за любов.

Парис: /скача/ Богиньо, аз ще ви я дам!

Госпожа Капулети: Така й говори, със този плам!

Парис: На Вас, а не на Жулиета

да дам любов ми е обета.

Разбирам, че мъжът Ви е дръвник

и ощетил Ви е, чепикът му с чепик.

Госпожа Капулети: Не се увличай! Че ще те изгоня!

Ще заповядам  да  ти оседлаят коня.

Против мъжа ми няма да говориш!

Не, млъквай и недей да споришѝѝѝѝѝ1

Не ме допуска в своето сърце,

но ме дари с дете.

Стопанка съм на неговата къща

и първа го посрещам щом се връща.

Какво повече да желая?

Това дори е много, затова си трая.

Поиска ли любов в леглото, ще му  дам,

макар че малко ме е срам.

Нощувам все едно със чужд човек

и трябва да съм винаги нащрек.

Дали добре ще се представя?

И щастие дали ще му доставя?

Парис: Мадона, виждам че сте  мъченица.

Госпожа Капулети: /остро/ Добре ми е така, не съм тигрица,

а само мишка сива и страхлива.

Парис: Не, Вие сте божествено красива!

Във тялото Ви има огнен плам,

за да избухнете като вулкан.

Вулкан от всепоглъщаща любов.

Море от чувства, звезден зов.

Стихия с името жена.

И ураган, пред който ще сведа глава.

Душата ми простенва от екстаз.

Да минете през мене искам аз!

Госпожа Капулети: Нима у теб пробуждам тези чувства?

Парис: Нима сте мислели, че за любов сте пуста? 

За думите, кралице хубава, нехая,

но със делата си да Ви покажа аз не трая.

Щастлива ще е в секса Жулиета.

Ще инспектирате ли моята просвета?

Госпожа Капулети: Добре, ще инспектирам,

макар между шамарите да се навирам.

Парис: /тихо/ Не тя, а аз в полите й ще се навра.

/високо/ Госпожо, жертва правите за свойта дъщеря.

Влиза господин Капулети

Господин Капулети: Младежът пак е на земята.

/присмехулно/ Госпожо, гледката ми е позната.

Госпожа Капулети: Той тъкмо се оплакваше от Жулиета.

Без думи подминавала човека.

И трябваше съвети да му дам.

Господин Капулети: Момче, оправяй си се сам.

Парис: Но татко….

Господин Капулети: Няма вече татко. То бе за кратко.

Госпожа Капулети: Съпруже, но какво говорите?

Какво възнамерявате да сторите?

Дали прибързано  не сте решили, сир

момиченцето ни да пратите във манастир.

Господин Капулети:  За бога не. Лесбийка няма да я правя.

А, да не забравя!

Решил съм сватбата да бъде във неделя.

Сватовници съм  канил за вечеря.

Госпожа Капулети: Но вижте, Парис стана много блед.

Господин Капулети: /вдига рамене/ Ромео ще ни бъде зет.

Госпожа Капулети: /ахва/ Нали враждуваме с Монтеки?

Господин Капулети: И ще воюваме навеки?

Ще кажа и не ще повтарям пак,

ще бъде мир и ще скрепим го с брак. 

Дори Тибалт не ще да отрече,

че иска мир, но нека сам Ви го рече.

Тибалт: От всичките най - непримирим аз бях.

Но има други начини това съзрях.

Врага да повалиш, че можеш без борба

със силата на любовта.

А братовчедката ми е добре позната

ще тръшне тя Ромео във земята.

След тази схватка кратка

мадам, победата ще бъде сладка.

Госпожа Капулети:  И откъде такъв обрат внезапно?

Май върнали сте се обратно,

уплашени от някаква жена.

Сега бърборите - променяме плана.

Тибалт и господин Капулети се споглежда и се разсмиват.

Господин Капулети: О, да, уплашен много бях,

/тихо/ цял час от страст леглото й тресях.

Тибалт: И аз треперех… от възбуда.

Защото май намерих си съпруга.

Дойката тихо влиза.

Госпожа Капулети: Но вие  бяхте у Монтеки с друга цел

/сърдито/Подвела ви е госпожата с някой ход умел.

Господин Капулети: /тихо/Умели бяха ходовете й безспорно.

Да беше гледал някой, щеше да си каже порно.

Госпожа Капулети: При нея трябваше да ида аз.

Не ще изпадна като вас в захлас

от поетичното й вдъхновение.

Господин Капулети: Не беше поетично, но си го биваше това сравнение

/засмива се/ вдъхновение.

Госпожа Капулети: Сега разбрах, опила ви е с нещо!

Господин Капулети: Да, да мадам и беше то горещо.

/става сериозен/ И нито дума повече да не чувам!

Тибалт, след мен!

Тибалт тръгва след него.

Тибалт: Аз искам да кумувам.

Парис: /плачливо/ Госпожо, хлопна ми вратата.

Сега да хващам ли гората?

Госпожа Капулети: /строго, показва му с глава дойката /Стегни се! Назрява в мен едно съмнение.

Кажи ми, дойке, вещото си мнение!

Дойката: Не искам да се меся, но видях.

Госпожа Капулети: Че знаеш нещо аз познах!

Дойката: Ала не казвайте, че може да пострадам!

Нали разбирате, по клюки не си падам.

Госпожа Капулети: Какво видя? С търпението ми не си играй!

Че аз съм господарката ти знай.

Дойката: Когато тръгнах господаря да следя,

Пардон, на път за църквата, когато тръгнах да вървя,

видях обра една леха с цветя.

Букетче сви и до сърцето го прибра.

Със него влезе у Монтеки.

Без него беше тръгвайки си Капулети.

Госпожа Капулети: Какво бърбориш, Капулети и цветя?

Абсурд, измислена лъжа.

С цветя съпругът ми не се е занимавал.

С цветята винаги мъжът ми се е подигравал.

Дойката: Не винаги. Говори се между слугите

на младини с цветя сравнявал той очите

на някаква  божествена жена.

Госпожа Капулети: И знаеш ли коя е тя?

Дойката: Не ми е работата да говоря…

Госпожа  Капулети я дръпва за косата.

Дойката:…..ала ще кажа, що да сторя.

Не, по - добре е да мълча!

Госпожа Капулети пак я дърпа.

Дойката: Но ще пострада хубавата ми коса.

Мълвата е за тази от Монтеки.

След нея той вървял и клел й се навеки,

че ще свали звездите от небето,

за да спечели на момичето сърцето.

Госпожа Капулети: Такива думи той не произнася.

С такива глупости не се занася.

Говориш сигурно за друг човек

с характер лековерен, мек.

Съпругът ми от грубо е тесто,

затуй и занимава се с месо. 

Дойката: Ала девойката била от сой.

Историята свършила с познатия развой.

Отишла в стария и знатен род Монтеки

и гръб обърнала на   Капулети.

А той жените в този миг проклел

и в себе си дълбоко се заклел,

сърцето да заключи с тежък катинар,

и тъй до днес е хладен моят господар.

Госпожа Капулети: /тъжно/ Не е бил винаги такъв?

Дойката: Не, любовник бил е пръв.

Шегувал се, говорел духовито,

ехтял смехът му дълго на открито.

На балове танцувал неуморно.

Обичали го всички, туй било безспорно.

Госпожа Капулети: Говориш ми за някой друг.

Дойката:  /клати съчувствено глава/Такъв е бил, преди да бъде Ваш съпруг

Единадесето действие

Тибалт и Меркуцио на площада пред фонтана

Тибалт: /радостно/ Приятелю, донесъл си писмо?

Меркуцио: О, да и то какво,

че запечатано е със целувка

докоснато от пламенна милувка.

Тибалт: /разпечатва го/ Усещам сладкия парфюм.

Какво е писала, представям си наум.

/чете/ „…аз всеки миг до теб съм с мисълта.”

Меркуцио: /тихо/ Любими мой и целия горя!

Тибалт: Любими мой и цялата горя!

/към Меркуцио/ Пожарникар да бъда си мечтая.

с маркуч и струя да гася желая,

/чете/ ала природата жестока е била,

/към Меркуцио/ не е най - хубаво да си жена

Меркуцио:/тихо/ Ала природата жестока е била.

Поставила и двамата е от една страна.

Тибалт прегръща Меркуцио през рамо.

Тибалт: Да си жена, Меркуцио, не е приятно.

От слабостта ти всеки се възползва вероятно.

И сам не можеш нищо да решаваш,

безропотно с мъжа се съгласяваш.

Меркуцио: Какво от туй? Готов съм да се съглася,

след тебе вечно да вървя.

Тибалт: /поглежда го учудено/ Не ти говоря за приятелство, а за жените.

Че на послушници са им съдбите.

Кошути тръпнещи от рога на лова,

в очакване ловецът да ги набележи за целта.

Меркуцио: /замечтано/ Кошута, по - добре отколкото елен.

Как искам на елена да попадна в плен!

Рогата му ще лъскам всеки ден.

Дали  със тая чест ще бъда някога благословен?

Тибалт: Какво? Не чух! Виж, тука още нещо пише!

Че тайно тя по мене ще въздиша.

И като майчица над своето дете

ще бди над мен, където и да е.

Разчувства ме. Сирак, че съм навярно знае.

За мене никой досега нехае.

Да вярно, гледаха детето Капулети,

но майчината ласка не усети.

А тя желаела да ми е като майка близка.

Меркуцио, душата ми това момиче иска.

Ти напиши, на всичко съм готов,

за да изпия нейната любов.

Меркуцио: Но ако на жените други не прилича?

Тибалт: Какво, със клюки да се занимава не обича?

Меркуцио: И тялото да има нещичко във повече?

Тибалт:  Добре дошло ще е, човече.

Та напиши й още../маха с ръка/ Ти си знаеш.

И вярвам ще се постараеш.

Задачата ти е със нея да ме събереш

и гледай целият да й се отдадеш.

Излиза. Дойката незабелязано влиза и виждайки Меркуцио се скрива зад дървото.

Меркуцио: Приятелю, на теб ще се отдам.

Макар, че как и аз не знам.

Какво би казал, ако разбере тъй изведнъж,

че в работата е замесен мъж?

И зад девицата от Капулети

Меркуцио се крие клети.

Дойката: /тихо/ Какво? Какво приказва тоя?

/катери се по дървото/Да чуя по- добре ще се кача нагоре.

Меркуцио: Но как да му призная, че девойката съм аз?

Ще се отврати от мене той завчас.

От нейно име пишех му писмата,

а той целуваше със страст листата.

По поръчение от него отговарях

на себе си и по Тибалт изгарях.

Дойката: Така, така, така, така!

Каква  комична новина?

Тибалт в Меркуцио се влюбил.

Тибалт мъжкарят мъж залюбил.

Нещастникът дори не знае,

какво ще пипне най- накрая.

Меркуцио: Ще тръгвам да изпълня своята задача.

А и на скрито да поплача.

Излиза. Влиза Тибалт

Тибалт: Меркуцио! А, той си е заминал.

Аз исках да му кажа, че съм се снимал.

И мисля снимката щом види тя

ще ми изпрати своя, ако не греша.

Дойката пада от клона, докато подслушва. Тибалт се стряска.

Тибалт: Какво на клона дириш, черна сврако?

Дойката: /опитва се да стане/Че помогни де, глупако!  

Тибалт: /смее се/ Не че усилията ми се свидят,

ала ще викна всички да те видят.

Дойката: /изправя се сама с охкане/ Почакай! Хайде да не се задяваме!

Ти ми кажи, защо с Монтеките ще  се сродяваме?

Тибалт: А теб какво пък те засяга?

На тебе никой не посяга.

Дойката: Госпожата за зет Ромео не желае.

Тибалт: Че кой я пита? Тя много да не знае.

Ний двамата със господаря тъй решихме.

И вярвай никак не сгрешихме

Дойката: Че не сгрешили сте е спорно нещо.

Тибалт: Обичат се двамината горещо.

Дойката:А нямаш ли и ти изгода?

Тибалт: Със гордост да ти кажа мога

и аз си имам своя дама.

Макар, че винаги зловещо си твърдяла,

че никоя Тибалт не би избрала.

Дойката: Твърдяла съм го и сега твърдя,

не ще те люби никоя жена.

Обноските ти толкова са груби,

че мъж единствено ще те залюби.

Тибалт: Така ли, гъско, виж тогава,

/показва й писмото/ че любовта Тибалт познава!

Дойката: Какво е туй? Любовно писъмце?

Но почеркът е на Меркуцио, обратното момче.

Тибалт: Това е тъй, защото му диктува.

Ръката си навехнала, ала жадува

да сподели със мене своята любов

и аз да я приема съм готов.

Дойката: О, колко си наивен и си прост!

Меркуцио в сърцето ти е гост.

От клона чух го как се мае,

че е любимата ти да признае.

Тибалт:/хваща се за шпагата/ Лъжа! Нарочно ме засипваш със отрова.

Да жилиш, и ръфаш като кучка си готова.

Че кукувица си, такава ще останеш

и роля хубава не ще си хванеш.

Дойката: Бре, бре, Меркуцио попитай сам!

Кога госпожицата ще отхвърли своя срам

и ще покаже милото лице.

Че е с мустачки младо жребче.

Тибалт се втурва към нея.

Тибалт: Ах, ти! Сега ще те промуша.

Дойде ми знаеш ли до гуша.

Влиза Меркуцио. Дойката се скрива зад него.

Дойката: Попитай го! Дали ще си признае?

Меркуцио, Тибалт желае нещо да узнае!

Блъска Меркуцио към Тибалт.

Тибалт: Приятелю, не ми пречи!

Ще избода сега проклетите очи.

И ще затворя скверната уста.

Повикай, дойке, твоята метла?

Дойката: Меркуцио, къде е твойта честност? Говори!

От незаслужени обиди ме спаси!

Все някога ще трябва истината да узнае.

Така ли вечно ще го лъжеш ти до края?

Кажи, не си ли негова любима!

Меркуцио, да бъдеш честен време още има!

Тибалт: /на Меркуцио/ Хвани я, ще отупаме я двама.

Змия проклета, гъргарица, нямаш срама. 

Меркуцио: Тибалт почакай тя… тя.. има право.

Приятелю, загазил съм и то повярвай здраво.

Тибалт спира изненадано.

Тибалт: Какво гъргориш? Я, я по -  високо!

Меркуцио: Желая да се хвърля  във море дълбоко.

Да се удавя, да не изпитвам този срам.

Приятелю, аз мога всичко да ти дам,

приятелство, любов и всеотдайност….

Тибалт: Това е глупост до безкрайност. 

Какво увърташ, мътиш ми главата?

Лигавиш се със пяна на устата.

Нима…нима усойницата истината каза?

Меркуцио се хвърля в краката му. Тибалт отвратено го ритва.

Тибалт: Махай се проказа!

Презрян скопец, обратна твар,

Изчезвай, че ще стана звяр!

Така ме унижи, ще те убия

и във земята ще те стрия.

Налита, но не го удря нито веднъж. Меркуцио стои свит на земята. Тибалт отново посяга да го удари, но се отказва и избягва.

Меркуцио: /към дойката/ Защо го унижи, аз щях да кажа,

но исках любовта си първо да покажа?

Дойката: Какво харесал си на тази мускулна градмада,

безмозъчна, безчувствена  ливада?

Меркуцио: Не го познаваш, затова не го съди!

В душата му проникнах, там има хиляди звезди.

И трябва облаците само да издухаш

и ритъма сърдечен да послушаш.

Тогава, дойке, ще се влюбиш.

ума си по Тибалт със радост ще загубиш.

Излиза съкрушен.

Дойката: Да видим равносметката. Д,а,а, клона счупих.

Душите на двамината пречупих.

Така, че както винаги печеля.

Злини направих много - за неделя.

Тибалт получи си наградата глупака.

Разбра, че във капан е с двата крака.

Сега ще  ближе рани цял живот.

На мене както винаги ще ми е гот.

Тръгва да излиза. После се връща

Дойката:/със съмнение/ Дали ще ми е гот?

Дванадесето действие    

Ромео и Жулиета пред завесата.

Жулиета: Отец Лоренцо даде ми съвет

/показва му презерватива/ да бъде таен нашия обет.

Ромео:/със съмнение/ Отец Лоренцо? Святият човек?

Ти си слънчасала от този пек.

Едва ли иска да грешим

без брак  на секс/слага ръка на устата си/ да се решим.

Жулиета: Наивен си, Ромео, в кой век живееш?

Та правилата да пристъпиш ти не смееш.

Знай, Парис чака само да му смигна.

Полата малко да надигна.

И,и,и… ще те изпревари.

Ромео, мили, на глупак ще те направи.

Ромео: И все пак мисля, че така не бива!

Жулиета: /ядосано/ Че ти си бил голяма слива.

А аз, горката, колко се старах?

В килера наденичките обрах.

Кюфтенцата сама изпържих до златисто.

И винцето наточих бистро, бистро.

Ромео: Затуй ли, миличка, ухаеш?

С какво да ме примамиш ти си знаеш?

Ала не пия вино, майка ми не позволява.

Жулиета: Защо, голям си. Как не го съзнава?

Към полунощ в параклиса ела

да консумираме продукта на греха.

Ромео: Нали кюфтенца щяхме да ядем?

Жулиета: О, и ако искаш торта с крем.

Но първо половия акт.

Родителите си да сложиме пред свършен факт.

Ромео:  Ще кажа нещо, но ще ми се смееш.

Жулиета: Кажи!

Ромео: Дали това …за акта… го умееш?

Жулиета: Ми чувала съм нещо. Нещо съм прочела.

От дойката книжленце някакво бях взела.

Ромео: Но правила ли си го и преди?

Жулиета: Да кажа честно, само в своите мечти.

Ромео: И аз да кажа честно съм невеж.

Не знам как да направя първия грабеж.

Жулиета: И аз не знам, но ще помагам.

Охрана никаква не ще да слагам.

Ти само зареди си пистолета.

Ромео: Какво да взема още? Арбалета?

Дали целта ще е подвижна?

Жулиета:/ядосва се/ Не пъзльо, ала е престижна.

Ще ти даде охолство цял живот.

Ромео: Добре, да знаеш вече съм готов!

Дойката влиза незабелязано и ги подслушва.

Ромео: В параклиса ми казваш, в полунощ

Ще бъда точен и ще нося нож.

Жулиета: Защо ти е, страха ли ще убиваш?

Зад хладното оръжие ли ще се скриваш?

Ромео: За всеки случай, ако донесеш сланинка,

Топяща се от млада свинка.

Жулиета: Добре, през кухнята ще мина

и ще ти донеса сланина.

Излизат.

Дойката: В параклиса ли ще пируват?

Ха, това е за да се преструват,

че уж излезли са на пикник.   

Това е работа на онзи битник,

Отец Лоренцо, сигурно е дал съвет

как да изпълнят брачния обет.

А Жулиета сигурно не знае,

че Капулети е избрал накрая

Ромео да му бъде зет.

О, господи, какъв късмет.

Че имам време да реша

как работата да им разваля.

Излиза.

Тринадесето действие

В стаята на Капулети. Госпожа Капулети и дойката навиват прежда.

Дойката:  Три часа вече тук седим

и с  госпожата си  мълчим.

ГоспожаКапулети: Защо ли, дойке, да говоря?

Душата ме боли, но що да сторя?

Дойката: И туй, защо, заради Монтеки?

Госпожа Капулети: Не, заради мъжът ми Капулети.

Захвърли ме след толкова години

за някакви си чувства мними.

Аз толкова неща му дадох.

Аз, дойке, цялата му се раздадох.

Дете и дом и младостта.

Бях кротка, с търпелива доброта.

Желанията си оставях най- подир.

На първо място беше моят сир.

Но ето той прекрачи прага,

разбира се, това ми се полага,

че в себе си вина намирам.

Безличност, грозота и простота съзирам.

Виж, колко съм дебела, с тез кила.

Нима ще привлека окото на мъжа.

Сега с Монтеките ще се сродим.

На маса двете с нея ще седим.

Но тя любимката ще бъде зная

аз пак ще си мълча накрая.

Дойката:  И тъй, госпожо, ще се самосъжалявате?

Естествено за господарка Вий не ставате!

Естествено е да седите в края

шом сте избягали сами от рая!

Госпожа Капулети: Какво говориш, имай мярка на устата!

Дойката: Така така, я грабвайте метлата!

И всяка измет изметете,

а най -  напред със себе си се заемете!

Госпожа Капулети: Със себе си ли, как да го направя?

Какво предлагаш - театър да играя?

Дойката: Да бъде трябва екшън драма.

Да има всичко, подлости измама.

Оръжието хладно да дрънчи

и да хвърчат насам натам коси.

Целта е първо да си върнете съпруга.

Да стане второ Парис зет макар и за заблуда.

Госпожа Капулети: /смутено/За Парис аз не те разбирам!

И целите са труднички намирам.

Дойката: /повишава тон/ И трето да натикате Монтеки

във миша дупчица навеки.

Не за Ромео, а за майката говоря.

С Ромео зная аз какво да сторя.

В ръцете ми момчето оставете

и ще го мъча, щом за мъж  ми го дадете.

Вижда, че госпожа Капулети отваря уста да каже нещо.

Да, ще се жертвам да ви угодя.

На шиш Ромео ще въртя.

И той слуга ще бъде в този дом.

Ще го командвате “Бегом, бегом”.

Ще бъде майка му сломена.

Докрай от всички унижена.

Госпожа Капулети: Звучат добре зададените цели,

ала са някак много смели.

И ако трябва да ги изпълнявам

ще кажеш как така и се надявам.

Дойката: Най - първо преждата хвърлете!

И с външността се заемете!

Ще вземем гримове от Жулиета

Червило, сенки и пинсета.

Ще мацнем тук, ще мацнем там.

Ще се захласнат всички знам.

Започва да я гримира. Госпожа Капулети се оглежда в огледалото доволно.

Госпожа Капулети: Да, по различна съм като че ли от преди!

Дойката: Госпожо, гарантирам, че ще свалят ви звезди.

Ала не трябва да се отклонявам.

Готови сме да заминаваме.

Госпожа Капулети: /объркано/ Къде?

Дойката:  Къде, къде отиваме в дома

на грешната Монтеки, туй ни е целта.

Госпожа Капулети: Какво ще й говоря?

И как със красотата й ще споря?

Дойката: Но моля ви, не говорете!

Косата пищна само оскубете!

Госпожа Капулети: Така, да скубя мълчешком.

Дойката: А викайте, ругайте, нека бъде истински погром!

Характер покажете пред Монтеки,

че сте достойна Капулети!

А на съпруга си тропнете с крак!

„Ще те направя, мили мой бедняк.

Ще взема да се разведа.

Имуществото ни  ще разделя.

И ако искам всичко ще ти взема.

Знай, адвокатска фирма ще наема.”

Госпожа Капулети: Така ли побеждават днес жените?

Дойката: Така оправят си съдбите.

Госпожа Капулети: Ами ако вземе да се съгласи?

Дойката: Мъжете не познавате, веднага си личи.

Мъжете знаят само да се ерчат

със подвизи любовни да се перчат.

Но щом гнездото бъде застрашено

крилцата свиват примирено.

Завръщат се с наведена глава,

защото най -  добре е у дома.

Госпожа Капулети: Да тръгваме, каквото и да става!

Аз господарка съм не бива никой да забравя.

Излизат

Четиринадесето действие

Стаята на Монтеки. Госпожа Монтеки пише нещо. Вдига възхитена от себе си глава.

Госпожа Монтеки: Ах, стиховете как се леят!

Потомците ще се гордеят,

че имала Верона поетеса,

на нежните слова принцеса.

/замечтано/ Ще рецитирам докато ме люби,

еротиката страст у него да събуди,

и мръсни римички ще му шептя,

/потръпва/ ах, как обича той това!

Меркуцио се втурва разтревожено.

Меркуцио: Мадам, пристигат Капулети.

Госпожа Монтеки: Защо уплашен си, да няма трети?

Меркуцио: Не, трети няма, но  са две.

Госпожа Капулети с дойката. Дали не носят ножове?

Госпожа Монтеки: /поникьосано/ Кажи им, че ме няма! 

Меркуцио: Не ще да мине таз измама.

Видели са Ви, знаят че сте тук

и чукат на вратата с чук.

Госпожа Монтеки: О, господи, да беше тук синьор Монтеки!

Не би допуснал във дома да влиза всеки.

Меркуцио:/тихо/ Особено във спалнята му някой да се разполага

или рога красиви да му слага.

Госпожа Монтеки: Къде съпругът ми е да ме защити?

Меркуцио: Ах, сетихте се, че халка на пръста ви тежи.

Госпожа Монтеки: Меркуцио, извикай сценариста!

Не ми оттърва, не ми стиска

комедията да върви така.

Че в драма се превръща  малката шега.

Влиза госпожа Капулети с дойката.

Госпожа Капулети: Шега ли казвате,  мадам?

Шегували сте се, събуждайки в мъжа ми плам?

Дойката: /тихо/ Направо я хванете  за косата!

Госпожа Капулети: Навън излез и чакай пред вратата!

Какво да правя зная аз,

така че ти прави си пас!

Дойката излиза.

Госпожа Монтеки: Дошли сте във неподходящо време-

Госпожа Капулети: /натиска я да седне на стола/ Я, сядай, дявол да те вземе! Че много имам да ти кажа,

дорде реша с какво да те накажа.

Госпожа Монтеки: Какво във моя дом си позволявате?

Госпожа Капулети: /присмехулно/ Където със мъжа ми се оправяте?

Да зная всичко, няма нужда да отричате

и клетви празни да изричате.

Госпожа Монтеки: Коя сте Вие тон да ми държите?

Месарка проста, расла помежду свините.

Я, погледнете си ръцете груби,

че как мъжът по тях умът си ще загуби.

Глупачка, селяндурка, откачена

в обор навярно си родена.

Дебела топка лой, простачка

на сляпата съдба играчка.

Господин Капулети е влязъл в стаята незабелязано и изумено слуша.

Господин Капулети: Мадам,/двете жени се стряскат/ какво дочувам?

От туй, което чух направо се страхувам.

Нали е нежна поетичната душа?

Такива думи как изрече вашата уста?

Госпожа Капулети: Госпожата римуваше, за да ме уязви.

Такива бяха нейните мечти.

Господин Капулети: Нa Вашето присъствие се чудя също?

А дойката клечеше пред врата вездесъщо.

Ще трябва май, че да наказвам.

Кой господарят е отново да показвам!

Отивайте, госпожо, у дома!

Ще дойда скоро да Ви кажа някои слова.

Госпожа Капулети: Каквото има тука, говорете!

Не съм ви аз слугиня, запомнете!

За равенството май сте позабравили.

Обноските навярно в младостта си сте оставили.

Господин Капулети: Госпожо, май че полудяхте.

Права жените нямат, как не  го разбрахте?

Госпожа Капулети : Нима?

Господин Капулети: О, да! Че бог решил е сам така

жената да е втора след мъжа.

/обръща се към двете/ Жената, дами, просто е придатък

мъжа да слуша трябва без остатък.

Госпожа Капулети : Така ли бог е наредил?

Аз мисля нещичко от Вас е скрил.

Видял е, че сте като слепци,

без помощта на мъдрите жени.

Затуй и Ева сътворил,

защото е добър грижовен, мил.

Но ако Ева трябваше да избере

на бога щеше да се отдаде.

Блажено, за да си живее,

душата й свободно да се рее.

Господин Капулети: Защо не си донесох бича?

Че вашето, госпожо, свободия се нарича.

Госпожа Капулети: Млъкнете, господине, тонът ви не ще търпя!

Дори ще се възползвам да ви съобщя

че за госпожата не носех аз секира!

Със  дарове дойдох, а тя ме срещна със рапира.

Господин Капулети: Със дарове ли, те къде са?

Госпожа Капулети: Сега ще ги получи Вашата метреса.

Господин Капулети отваря уста да протестира, но тя го прекъсва.

Госпожа Капулети: Мълвата във Верона бързичко се носи.

Попадат всичките под нейните откоси.

Не ще ви укорявам, но не ще мълча

и господине, няма да се примиря.

Реших и аз да търся любовта.

Господин Капулети: Какво? Аз няма да го позволя.

Госпожа Капулети: Какво ще сторите? Ще ми надянете хомот

Синьор, от днеска сме в развод.

Такъв е моят дар за госпожата.

Дарявам й мъжът си за отплата,

че ми отвори слепите очи.

Светът е хубав и земята се върти

когато влюбен си и имаш хиляди мечти.

Господин Капулети: /тихо/ Това нима е моята жена?

Че тя красавица била.

Даа, устните й аленеят.

Очите й искрят светлеят.

И има пламъчета като се ядоса.

Защо не съм ги виждал, това ми е въпроса?

Господин Капулети: Развод аз няма да ви дам.

Госпожа Монтеки: Синьор, Вий обещахте сам,

че бързо ще се разведете.

При мене ще се приберете.

Господин Капулети: Какво съм казал. Май не сте разбрали

Госпожа Капулети: Така говири, щом фитилът се запали.

Но щом го потопи в небесната манна,

изчезват обещанията в гъстата мъгла.

Господин Капулети:/възмутено/ Не съм очаквал аз това от вас!

Госпожа Капулети: Да, винаги съм гледала полвинката си във захлас.

Но ето вече се събудих.

Погледнах ви и ви разлюбих.

И кой е казал, че със мъж един

ще трябва да живея век полвин?

Така, че приемете моя дар.

С дефекти пълен е макар.

Но може по изкъсо, на верижката да го държите.

И с поетично слово да го подчините.

А междувпрочем  можете в отплата

да ми дадете номера на свата.

Че може би ще си допаднем

в леглото ако двамата попаднем.

Тръгва да излиза

Госпожа Монтеки: Госпожо, дара си вземете!

Достойнството ми само оставете!

Че като кифла се изложих, знам

и цял живот ще ме е срам.

Госпожа Капулети: Не, не решила съм животът ми ще бъде друг.

Грижете се за моят стар съпруг!

Да знаете, че нощем си похърква.

Галошите си със цукалото обърква.

Госпожа Монтеки: Но аз не го желая, тръгвам за чужбина.

Че работа намерили си там мнозина.

За поетичната ми дарба място няма,

но при Монтеки ще съм и защо да правя драма.

Госпожа Капулети: Но влезте и във новото ми положение,

за нов живот получих аз стремление.

Госпожа Монтеки: Какво, заради няколко си тека

ще ви бера гайлето на човека?

/поглежда към г-н Капулети/ ще каже зная о, господи, какъв език,

но ми се правеше на влюбен и велик,

а той бил като другите мъже

използват те без да си го слагат на сърце.

Госпожа Капулети: Дали на дойката да го харижем?

Господин Капулети:  О, не!

Госпожа Монтеки: А може за монах да го подстрижем.

С отец Лоренцо да се забавляват.

С мераците един за други стават.

Дочух, че на отеца трябвало му кукла.

Господин Капулети:/вика/ Госпожи, май че прекалихте!

Госпожа Капулети: Но господине, просто мръсния канал открихме.

И хвърляме боклука от душата.

И чистиме си с удоволствие петната.

/покланя се на Монтеки/ Госпожо, ще очаквам свата,

ще дойда пак да уточним за сватбата храната.     

Господин Капулети: Госпожо,  идвам подир вас

За прошка имам да ви моля аз.

Излизат

Петнадесето действие

На площада. Дойката е седнала до шадравана. Вижда, че някой идва и се скрива. Влизат Ромео и Жулиета. Жулиета върви напред, а Ромео подтичва след нея

.

Ромео : Нали наложен е вечерен час?

Довечера как тайно ще изляза аз?

Известен съм със примерното поведение.

Ако ни хванат стражите ще бъде истинско падение.

Излизат.През сцената преминават Госпожа Монтеки и Господин Капулети.

Господин Капулети: Нима ще ме отхвърлите, мадам?

Обичате ме аз си знам.

И доказателство е ревността.

Ала заклевам Ви се пред смъртта,

преструвах се пред другата, мадам.

За вас съм истински вулкан.

Госпожа Монтеки го отминава мълчешком.Дойката прави знаци а възмущение.На сцената се появява госпожа Капулети с Парис. Господин Капулети я пресреща

Господин Капулети: Нима ще ме отхвърлите, мадам?

Обичате ме аз си знам.

И доказателство е ревността.

Ала заклевам ви се пред смъртта,

преструвах се пред другата, мадам.

За вас съм истински вулкан.

Парис /тихо/ Отдавна е угаснал стария вулкан.

А моят ще изригне в мен, мадам.

Тримата излизат. Влизат Тибалт и Меркуцио.

Меркуцио :/плачливо/ Не ме отхвърляй! Сторих всичко от любов.

Живота си да дам бих бил готов.

Да има начин да простиш

и ме глупакът извиниш.

Във миша дупка ще се скрия

позорът ти ако измия.

Излизат

Дойката : Ох, не издържам вече! /гледа нагоре/ Чуй моя стон!

Нима рагонил си се Купидон,

че безразборно пръскаш хиляди стрели

и палиш всякакви безумства и мечти.

Да, тук е пълно със любовни двойки.

Не мислят те за бедните, самотни дойки.

За мене никой не остана.

Вижда отец Лоренцо, зачетен в библията.

Дойката : Отец Лоренцо ще си хвана.

/вика / Отец Лоренцо, аз съм твоя.

Отец Лоренцо си изпуска библията.

Отец Лоренцо: Що искаш чадо мое?

Дойката вдига библията.

Дойката : Кама сутра ? /изненадано/ Нима четете книги скверни?

Отец Лоренцо : О, правиш изводи неверни!

Дойката : Не виждам ли, подготвяте се за жена.

Ах, палавнико мой, не бих могла да устоя.

Ще се заровя във възбуждащата ви брада.

Ще вдигна своята пола.

Отец Лоренцо /строго/ Девойче, я в ръцете се вземи!

Не богохулствай и от мене запомни!

Обрекъл съм се аз на бога

да практикувам Кама сутра само със богини мога

Излиза с достойнство.

Дойката: /към зрителите/ И никой ли за дойката не ще пожали?

На сухо ли така докрай ще я остави?

Ах, този драматург е писал безсърдечно.

Дано бездарието го преследва вечно.

Излиза.

Шестнадесето действие

В полунощ до параклиса. Пристига Ромео и страхливо се оглежда.

Ромео: Каква зловеща тъмнина е, а,у,у.

Дойката:/ излиза иззад гърба му/  Бау!

Ромео: / стряска се  и заеква/  К,к,к,ой, кой?

Дойката:/успокоява го/ Свой.

Ромео:/плюе си в пазвата/ Пу, пу, промъкна се без звук.

Къде е Жулиета, ти защо си тук?

Дойката: Не си ли чул, че тази вечер тя прие

ръката си на Парис да даде?

Ромео: Не ми се вярва! Тя за мен приготвяше храна.

Дойката: Питай сам, но аз за друго съм дошла.

Разбрах, че майка ти се разболяла

и търсела те. Да избегна аз скандала

дойдох тук в този късен час

от хорски одумки да те  предпазя аз.

Отивай  бързо, ала винаги помни

единствено на дойката Ромео може да се довери.

Ромео тръгва бързо.

Дойката: Така, разкарах будалата лесно.

Но с Жулиета ще е трудно, казвам си го честно.

Че подозрителна е, вяра ми не хваща.

И за хайвер зелен човекът трудно я изпраща-

Обаче ще се постарая,

че ролята ми от това зависи, туй го зная.

Влиза Жулиета с кошница в ръка. Вижда дойката.

Жулиета: Ти като гъба, дойке, никнеш.

Нима решила си родителите ми да викнеш?

Дойката: Не, чакам Ви, за да Ви съобщя

Ромео си е у дома.

Не искало момчето да се жени.

Създавали сте му проблеми.

Жулиета: Ще проверя това, което ти твърдиш.

И май че нещичко целиш.

Отивам, дойке, у Монтеки.

Дойката: Вървете,  там ще заварите и  Капулети.

Жулиета: Защо са се събрали всички?

Дойката: Научили са Вашите привички

сама по нощите да скитате.

Ромео, бедничкия да увличате.

Сега решават, що да сторят

и мисля в манастир ще Ви затворят.

Жулиета: В манастир? Че по добре да хвърля топа.

Дойката: /тихо/ Да, работата взема правилна посока.

Сърдити много са, не ще отстъпят.

Отец Лоренцо им е дал съвет как да постъпят.

Жулиета: Отец Лоренцо, и от него съм предадена?

Но аз съм тук защото на любовта си съм отдадена.

Ами Ромео, нямаше ли думи във защита

към Жулиета, кулинарната царица.

Дойката: Ромео всичко си призна.

Как сте го примамвали с храна.

И обеща да се поправи.

Хранителните вкуснотии да забрави.

Но дявола изгонил надалече

и Жулиета не обичал вече.

Жулиета: Защо светът е тъй несправедлив?

Бе тъй чудесно, ала дойде срив.

Да се убия ли? Какво да правя?

Дойката: Пийнете винце! Ще попаднете направо в рая.

Жулиета: Със алкохол да се теша?

Дойката: Проблемите решава начаса,

че смела ще сте, пийнете глътка!

И заякът Ромео ще подгоните подобно  хрътка.

Ще стане стане леко на душата.

Повярвайте ми, замайва се главата!

Взема бутилка от кошницата на Жулиета и налива в чаша вино. После незабелязано й слага сънотворно.

Дойката: /тихо/ Щом пийне вино, ще заспи дълбоко,

а после Парис ще примамя. Ей, ще е жестоко.

Ще ги наместя в поза лекомислена.

Постъпката да бъде недвусмислена.

Ще викна Капулети.

А после и Монтеки.

Отец Лоренцо, то се знае

да ги венчае той накрая.

Ах, а Ромео, ще се отврати

щом види, че любимата му във прегръдките на друг лежи.

/високо/ Пийнете, аз знам какво е да боли!

Какво е да погребват твоите мечти

и без вина да те оплюват

на влюбени да се преструват!  

Жулиета: /разревава се/Не ща да пия, искам да умра!

Кинжал ми дай, омръзна ми  света!

Като прасе ще се заколя

да изтече кръвта ми ще се моля!

Дойката: Но моля ви,  в ръцете се вземете!

На екс от виното пийнете!

/Тихо/тинейджерите са непридвидими,

идеите им често са необясними,

сега с кинжал желае да отреже си главата

преди и давах, тя си диреше правата.

Жулиета: /продължава да се дере/ Аз искам със Ромео да умра.

Да легнем в гроба двамата ръка в ръка.

Дойката: /подава й ножа/ Ах, писна ми! Ми ето ножа, дръж!

Забий го в тялото си изведнъж!

Жулиета:/взема го и започва нерешително да го върти в ръцете си/

Не, по добре да ходя в манастир.

/проплаква/ О, господи, какъв резил!

Дойката: /нетърпеливо/ Ще пиете ли? /тихо / Или да ви цапна!

Жулиета: Сега, сега мезе да лапна.

Взема чашата.

Жулиета: Сега ще вдигна за Ромео тост.

За неблагодарния ми и коварен гост.

Той влезе, настани се на трапезата в сърцето

на дъното облиза му гърнето.

Дойката:/учудено/ А!Нима е близал?

И във параклиса й тайничко е влизал.

Жулиета: А после се изплю във празната чиния

За женския му нрав ще пия.

Дойката: Пий, пий!

Жулиета: И още думи ще редя.

Дойката: О, боже, първа ще заспя.

Жулиета: Каква е тази малка чаша?

Подай ми кофата, че да удавя тази каша?

Изпива чашата и я счупва.

Жулиета: Така пречупи се и  моята душа.

О алкохол, изтрий следите на срама!

О алкохол, в прегръдките на дявола  ме захвърли!

Дойката: И остави я най - накрая да заспи!

Жулиета се просва  и заспива

Дойката: Сега и Парис да напия.

А после и следите да прикрия.

Излиза. Влиза сеньор Капулети загърнат в плащ. Застава в тъмното.

Господин Капулети: Отец Лоренцо искам за съвет да моля

кк със жена си да се боря.

И как богатство в сметки тайнички се крие

т най - накрая ледена вода да пие.

Навремето е бил студент по право,

а после е закъсал здраво.

И в търсене на работа и на храна

пред църквата ни някак си се озова.

И ето го църковна мишка.

Дорде го чакам, май ми се припишка.

Обръща се към храстите.Влиза Парис.

Парис: Тя каза ми, че Жулиета ще е тук.

Ромео я забави, китюкът му с китюк.

Вижда обърнатия с гръб Капулети и го припознава

Ха, това не е ли госпожата Капулети

разбирам, срещата не е била с някакви  си Жулиети.

На тайно място, във потаен час

любимата ще срещна аз.

Добре го е решила госпожата,

личи си, че е веща във играта.

Пада на колене и свежда глава пред плаща на господин Капулети.

Парис: Госпожо Капулети, скъпа, най -  накрая.

Да вярвам ли, отворена е портата на рая.

И оставете ме тъй както аз си зная

небесното  царство да обладая. 

Макар, че зет не ще Ви стана

в конюшната на работа ще взема да се хвана.

Дочух мъжът Ви, този дърт козел,

в  полите на Монтеки се заплел.

Та щом тревата й отиде да коси,

желая аз да вдигна дългите поли,

и да кося, кося, кося,

и вашата  поникнала трева.

Господин Капулети: /обръща се ядосано/ Бе, я пък аз сатър да взема.

И на косачката да клъцна члена.

Задето гази в чуждите треви

и със хартишки от бонбони ги мърси.

Парис: /заеква/ Но, но татко за Жулиета упражнявах се накратко.

Господин Капулети:/ритва го по задника/ Това да ти е за урок.

Пред тебе не стои паток.

Аз може  да съм дърт козел,

но ти, негоднико, белята си си взел.

Не искам пред очите ми да се мотаеш,

където да те срещна ще те набода да знаеш.

Парис: Да, да господине, тръгвам си без звук.

Господин Капулети: / подгонва го/ Ти още ли си тук?

Ах, гледай ти каква мръсница

била наивната ми уж женица!

С младоци значи си играе,

а за честта ми даже и не хае.

Но имам във ръцете вече коз.

И ще натрия нейният навирен нос.

Излиза. Влиза Ромео.

Ромео: Ох, от дойката едва се оттървах отново.

Не я разбирам, честно слово.

Преди говореше, че майка ми  се разболяла

и името ми викала, крещяла.

А тя не беше даже у дома.

Меркуцио ми каза към Капулети тръгнала сама.

В отлично здраве и в отлично настроение.

И ме обзема някакво съмнение,

че режисьорът нещо си играе

и за оскари явно си мечтае.

Оглежда се

Не виждам Жулиета, трябва да е вътре.

Ох, сърцето ми от страх ще хвръкне.

Дали ще мога с работата да се справвя

и от девицата жена направя?

Помагай, господи, и ти си мъж!

Изложа ли се, ще се разчуй на шир и длъж.

Ще се присмива  женското коварно племе

на всичките мъже не само и на мене.

Дори не чувствам вече глад.

Лицето ми загубило е цвят.

Безценните ми атрибути са се свили.

Така ли винаги е, боже мили?

Дали изпратил си отец Лоренцо със съвет

по гръб да сторим брачния обет.

Ако излъгал е със нещо, подскажи!

Повей ветрец, листо мръдни!

Я, май че там клонакът се разклати.

С отец Лоренцо ще си имаме дебати.

Сега в параклиса ще вляза и по мъжки ще река:

„Любима ще се женим, ала по всички правила”.

Влиза в параклиса и вижда че Жулиета спи.

Ромео: / недоволно/ Аз се страхувам, тя спокойно спи.

Това са днешните жени.

Вижда счупената чаша и се обезпокоява.

Ромео: Дали пък, господи, не е умряла?

Обидила се е, че закъснял съм и не го е преживяла

Ха, кого сега веронци ще винят?

Кого ще плюят, ще ругаят, ще кълнат?

Кого Тибалт до дупка ще преследва?

И ще го млати без дори да го изслуша и да побеседва?

Ромео, бедни, оплете се в кълчища.

Но ще избягам, че никак не ми стиска

да ме завари стражата над този труп

и да ме сложи със престъпниците в кюп.

Тръгва да бяга но се спъва и пада върху Жулиета в безсъзнание.

Влиза Парис. Оглежда се страхливо.

Парис : Избягах му, не беше лесно!

Ох, изморих се казвам ви го честно

от ролята неблаодарна.

И нищо не печеля, каквото и да барна.

Били уж възрастните дами податливи

и няколко слова лъжливи

разтапяли им начаса сърцата.

Не вярвайте, че ще си вземете белята.

Особено ако напук

Ви дебне техния съпруг.

Но с дойката ще вляза във комбина.

И мисля си, че ще го мина

към младата насочвам всичките усилия.

Ще са свидетели роднините на нашата идилия

От дойката подучен, родът й  щом ни проследи,

ще види, че момичето във прегрътките ми сладко спи.

Какво ще си помислят, то се знае?

И с Менделсоновия марш ще бъде края.

Влиза в параклиса и вижда Ромео и Жулиета и изплашено се дръпва назад.

Парис : Отново клопка виждам тук.

Убити двамата лежат накуп.

Ще сърбам чуждата попара,

че сериен убиец съдът ще ме изкара.

И без дори да се изкажа

въжето на бесилката им ще намажа.

Ах, дойке, ти ли този номер ми скрои?

Почакай, ще платиш за моите беди!

Избягва влиза дойката и двете госпожи.

Дойката : Видях да влиза тука тайно Жулиета.

И на Ромео мернах  сякаш силуета.

Но сигурно не съм, че тъмно беше.

Луната още не блестеше.

Госпожа Монтеки: Защо провеждат срещи скрити?

Нали са официални годеници?

Госпожа Капулети: Май в бъркоятията не им го съобщихме.

Дали пък нещо не сгрешихме?

Дойката: Напук изглежда двамата са съгрешили.

Госпожа Капулети : Ще ги оженим бързо. Боже мили?

Дойката /хитро/ Но ако не е Ромеоь а  е някой друг.

Госпожа Капулети: С когото е, ще бъде той съпруг.

Госпожа Монтеки: Сега не са тъй строги времената.

Дойката: Нима ще поощряваме разврата?

Госпожо Капулети, в думите Ви има смисъл.

В параклиса се крие този, който е орисан

да бъде мъж на Жулиета.

И с нея да върви по брачната пътека.

Трите влизат в параклиса и виждат Ромео и Жулиета

Госпожа Монтеки:  /ужасена/ О, боже, те са се убили!

Защо, Ромео, сине мили!

Припада.

Госпожа Капулети: Лежи без дъх,  о, дъщеря ми!

Като че ли от злото сме избрани.

Дойката: /тихо/ Нещата тук не са наред.

Да видят в Парис бъдещия зет

доведох тези две жени.

Пък то Ромео виждам да лежи

във поза страшна изкривена

връз Жулиета, която е вдървена.

Дали не се е разиграла драма?

Заварил ги е Парис двама

от ревност грозна е освирепял

убил ги е и някъде от страх се сврял.

Госпожа Капулети побутва с крак Госпожа Монтеки.

Госпожа Капулети: Госпожата предаде също дух.

О, орис сред нещастията пуснала си слух,

че пир ги чака във Верона.

А дяволът е сложил на рогата си корона.

Отеца, дойке, скоро доведи!

И разкажи на всичките за сполетелите беди.

Дойката излиза. Госпожа Капулети се щура плачеща насам натам. След това и тя излиза от параклиса.На вратата се сблъсква с господин Капулети.Госпожа Капулети плачейки се свлича в краата му.

Госпожа Капулети: Научили сте бързо новината

и идвате на вятъра със бързината.

Ала гърнето вече е строшено.

В дома ни ще е празно и студено.

Господин Капулети: Мадам, да бяхте мислили преди!

Не бихте предизвикали ужасните беди.

Госпожа КАпулети: Какво, нима ме обвинявате?

Не сте опечален, а съдник вие ставате.

В гърдите ви тупти ли нещо, мъжо мой,

или е хлад от вечния покой.

Дано отец Лоренцо може да ме утеши

и скръбните проблеми да реши.

Господин Капулети: И аз го диря за да му река,

че престъпление можах да улича

Госпожа Капулети: Да, престъпление е, мина в ума.

Господин Капулети: Как лъга ли са ме коварно зад гърба!

Госпожа Капулети: Не е коварство, а любов.

Докрая ли ще бъдете така суров?

Господин Капулети: Дори не молите за прошка.

Ей, богу, май ми идва множко!

Госпожо, искахте развод, добре!

Не ще заставам аз на колене,

защото зная ще отсъди съдията,

че ваша е разбира се вината.

Госпожа Капулети: Говорите ми за развод, когато трябва да скърбим.

Желаете взаимно като родители да се виним.

Какъв баща сте, боже мой?

Заливате ме със словесния порой,

а във параклиса детето ни изстива.

Млъкнете! Оставете я намира да почива!

Отец Лоренцо пристига заедно с Тибалт и Меркуцио. Госпожа Капулети тръгва към него.

Госпожа Капулети:  Научихте ли отче новината.

Лежат в параклиса безжизнени дацата.

Господин Капулети се втурва в параклиса

Господин Капулети :Какво? / стреснат от гледката/ Защо? Какъв е този край?

Отец Лоренцо слага ръка на рамото му.

Отец Лоренцо: Те вече са във своя рай.

Господин Капулети вика: Не разрешавам, аз съм господаря!

Отец Лоренцо: Тук на земята може да сте царя,

но със властта си сте дотук.

Госпожо, укротете хленчещият си съпруг.

Подритва Госпожа Монтеки.

Отец Лоренцо:  А тази тук преведете във съзнание.

Господин Капулети: Уста в уста, участвал съм в такова състезание

Дори спечели пъравата награда.

От сън събудих някаква гъркиня млада.

А после как сиртакито играхме!

До полунощ  любовни песни пяхме!

Госпожа Капулети:  /презрително/ Уста в уста ще включиш и езика.

Достатъчни са два плесника!

Мъже, дори да минат през безброй беди

в главата им все секса се върти.

Къде си, дойке, каната вземи!

И със водя я мъничко пръсни!

Дойката взема каната и я излива върху госпожа Монтеки.

Госпожа Монтеки /скача и вади Джи есе ма/ Съпруже, моля ти се, позвъни!

В нещастие съм, помогни!

Госпожа Капулети: / към отец Лоренцо/ Идея дайте, как да се смирим?

Кажете как дълга към тях да изплатим?

Отец Лоренцо : На младини бях чел една такава драма.

Ожениха ги да са в гроба двама.

/високо/ Ще ви оженим глупави деца.

Изведнъж Ромео и Жулиета скачат.

Двамата:  Обаче ние не желаеме това.

Всички се втурват да ги прегръщат, а Ромео и Жулиета се бранят.

Жулиета: О, господи, нима така скърбите?

Та вие ще ни удушите!

Господин Капулети: Я, всичките да замълчат!

Около децата да се съберат!

Комедията е със хубав край.

Деца ще ви оженим, то се знай!

Ромео: На нас съдбата ни е друга.

Жулиета: Нима родена съм да съм единствено съпруга?

Че аз съм още малолетна.

Сега докато спях ми нещичко просветна.

На пълен пансион ще ида във колеж.

Бай, тате, щеш или не щеш.

А, гадже ще си търся в интернета,

че е модерна вече Жулиета.

Ромео: А аз отивам във чужбина.

Напускам своята родина.

Разбрах, че нямам тук алтернатива

където порива на младостта загива.

Разправят имало една страна,

прекрасна тайнствена била.

Мечта за всеки чужденец

и изкусителна за който е храбрец

Отец Лоренцо: Коя е за да дойда с теб?

Ще се намери нещичко за бедния отец.

Да преподавам кама сутра мога.

Да гледам бъдещето искам без тревога.

Ромео: Написана е във завета стария

благословения от бога рай …. България

Отец Лоренцо: И все пак тъжно е.

Без сватба ще се разделиме.

А сикаше ми се да се повеселиме.

Тибалт: Ще има сватба, отче, ти потрай!

Меркуцио ръка подай!

Меркуцио скача щастливо.

Тибалт: От никой друг не съм обичан аз така

както от теб. Затуй ни бог събра.

Отец Лоренцо: / гледа към небето/  Е, ти навярно ще простиш.

И като мене ще благословиш

различната любов на тези двама.

И ще ги пуснеш благосклонно в храма.

Защото всеки има своите права

да изповядва както сам разбира любовта.

Да вдигнем чаши, хора, да се веселиме,

към църквата на сватба да вървиме.

Тибалт: Почакай, отче, кой забърка тази каша?

Всички се обръщат към дойката, а тя се опиъва да се измъкне.

Тибалт я хваща.

Тибалт: Ще може ли сега на тази сцена да я напердаша?

Отец Лоренцо: Тя има свое наказание.

Сама да е е нейното изгнание.

Джи ес ема звъни.

Гласън на господин Монтеки: Надявам се, че във Верона всичко е наред

Пристигам скоро, купил съм си и билет.

Режисьорът: Уж беше драма , а объна се в комедия.

И по добре, че не понасям никоя трагедия.

Приятели, на Шекспир да се поклоним!

И пред великия му гении помълчим!

Историята на Ромео и на Жулиета,

разказана ни сякш от Твореца

ще има всякакви нюанси, тълкувания,

Ала завинаги ще си остане най-трогващото във любов признание.

Край