Кладенецът

 Първо действие

На сцената на горска поляна  се белее кладенец. Възпълничък  мъж пълзи  и изследва с лупа земята. Излизат Любопитният, млад мъж, и Неутралният, мъж на средна възраст, Неутралният понакуцва и пъшка.

Неутралният: Ох, пришки ми направиха тези обувки. Ще окуцея. Но ти като си рекъл, да те водя, та да те водя на кладенеца. Ей го, нищо и никакъв кладенец.

Любопитният: /гледа кладенеца/ Вярно. Не е кой знае какво. Защо тогава всички говорят, че е ... голяма работа?

Неутралният: Не знам. Трудно се стига вече до него. Знаеш хората какви са. Колкото по- недостижимо е нещо, толкова по-приказно изглежда. Аз тъй си и мислех, че ще се разочароваш. Напразно бихме пътя. И пришки ми излязоха...

Любопитният: /прекъсва го/ Виж, виж един тук пълзи!

Неутралният: /с безразличие/ Какво ме интересува?

Любопитният: Как какво? Всеки ден ли виждаш пълзящи хора?

Неутралният: /свива рамене/ Виждам всякакви. Тяхна работа е дали ще пълзят или ще се търкалят.

Любопитният:  Може нещо да не му е добре на човека. Да го попитаме!

Неутралния: Аз съм пас. Ако искаш питай!

Любопитният: Какъв човек си? Нищо ли не те интересува?

Неутралния: Ти като от всичко се впрягаш да не би да си прокопсал.

Домъкна ме тук, пришки ми излязоха...

През това време пълзящият стига до Неутралния и  гледа с лупа обувките му.

Пълзящият: /с тон на професионалист/ Обувки номер 44.

Любопитният: Господине, вие защо пълзите?

Пълзящият:   Черни.

Любопитният: Защото, ако сте загубили нещо, няма да го намерите. На път за тук срещнахме иманяри. Те нищо не оставят след себе си.

Пълзящият: /натъртва/ Нови.

Любопитният: Въобще от иманяри човек едно камъче не може да си намери. Всичко, което можеше да се отнесе, вече са го изнесли.   

Неутралният: Жена ми...такова... ги купи.Аз....нямам нищо общо с това. И ми направиха пришки.

Пълзящият:   Така. Жената значи. Пришки значи /става и вади бележник/ Да спретнем сега една анкетка.  

Неутралният: /дърпа се/ А, аз не съм по тия работи./сочи Любопитния/  Ей тоя по става. 

Любопитният: Добре. Навит съм. На какви ли не анкети съм отговарял. Веднъж даже по телевизията ме дадоха.Вие да не сте от телевизията?

Пълзящият: Не става. Щом не носи обувки, не става.

Неутралният: Какво толкова за обувките ми?

Пълзящият: Въпрос първи. Откъде са купени въпросните обувки?

Неутралният: Тя... жената.

Любопитният: Откъде си купуваме  обувки? От битака.

Пълзящият: От битака значи.

Неутралният: Да.

Пълзящият: Въпрос втори. На каква цена?

Любопитният: Евтинийка. Направо без пари.

Неутралният: Да. Жената каза…

Пълзящият:  Евтини значи. Въпрос трети. Какво им е  качество?

Любопитният: Качеството е биташко. Първият ден ги носиш, на вторият се разлепват, на третият ги хвърляш.

Неутралният: Да.

Пълзящият: Така.Признаваш, че саботираш устремът ни към европейското семейство?

Неутралният: /неразбиращо/ Устрем към кого? Но, господине, аз вече имам семейство. Нали и обувките, жената ги купи?

Пълзящият: Че купувайки този фалшификат, тази долнопробна имитация на  обувки, ти пропиляваш шансовете на нашето бъдеще?

Неутралният:/притеснено/ Тя жената... Тя що шансове е пропиляла.

Пълзящият: Признаваш значи.

Неутралният: За жената ли? Признавам.

Пълзящият: Събувай тогава!

Неутралният: Кое?

Пълзящият: Обувките.

Любопитният: Защо?

Пълзящият: Конфискуваме ги за унищожаване.

Неутралният: Как тъй за унищожение? Че аз други нямам

Пълзящият: Имаш, нямаш, това е.

Любопитният:  Но на какво основание?

Пълзящият: На европейско основание. Ти не искаш ли да влезеш, където влизат и другите, бе?

Неутралният: Де да знам.

Пълзящият: Как де да знаеш? Ей заради такива като тебе ще се затрием от света. Баба такава. Никаква позиция по въпроса

Любопитният: По кой въпрос?

Неутралният: Да, по кой въпрос?

Пълзящият: По всички въпроси.

Неутралният: Че мене отдавна никой за нищо не ме е питал. Даже жената. Купила ми обувки без да пита. И пришки ми направиха.

Пълзящият: Значи това е станало традиция при теб. Е, добре, да не закачаме традициите. Влизам ти в положението. Хайде сега сваляй обувките!

Неутралният:  Заради какво да ги свалям?

Пълзящият:Заради главата.

Любопитният: Така е, чичка. Краката винаги си патят от главата. Зададе тя грешната посока, тръгнат те накъдето не трябва и докато се усетят обосяли. Защото от височината на главата, пътят е къс и  морето е до колене.Нито усеща прахта, нито вижда подводните камъни.

Пълзящият: На  тарикат ли ми се правиш?

Любопитният: /радостно/ Аха. По природа съм интелигентен.

Пълзящият:  Обаче природата ти е много бедна, интелигент такъв. Аз говоря за главите които отваряме и затваряме, за да влезем Там Където Трябва.. 

Любопитният: Аз се чудя защо все хремави ходим. Че то Там Където Трябва било голямо течение.

Пълзящият: /към неутралния/ Като си тръгнал с тоя много ще си патиш. И ти ли не разбираш.

Неутралния: /колебливо/ Разбрах.

Пълзящият:  Обичам да работя с разбрани хора. Ха сега сваляйте обувките!

Неутралният: /сваля ги с въздишка/ Абе аз, разбрах, но дали жената ще разбере?

Любопитният: Ще я доведем тук при господина да й обясни.

Пълзящият се вторачва в цървулите на любопитния

Любопитния: /безгрижно/  Моите са оригинал. Сам съм си ги правил. По технология на прадядо.

Пълзящият: Браво бе.И с тях ли смяташ да шеташ по света. С цървули. Като прадядо си.

Любопитния: Всеки влиза с каквото може. С такива  цървули прадядо ми пребродил на шир и длъж запада. И аз стягайки се за там си направих цървули. Както одеве каза, традициите трябва да се спазват.

Пълзящият:  Ще ни излагаш значи. Я давай цървулите тук!

Любопитният: Какво пък? Ще  ги дам. Щом дотолкова сте я окъсали.

Любопитния сваля цървулите и му ги подава. Той ги слага в една чанта.

Пълзящият: Е, как е?

Неутралният: Боде.

Пълзящият: Ще боде я. Цената трябва да се плати. Няма как.

Любопитният: Вие няма ли да се събуете.Защо само ние трябва да плащаме цената.

Пълзящият: / показва обувките си/ Аз съм я платил. Този чепик знаете ли колко е скъп. От бутиците на Франция съм го купувал.Оригинал .

Любопитния: И защо така? Уж всички плащаме  цената. Пък накрая едни боси, други обути.

Пълзящият: Ти се благодари, че гледам с лупата само обувките ти. Дигна ли поглед, без гащи ще останеш.

Пълзящият пак заляга и започва да оглежда земята. Любопитният ходи подире му.

Любопитният: С тази лупа всичко ли се вижда?

Пълзящият: Всичко.

Любопитният: Трябва много пари да струва.

Пълзящият: Струва. От нея зависят много неща.

Любопитният: Какво толкова.

Пълзящият: Съдби зависят, народи зависят, аз завися.

Любопитният: Ей, голяма работа. А на фокус ли е?

Пълзящият: Не знам. Както ми я дадоха, така я ползвам.

Любопитният: Защото ако не е на фокус много бели може да направи.

Любопитният:/към неутралният/ Искаш ли и ние да погледнем.

Неутралният: Какво ще гледам. Имам си други грижи. Едно трънче ми влезе в крака.

Любопитният: /дърпа пълзящия/ Може ли  да погледна и аз!

Пълзящият: Може. Но трябва да се наведеш /любопитният се навежда/ По- ниско, още по-ниско /любопитният се просва на земята/ Ха сега пълзи. Така. Така. Готов си.

Любопитният: За какво?

Пълзящият: За преговори

Любопитният: С кого?

Пълзящият: С когото трябва

Любопитният: /изправя се/ Нищо не видях. Много замазано се вижда. Вие да не гледате от обратната страна.

Пълзящият: Както са ми казали тъй гледам.

Любопитният:  Ох, заболяха ме коленете и лактите.

Пълзящият: И мен. Но цената трябва да се плати. 

Стига до кладенеца.

Пълзящият: А, а,а, това какво е.

Любопитният: Кладенец.

Пълзящият: И откога?

Любопитният: Откак се помня. /към неутралният/ Нали?

Неутралният: Не знам аз. Да ти се намира игличка. За трънчето.

Пълзящият: Че как може точно на това място кладенец да има.

Любопитният: Какво му е на мястото?

Пълзящият: Неудобно. Точно на кръстопътя. Който откъдето дойде, трябва да се съобразява с него.

Любопитният: На мен мястото ми харесва. Зелено, красиво, тихо. Вярно, кладенчето малко, но защо ни е по- голямо../към неутралния/ Кажи и ти, бе?

Неутралният: /вайка се/ И сега кога ще събера пари, жената да ми купи обувки.

Пълзящият: Хубаво, но пречи. От тук ще минава магистрала.

Любопитният: Тъй ли? Пък аз да не знам. Кога се е решило.

Пълзящият: Още не се е решило. Аз съм изпратен да преценя да има ли или да няма магистрала.   

Любопитният: Сам ще можете ли?

Пълзящият: Колко му е. Тая лупа е затова.

Неутралният: /тъжно/ Белким да я  нямаше.

Пълзящият: Стига си се вайкал! Сега като построим магистралата ще имаш пари да си купиш оригинални обувки. Оригинален костюм.Оригинална тоалетна хартия…..

Любопитният: Брей. Наистина ли тази магистрала ще ни оправи?

Неутралният: Нека първо мен оправи, че така бос за къде съм?

Пълзящият: Бе всичките ще ви оправи. И жена ти даже

Неутралният: А, жената няма да може.Много е проклета.

Любопитният: И как? През кладенеца ли ще мине?

Пълзящият: Като стои на пътя й!

Любопитният: Не може ли да го избиколи, някак си?

Пълзящият: Ти виждал ли си  крива магистрала. Хайде холан някакво си кладенче.

Любопитният: То хубаво, ала аз съм чувал, че този кладенец бил нещо ценен.

Пълзящият: Ами. /навежда се над кладенеца и плюе вътре./ Кладенец като кладенец. Аз колко съм минал през такива

Иззад кладенеца изкача Лудият. Разчорлен, дрипав и брадясал.

Лудият: А, а /тримата се разбягват/  Кой посмя да плюе в кладенеца, мамка ви. /любопитният сочи пълзящия/  Ти ли бе сине майчин. Ей сега те убих.

Пълзящият: Тоя откъде се взе?

Неутралният: Той тука си живее... около кладенеца.

Пълзящият: Негов ли е

Неутралният: Не. Откъде накъде? Кладенецът е общ.

Пълзящият: Ничий значи

Неутралният: Не. Той е на всички. И на тоя, лудия.

Пълзящият: Като е луд що ще на свобода.

Любопитният: Безобиден  ми се вижда.

Пълзящият: Как ще е безобиден. Ще ни изпотрепе тук. Без малко да счупи лупата.

Неутралният: Той само така се прави на страшен. Иначе е кротък. Ей на втълпил си е, че трябва да пази кладенеца. И го пази. Защото хора всякакви. То не е да мине да пийне само вода, но току, му се прииска накрая и едно говно да пусне. Замърсява значи. Но лудият бди зорко за такива хаймани. Гони ги, чисти след тях. Безплатно.

Пълзящият: Наистина е луд

Неутралният: /тъжно/ Луд, луд, но има обувки. 

Пълзящият предпазливо приближава до лудия и го оглежда с лупата.

Пълзящият: Този не е за магистралата. Само ще ни излага./към Лудия/ Разбрах, че се грижиш за този кладенец.

Лудият: Не съм дорасъл аз да се грижа за него

Пълзящият: Пазел си го

Лудият: Той пази мен

Пълзящият:/към Любопитният/ Все тъй ли ги реди, завалийката.

Любопитният свива рамене.

Пълзящият:Вземай си партакешките и да те няма!.

Лудият: А тебе, тебе има ли те?

Пълзящият: Чуваш ли какво ти казвам! Конфискуваме кладенеца.

Лудият: /насмешливо/  Че кой си ти та да го конфискуваш.

Пълзящият: Аз ли кой съм? Аз ли?  Аз съм… властта.

Лудият: Този кладенец е неподвластен на властта, човече.

Пълзящият: А на кого? / оглежда се страхливо/Да не би да се навъртат мутри тук.

Лудият: Няма господар той. Защото е във времето и времето е в него.

Пълзящият: Глупости. И мутри няма значи.  Аз какво ли съм седнал да се разправям с откачалка. Сега ще се обадя да докарат загражденията

Лудият: /презрително/ Заграждения. Мигар можеш да скриеш имането със заграждения?

Пълзящият: Имане ли?/ към неутралния/ За какво имане говори тоя?

Неутралният: Не знам аз. Ако имаше имане, щяха поне  калдаръм да сложат до него. Не да се бодем в тръни, когато някой ни събуе боси.

Пълзящият: /към любопитния/ Ти знаеш ли нещо?

Любопитният: Чувал съм. Но  не съм го виждал. Казват, че от време на време идвали чужденци. Та и те така викат. Голямо богатство имало вътре. Имане.

Пълзящият:/към  неутралния/ Я ти влез в кладенеца да провериш

Неутралния: А че аз какво общо имам с тази работа. Не влизам.Не стига че съм бос,  и да настина. После жената...

Пълзящия: /към любопитния/ Тогава ти влез!

Любопитният: Да вляза. И без това ми е любопитно какво има вътре.

Лудият: /смее се/ Имало и по луди от мен.

Любопитният: / влиза и се провиква отвътре/ Няма нищо

Лудият: Слепите очи подминават диаманта.

Пълзящият: /чува го/  Гледай по хубаво! Няма ли нещо дето да свети. Като стъкълце.

Любопитният: Тъмно е като в рог. Тази работа ще е ялова.

Лудият:  Тъмнината е състояние на духа

Пълзящият: Нещо не мърда ли там?

Лудият: Мърда, мърда. Лапни шарани мърдат.

Пълзящият: Виж, някоя златна рибка може да има.

Любопитният: Да, бе. Като че ли не ги изтровихме.

Пълзящият: Ти къде си, че не мога да те видя?

Любопитният: Ей тук съм се хванал за кофата.

Лудият: Често спокойствието на повърхността е измамно

Пълзящият: Я слез по- надолу!

Любопитният: Добре, но…/ задавя се и започва да кашля/

Пълзящият: Какво става,бе?/никой не му отговаря/ Ей. Ей. Да не се удави този човек? /към неутралния/ Я, слез да помогнеш!

Неутралният: А, не. Аз съм неутрален.

Пълзящият: Ще се удави, бе.

Неутралният: Да беше си стоял настрана.

Пълзящият: /навежда се над кладенеца/ Ей. Какво става там?

Любопитният: Нищо.С тези боси крака се подхлъзнах и глътнах малко вода.

Пълзящият: Да не искаш да кажеш, че аз съм виновен. Ако беше влязъл с цървулите си, щеше да ги загубиш във водата. Сега поне са на сигурно място. Иии. Виждаш ли нещо?

Любопитният: Не виждам, но се чувствам, някак особено. Тази вода.

Пълзящият: Какво? Какво има в тази вода.

Любопитният: /решително/Аз излизам.

Пълзящият: Как тъй ще излизаш.

Любопитният: Защо да  мътим такава чиста вода?

Измъква се.

Пълзящият: Чиста. Голяма работа!Видял си ти нещо.

Любопитният: Нали ви казвам, там няма нищо, което да ви интересува

Пълзящият:  Разбрах аз. После ще дойдеш сам и ще го измъкнеш от кладенеца

Любопитният мълчи

Пълзящият: Но да знаеш, че е незаконно. Държавна собственост е това.

Любопитният продължава да мълчи.

Пълзящият: Какво ми стоиш като дрогиран? Езика ли си глътна.

Лудият: Вода е глътнал. Чиста вода./тихо/ Колко нагълта?

Любопитният: Баячко.

Пълзящият: Да бях аз щях да си облека водолазен скафандър.

Лудият: Да беше ти и целия кладенец да нагълташ, нищо нямаше да ти стане.  

Неутралният: Аз пък съм чувал, че водата е  лековита.

Пълзящият:  Сега пък друго двайсет./сепва се/ Вярно ли е това, което приказва онзи.

Лудият: Вярно е

Пълзящият: Видяхте ли бе. И ще ми разправяте че безкористно пазел кладенеца. Луд, луд, но и той има мозък. И, какво лекува тази вода?

Лудият: Душата лекува.

Пълзящият: Нервите казваш.

Лудият: Сърцето ти трогва. Кара го да играе.

Пълзящият: Така, така. Сърдечно съдовата система

Лудият: Дава ти сили да изтърпиш всичко

Пълзящият: Викаш, усилва имунната система

Лудият: Пийнеш ли, дишаш с пълни гърди и вървиш без умора напред

Пълзящият: Лекува белодробни заболявания и опорно двигателния апарат. Супер. Бе вие защо сте мълчали за този кладенец досега.

Неутралния: Мене тая работа не ме интересува.

Любопитния: Тъй са ми казвали. Много народ се извървял да пие от водата. Сигурно наистина е лековита.

Пълзящият: Много народ, а. Добре, че не се е свършила.

Лудият: Кладенец свършва ли се?

Пълзящият: Всяко нещо се свършва. Тц, как не съм го знаел досега.

Любопитният: Нещо със здравето ли не сте добре?

Пълзящият: Не. Със здравето слава богу съм добре. Но щях велики работи да направя

Лудият: И те правеха велики дела.

Пълзящият: Щях да се изправя...

Лудият: Изправяха се срещу  безверието и страха

Пълзящият: Да си стъпя на краката...

Лудият: И изправяха на крака целия народ.

Пълзящият: И да си построя едно цехче, за бутилиране на кладенчова вода.

Лудият: Така построиха този кладенец. Камъче вяра, камъче надежда, камъче дързост.

Пълзящият: А около него щях да струпам една висооока каменна ограда. Да не могат да я прескачат.

Лудият: И даряваха водата му, за да пребъде.

Пълзящият: После ще я продавам по 50 стотинки бутилката.

Лудият: И отиваха на смърт да го опазят.

Пълзящият: Щях да сложа охрана .

Лудият: И горди бяха, че славата му се носеше из цяла Европа.

Пълзящият: То и сега не е късно. Ще развия бизнеса. Ще завладея пазарите на Европа.Цели тирове ще хвърчат до там. Да пият да се задавят дано. Ай ще им се не види на лупичката. Откога пълзя, нищо не е дръннало в джоба ми.

Изправя се и започва да обикаля около кладенеца наперено.

Пълзящият: /тихо/ Няма какво да се помайвам. Да действам докато не са ме изпреварили другите.

Любопитният: Ние, господине, си тръгвам. Че мръкна вече.

Пълзящият: А отивайте, отивайте!

Неутралният: Нещо… такова… обувките няма ли да ми върнете? Не че не мога бос. Аз взех да свиквам, но жената. Като отвори уста, чак в Европа ще я чуят.

Любопитният: Ти ще й разкажеш за лековитата вода Може да я омилостивиш.Пък тя нали е жена ще каже и на други. Ще се прослави кладенеца.

Лудият: И  ще направят магистрала . Но не от асфалт. От хиляди боси хорски крака.

Пълзящият:/сепва се/ Ако не внимавам тук ще стане панаир./високо/ Я вие двамата. Я елате тук! Назначавам ви за пазачи.

Любопитният: Моля? Аз цървулите си не можах да опазя, та камо ли  този кладенец.

Неутралният: Ще взема тази пръчица. Куцук муцук ще се прибера в къщи бос.

Пълзящият: Ей, мързелив народ. Аз съм тръгнал да боря безработицата те се ослушват. Откривам две работни места.

Неутралният: /с въздишка/ Да останем тогава. Как ще се прибере с тези боси крака в къщи.

Любопитният: А оръжие ще  ни дадете ли?

Пълзящият: /приближава и гледа с лупата пръчката в ръцете на неутралния/ Виждам, че оръжие си имате.

Любопитният: Че това е тояжка.

Пълзящият: Аз през лупата виждам, че е оръжие.

Любопитният: Смъкнете я най- сетне тази лупа. Дефектна е.Не можете  истината да видите?

Пълзящият: На мен ми плащат да гледам през лупата. За вас лоша. За мен хубава. Хайде, застъпвайте наряда!

Любопитният: Така с голи ръце посред нощ ли?

Неутралният: Че и с боси крака   

Пълзящият: Абе не се бойте. Няма кой да дойде.

Любопитния: Защо тогава да го пазим?

Неутралният: На обран бостан, пазач не му трябва.

Пълзящият: Не да го пазите, а да го охранявате като почетната стража пред мавзолей.

Лудият:  Кладенецът не е мъртъв. Ей не е мъртъв. Нощем, когато изгреят звездите, те излизат.

Любопитният: /страхливо/ Кои? Да няма духове.

Лудият: Ей тук сядат. Около кладенеца.

Любопитният: А?

Лудият: И си говорят. Истории разказват.

Любопитният: К к какви истории?

Пълзящият: Защо му се плашите. Нали знаете, че е луд?

Любопитният: Лу, луд, но знае ли човек. Един казваше, че у нас свестните считали за луди.

Пълзящият: Бе мани го  него. И той трябва да е бил луд.

Лудият: Песни пеят. Знамена развяват. С пушки гърмят. Истински.

Неутралният: Какво толкова, че съм бос. Тя, жената, може и да не види.  Ще си ходя аз.

Пълзящият: Аз защо не  повикам някой от лудницата да го прибере.

Лудият: Хи,хи.  Лудницата е тук./дразни го/Хвани ме де!

Пълзящият:/ тръгва да го гони/ Вие пазете! Аз като се оправя с този ще се върна.

Излиза 

Второ действие

Нощ. Двамата пазачи са седнали до кладенеца и страхливо се оглеждат.

Любопитният:  Досега нощно време не бях стоял навън.

Неутралният: Щото си кьорпе и не си карал войниклък.Аз колко съм мръзнал. Хем даваха шинел и кубинки. Не като сега. Бос, по една риза. Любопитният: /оглежда се/ Тук си е бая страшничко. Дали има животни.

Неутралният: Аз от животни не се плаша. Само от зверове на два крака.

Колко съм ги срещал и пак не можах да им свикна.

Любопитният: Дано  са верни приказките на Лудия за духовете?

Неутралният: Дано не са. Ако дойдат как  ще бягам с тези боси крака.

Любопитният: Да ти се чуди човек на акъла. Ти защо му ги даде?

Неутралният: А, де. Като си помисля, сам ги събух, сам му ги подадох. Че и в торбата му сам ги сложих. Обаче той нали каза, че е властта.

Любопитният: Каза, но после.

Неутралният:  Гледам го непознат. Викам си трябва да е големец. Аз тъй съм научен. На по- големите шапка да свалям, камо ли обувки.

Любопитният: Той тъй и гол голеничък можеше да те остави

Неутралният: Е, чак пък толкова. Да не е изверг? Големец е.

Любопитният: Като те изкомандва. “Гащи долу” и ти нали си научен да изпълняваш заповеди, ги сваляш. Само да беше поискал.

Неутралният: Ти не си ли същият. Не му ли даде цървулите си?

Любопитният: А, те и без това бяха скъсани. Аз, нарочно да му видя акъла.

Неутралният: Пишеш се на хитрец значи. Но и ти си бос. И тебе те боде.

Любопитният: /гузно/Нали ти казвам, нарочно.За джумбиш./мълчи известно време/ Ти по какво разбра, че е от властта?

Неутралният: /колебливо/ Истинска лупа имаше.

Любопитният: Хе, истинска лупа. Може да е било менте. Сега каквото си поискаш, могат да ти фалшифицират.Месо ли щеш, пари ли щеш, полицейска значка ли щеш. Даже жена ти могат да фалшифицират без да разбереш.

Неутралният: А, жената не могат.

Любопитният: Могат бе. Колкото да те излъжат.

Неутралният: Не могат. За моята още такива технологии не са измислени. Комплицирано  зло е. Но този имаше лупа.

Любопитният: Аз да ти кажа нищо не видях през тази лупа. Гаранция, че  е  фалшификат и то  много калпав.

Неутралният: От властта е. Сигурен съм. Лазеше, пък и лупата му щом казваш нищо не струвала. То, бандюгите не се излагат така. При тях и фалшификатите са качествени. 

Любопитният: Казваш властта ни е събула боси.

Неутралният: Че кой друг. Аз досега, да чукна на дърво, от друг не съм обиран. /тъжно/Безинтересен обект съм за бандюгите.. На, сега и бос останах.

Любопитният:  Всяко зло за добро. Като ни видят такива боси, ще ни съжалят и ще ни обуят с нови обувки. Може и някой кат дрехи да дадат.

Неутралният: /язвително/ Кои? Духовете, дето бродят около кладенеца ли?

Любопитният: Не, тези, дето ще правят магистралата. Не би им било изгодно, покрай нея да се навъртат босяци, че ще ги излагат.

Неутралният: Тези, магистралните, няма и да ни забележат. Ще профучат през босите ни крака все едно през нищото.

Любопитният: Аз съм чувал, че покрай магистралите голям живот кипи. Ако за друго не ставаме, поне за обслужващ персонал ще ни наемат.

Неутралният: Да, и по един червен фенер ще ни раздадат.

Любопитният: Много си черноглед. Утре ще ни ги върне. На теб  обувките.На мен цървулките. Тя, властта, си има грижата. Веднъж ни събува, после ни обува.

Неутралният: Дано си прав. Макар че ми се струва, ако ни ги върнат ще ни ги обложат с данък за придобито имущество.

Любопитният: /ослушва се/ Я, нещо не ти ли се счу.

Влиза Лудият и се смее диво.

Лудият: Пазите ли? А, пазете, пазете! Има какво.

Неутралният: Ух ти ли си бе. Отиде ми сърцето в босите пети.

Лудият: Хи, хи. Кога е било на друго място?

Любопитният:/плюе си в пазвата/ Изплаши ни ти с приказките си, че тук имало духове.

Лудият: /шепне/ Трябва да се плашим, ако ги няма.

Любопитният: Как не те хвана онзи?

Лудият: С какво да ме хване? Ръцете му като на плужек хлъзгави. Каквото хване изпуска.

Любопитният:Не ще е от властта тогава. Тя каквото хване не изпуска

Неутралният:Не изпуска само своето. За останалото не се зори много. Хайде, махай се от тука!

Любопитният: Защо? Нека остане! По бързо ще мине времето. 

Неутралният: Да не се върне шефа,  че нас ще държи отговорни, дето сме го прибрали.

Любопитният: Шеф ли стана вече. Ей, една кратуна с лупа ти събу краката и  вече шеф му викаш.

Неутралният:  Нали ни нае. Заплата ще ни даде.

Любопитният: Много наивен човек си. Защо му вярваш

Неутралният: Аз тъй съм научен

Любопитният: Не зная кой те е учил, но  лошо  те е  научил. Да вярваш на всякакви мошеници.

Неутралният: Аз само на властта. 

Любопитният:/към лудия/ Я сядай тук! Кажи за духовете!

Лудият: Какво искаш да чуеш?

Любопитният: Виждал ли си ги?

Лудият: Виждал съм ги. Кажи речи ката вечер.

Любопитният: И. Какво правят.

Лудият: Идват посред нощ. Сядат около кладенеца и си говорят.

Неутралният: То комай само  те останаха в този пущинак.

Любопитният: Ти чуваш ли ги. Разправяй де няма да ти вадим думите с ченгел от устата.

Лудият: Чувам ги. Затворя очи и ги слушам, слушам. Тогава ми се прояснява шантавия ум.И ми идват едни мисли, светли.

Любопитният: И за какво толкова си говорят?

Лудият: За тяхното време. Когато кладенецът бил пълен, а водата му прозрачна и бистра. Но го пазели като светиня.Кой като може. С оръжие.

Неутралният: В казармата имах автомат.Хубаво време беше

Лудият: Със слово

Неутралният: но ротния много ни гонеше и как псуваше

Лудият: С живота си

Неутралният: Но иначе живот си живеехме.

Лудият::И всичко било истинско. Гледало се през очи пълни със сълзи,  защото лупи нямало. Никой не смеел един камък да хвърли вътре, защото все едно по себе си удрял. Ако чуждият идвал с добро, утолявали жаждата му, па го канели пак да дойде. Но долавяли ли зли намерения, го прогонвали в дън гори Тилилейски. Да не се връща. Щото върне ли се, пощада да не чака. Тъй си разказват те.   

Любопитният: И не се плашиш?

Лудият: От какво да се плаша. Е в началото малко ме беше страх. Някои са много сербез. Гневят се. Викат. Заканват се.  Казват, как им оставихме кладенеца, как го намираме.  Не знаят ли те, че ако не го опазят, ще се затрият. Други страдат. И само въздишат. Трети планове кроят, как да помогнат. Но всички замлъкват,  когато той дойде…

Любопитният: Кой

Лудият: Най- големият. Седне сред тях и те се захласват да го слушат.

Любопитният: Кой?

Лудият: И при мене е идва. При мене, лудия. Идва и ми говори.

Любопитният: Кой бе човек?/към Неутралният/ Ти разбираш ли за кого говори?

Лудият:  Първият път беше, когато мислех да си тегля въжето. Викам си защо му е на този нормален свят един луд. Нито аз мога да го понеса нито той мене. И като опъвам въжето, чувам гласа му  “Всички са чеда на тази божия земя, Ванчо.” Ванчо ми каза. Аз тъй се казвам, но кой да ме знае. А той знае. Аз тъй се  стреснах, че си глътнах граматиката. Мълча като един морков, а той продължава. “ От всички има нужда тя. Остави въжето!” “Защо съм й на нея, стискам  въжето,. Изкривен съм аз. Очите ми друго яч виждат, главата ми друго яч мисли. Смеят ми се. Подиграват ми се. Гонят ме.Този свят е за други хора, с душа твърда като асфалта.Къде съм тръгнал аз с моята  мека като тревата душа. А той ми вика “ Ако ги нямаше хората с меки души, нямаше да ги има топлите тонове в дъгата Ванчо, нямаше да ги има приказките, нямаше да правим разлика между доброто и злото, и този кладенец нямаше да го има.  Тревата може да е мека, но е жива. А асфалта винаги е мъртъв.Не  оставяй мъртвите души да господстват над живите. Защото е грях.” И като съм се заслушал така съм изтървал въжето. Загубил съм го. И чак когатой току да си тръгне  го питам. Как те викат.Как те викат господи  Дякона. Дякона ме викат.

Любопитният: И попове ли има сред тях?

Неутралният: /невярващо/ Наистина ли с Дякона си говорил?

Любопитният: Ти да не би да го знаеш.

Неутралният: Какво, като ме гледаш че си мълча мислиш ме за прост ли. Кой не го знае Дякона.

Любопитният: Аз не го знам.

Неутралният: Вие, младите, скоро  няма да знаете и кой ви е родил.

Любопитният: Вие, старите, какво очаквате  с това мълчание.

Нуетралният: Не ни чувате!

Любопитният:  Как да ви чуем, като само си отваряте устата.

Лудият: Аз го питах веднъж . “ Защо ни е толкова къса паметта, Дяконе? Забравихме мъртвите си герои и делото им.” А той ми казва “ Паметта, Ванчо, не е за мъртвите, а за живите. Тя е като този кладенец. Пресушиш ли го, всичко живо ще се разбяга и никога няма да се роди юнакът, за да  убие триглавата ламя.

Любопитният: /към неутралния/ Като стана дума за кладенеца, какво според теб ще го прави онзи с лупата.

Нуетралният: Откъде да знам.

Любопитният:/ядосва се/ Откъде, откъде, всичко знаеш ти. Нали казваше че не сме ви чували. Кажи, де ето слушам те с отворени уши.

Неутралният: Сигурно ще го зарие.

Любопитният: Как така ще го зарие на своя глава?

Неутралният: На своя глава! Няма той глава. Други дърпат конците.

Любопитният: Нас няма ли да ни питат.

Неутралният: Кои сме ние, бе? Кога са ни питали, че и сега? Ще го зарият не ами и туист ще играят около него.

Лудият: Не е толкова лесно да се зарие един кладенец. И дяконът тъй казва. “Кладенецът, Ванчо, не е туи, което  виждаш. Уж малко вода, а то долу има цяла река” Как се зарива цяла река.

Любопитният: Да бе. Не е то толкова лесно.

Неутралният: Едно време не се заривало. Сега светът е друг. Техники колкото щеш. Не само река, но и море ще заринат.

Любопитният: Аз като бях там долу… глътнах малко. Лудият е прав. Водата не е като другата. Дойдоха ми разни мисли.

Неутралният: Няма файда от тази работа.

Любопитният: От коя?
Неутралният: От мислите. Само ще ти докарат беля.

Любопитният: И си викам значи. Трябваше ли без малко да се удавя за да усетя вкуса на водата. Аз тогава разбрах приказките на лудия за богатството. От тая вода по голямо богатство няма. Ти ми казваш ще зарие кладенеца. Няма да му позволим

Неутралният: И кои сте вие дето няма да му позволите. Я викни да видим кой ще застане зад теб.

Лудият: Аз, аз ще застана до него.

Неутралният: Значи ще станете двама луди.

Любопитният: Е как ще го зарива така без обяснения?

Неутралният: О, той ще обясни. Реч от три тома ще напише.

Любопитният: Три тома? Че кой ще му я чете.

Неутралният: Никой, но какво го е еня него.

Любопитният: Но обясненията му трябва да са логични

Неутралният: Заради магистралата

Любопитният: и в името на какво

Неутралният: в името на хората

Любопитният: И хората ще повярват ? /към лудият/ Какво би казал твоя дякон за това?

Лудият: Аз го питах веднъж “Защо хората ни са толкова наивни, Дяконе? Малко ли са преживели та да не отсяват лъжата от истината” А той ми вика “Широка ни е душата, Ванчо.Разпознаваме лъжата, но й даваме шанс да се промени. Не ни е в природата да живеем само със подозрения”

Неутралният: И понеже сме будали с широка душа,  разтваряме тревата пред онзи  с лупата да пропълзи през нея.

Лудият: Не. Защото сме обичлив народ. Така казва дяконът.

Неутралният: Били сме. Вече не сме. Ние се мразим. Толкова се мразим един друг, че вдигаме сабя и се сечем. Започваме с езика. На някой го отсичаме, други сами си го секат, а трети си го глътват от страх. После ръката. Но не оная, която е протегната за просия, а която вдига знамето. После…

Любопитният: Чакай! Откога се озлоби толкова?

Неутралният: Откакто обусях. Боде ме. И по ходилата ме боде. И в сърцето ме боде.

Лудият: /вдига крака и се вижда че обувките му нямат подметки/ И други има боси. И други ги боде. Веднъж попитах Дякона. Защо ни е съдбата такава Дяконе, все боси да ходим. А той ми вика  “Когато човек ходи бос по земята Ванчо, тегли соковете й и  е едно цяло с нея. Важното е да не си бос в душата. Важното е като си обуваш лачените чепици да не си събуваш честта и да я хвърляш на бунището.”

Неутралният: Глупости. Обутите крака са по- важни от някакви си химери.

Любопитният: /към неутралния/ Друго е искал да каже нашият Дякон. 

Неутралният: Друго ли? Беднотията в краката води и до беднотия в душата.

Любопитният: На тебе да не би да ти е все едно, дали ще има или не кладенец.

Неутралният: Все ми е едно. Да го зариват. Не ми пука.

Любопитният: Защото не си глътнал от водата му. /към лудия/ Я, бе, я да извадим една кофа. И без това ми пресъхнаха устните.

Неутралният: Вадете! Аз няма да пия.

Любопитният: Ей, опак човек си. Като че ли кладенецът ти е виновен за всичко.

Неутралният: Той я. Почерни ми живота.

Любопитният: Чуваш ли се какво говориш. Виждаш го за първи път.

Неутралният: За първи път ли? Цял живот съм работил за него.И не само аз. Цяла бригада бяхме. Благоустроявахме  го, чистехме го, пазехме го. Като наш си го чувствахме.Мислехме, около кладенеца ще остареем. После дойдоха и казаха, не бил наш.  не се знаело и чий е.

Любопитният: И ви изгониха?

Неутралният: Не. Обаче викат, вие стойте тук, грижете се за него. Пари ли? Пари няма. Гледайте там нещо да направите. Все някога ще си оправим сметките. И ние стояхме. Безплатно. Децата ни гладуваха, червата ни куркаха, но то не беше страшно. Страшното стана, когато започнаха да се карат, на кого е кладенеца. Знаеш ли що народ се извървя да си предевява претенциите. Викаха, караха се, чупиха, биха се.  Ние с момчетата се опитвахме отначало да ги разтърваваме, но все го отнасяхме.

Любопитния: И ви изгониха.

Неутралният: Не, решихме да се дръпнем настрани. Докато се изяснят. Да сме неутрални, де. И като гледахме какво става? Момчетата от бригадата не издържаха. Разпиляха се кой насам кой нататък. Един взе че се обеси. Само аз останах. До кладенеца. Ей тъй на инат. Като този лудият. Той защо мислиш е стигнал дотук. Пък и ми беше жал. За кладенеца де. Знаеш ли що кал хвърляха по него. Що камъни. Бре по едно време викам ще се затлачи. Но той види се е дълбок кладенец. Както казва, онзи умрелия, река.Много поема. Мръсотията се дави в него. Погледнеш го мътно, мътно. После пак чист.

Любопитният: Но те изгониха

Неутралният: Не, сам си тръгнах. Ала докато се въртях около кладенеца, нещо да направи и аз за него, другите си оправили положението. Разбираш ли, пропилах си живота да гоня нещо, което ей така като тази вода изтича между пръстите ти. Сега стоя по цял ден в къщи. Жената мърмори, а синът. Синът си хвана една магистрала и си отиде. Отиде си.

Любопитният: Но каква вина има кладенецът, човече? В хората е вината.

Неутралният: Вината му е, че го има. Вината му е, че ми е давал  крехка сигурност, която изведнъж  се е изгубила.Ти си млад. При който и кладенец да отидеш ще се приспособиш. Аз не мога без своя кладенец. Но той е като мираж. Уж го има, а го няма. И аз все се лъжа, че мога да пийна вода от него./с яд/ Да го зарият.Да мине през него магистралата.

Любопитният: Чакай де! Какво полудя и ти?

Неутралният: /вика/Да мине! Белким по нея се върне синът ми и да склопи очите на баща си когато умре. Иначе ще вляза в тази земя с отворени очи.

Любопитният:/към лудия/ Извади малко вода да му дадем. Ще вземе да получи някой удар.

Лудият отива при кладенеца и посяга към кофата. Тя се откъсва и полетява към дъното му.

Лудият: Някой е прерязал въжето. Кофата падна долу.

Любопитният: Кой ще го пререже. Само ние сме тук. Да не би ония духовете.

Лудият: Трябва да е бил онзи с лупата.

Любопитният: Ами, не може да е той. Сложи ни човекът да пазим кладенеца. Загрижен беше.

Лудият: Кой тогава? Одеве вадих вода. Въжето беше здраво.

Любопитният: Някой с нож.

Неутралният: Не гледайте към мен. Аз, обувки нямам, камо ли нож.

Любопитният: Бе, мама му стара тук наистина има духове.

Неутралният: Духове ли? Лудият май има право. Онзи ще да е бил. Събу ни боси, сега и жадни ще ни остави.

Лудият: Аз имам едно канче с въженце. Понякога си го пускам да си извадя малко вода. Защо ми е цяла кофа като няма да я изпия.Веднъж питах дякона “Колко трябва да пие човек, че нито да се напие нито жаден да не ходи…….. Да не заносвам водата де.  Та ще го донеса./излиза/

Любопитният: Този лудият наистина не е толкова луд.Я, я чуваш ли. Какъв е този шум?

Неутралният: Лудият сигурно се връща.

Чува се дрънчене

Любопитният: Ду ду духовете.

Двамата избягват. Влиза пълзящият заедно с други двама. Носят голяма кофа.

Пълзящият: Вече мислех че нищо няма да ги изплаши. Вадете сега водата в цистерната. Пък утре ще накарам ония будали да платят глоба задето не са я опазили.

Пускат кофата. Чува се плисък от вода. Вадят я.

Първият: А, шефе, тя празна.

Пълзящият: Не сте я пуснали до водата мърцзеливци такива.  

Пускат я пак. Пълзящият лично взема участие. Изтеглят я и стоят невярващи около кофата.

Първият: Ми тя пак празна. Този кладенец да не е омагьосан.

Влиза лудият. Отива до кладенеца. Пуска канчето с връвчицата. Изваждза го и жадно пие вода.

Първият: Шефе!

Пускат кофата отново и отново я вадят празна

Пълзящият:/ истерично/ Празна. Защо е празна?

Лудият: На празна душа, празна кофа.

Пълзящият:/ към кладенеца/ Номера, а, номера ще ми правиш. С кого си мислиш че си играеш ти.

Първият: Шефе, полудя ли?

Лудият:/смее се/ Ех, майко.

Пълзящият: Аз, аз наистина ще го затрупам.С кал ще го затрупам. Не, не . С камъни ще го затрупам. Ще го взривя. Да. Защото може иначе някой луд да се намери и да го разрие. А като го взривя. Бум. Нищо няма да остане от него. Нищичко. Като няма за мен, за никой да няма. Ще се подиграва той с мен.

Излиза

Трето действие

На сцената се втурват лудият, любопитният и  неутралният.

Лудият: Ще го взриви каза. Ей тъй нищо да не останело от него.

Неутралният: Какво ще правим сега?

Лудият: За вас не знам. Аз ще се вържа. С вериги на кладенеца ще се вържа. Като взриви него и аз да си отида.

Любопитният: Това няма да помогне.Ще те взриви и окото му няма да мигне.

Неутралният: Да  му се помолим.

Любопитният: Защо да се молим? И той вода от тук пие.

Неутралният: Но има вече лупа. Може и без нашата вода. 

Любопитният: Ако го нямаше кладенеца, щеше да види лупа друг път.

Дали да не преговаряме.

Неутралният: Да преговаряме първо за обувките. Ако потръгнат разговорите,  тогава да опитаме с кладенеца.

Любопитният: Зарежи обувките! Започнем да издребняваме може да не стигнем до най главното. 

Лудият: Ще се подпаля. Като факла да изгоря. Огъня надалеч  да видят.

Неутралният: Недей! Ще повика пожарната. С вода от кладенеца ще те гасят. Надалеч само пушек ще се вижда.

Любопитинят: /решително/ Ще преговаряме. Повече сме.

Неутралният: Обаче той е властта.

Любопитният: Като му вземем лупата няма вече да е властта.

Лудият: Ще скоча в кладенеца и ще се удавя. Ей така, пред очите на всички.

Неутралният: Недей!  Само ще размътиш водата. Пък и кой ще те види. Сега хората гледат само сапунени сериали.

Любопитният: /ядосано/ Какво си тръгнал да се самоубиваш. На нас хора ни трябват. За мнозинство.

Влизат пълзящия и  борчето. Носят взривни материали. Спират неприятно изненадани.

Пълзящият: Вие още ли сте тук?

Любопитният: Нали ни назначихте за пазачи?

Пълзящият: Вярно. Уволнявам ви./към борчето/ Ти започвай!

Борчето започва да опасва кладенеца с кабели.

Неутралният: /тъжно/ Пак сме безработни.

Любопитният: Уж борехте безработицата?

Борчето: Шефе, колко взрив да сложа?

Пълзящият: Сложи като за четири кладенеца. Да го гръмнем от първия път, та  да не ни се смеят хората.

Борчето: Да не се самовзривим?

Пълзящият:  Вярно./обръща се към двамата/ Ей вие, назначавам ви пак. За сапьори.

Борчето: Шефе, ами аз?

Пълзящият: Боря безработицата, бе човек.  Ето вече четири работни места разкрих.

Борчето: Но мен оставяш без работа. Малко ли съм направил за теб.

Пълзящият: Виж какво, при мене няма връзкарски истории. Ще ни вземат лупата ей. Безработен си, но си жив.

Борчето: По добре да съм умрял. Сега как ще плащам цената?

Неутралният: /съчувствено/ И ти ли плащаш?

Борчето: И аз. Издържам жена и две любовници, брато. На прислужница плащам, на гувернантка. Като дойде време да плащам парно, иде ми да се убия. За четири етажа знаеш ли колко пари ми вземат. Кръвопийци. Монополисти. Душата ни вземат.   

Пълзящият: /към неутралният/ Виждаш ли колко мъка има по този свят. Ако бяхме прекарали магистрала, щеше да се метне на мерцедеса и  да отпраши на някое по топло място, дето не трябва да се плаща парно, но той стои тук. Закрепостен, защото тръгне ли току виж спукал гума из тия трънаци./към борчето/  Не се коси толкова! Няма да  оставя аз  да изтичат мозъци  от нас. Покрай тази лупа и за теб нещо ще се намери. Я, я вземи и огледай кладенеца. Все ще намериш слабото му място. /към двамата/ А вие, какво сте скръстили ръце?

Неутралният прави крачка към взрива.

Любопитният: Чакайте! Да не би да искате да кажете, че  ни назначавате ние да го взривим.

Пълзящият: Да. Какво толкова? Работа.

Любопитният: Вие луд ли сте?

Пълзящият: Както искате. Няма да ви моля. Уволнявам ви и други ще си назнача. Хем  ще създам още две работни места.Значи /смята на ум/ Шест.

Лудият: Ше се взривя! Ще се подпаля! Ще се удавя!

Пълзящият: Този стана неуправляем.

Любопитният: Слушайте, господине! Омръзнаха ни глупостите ви. Нито ще взривявате кладенеца, нито ще правите магистрала без да ни питате.

Пълзящият: Защо трябва да ви питам? Аз имам лупа. Пък и…./гледа многозначително към борчето/

Неутралният: Знаех си аз, че тая работа няма на добро да отиде. Човек не трябва да противоречи на властта. Мене така са ме учили.

Любопитният: Защото сме трима

Пълзящият: Двама сте. Лудият не се брои. Той няма глас. А ние сме трима. С лупата.

Лудият: Кой няма глас?  Аз ли?

Любопитният: Лупата не се брои. Не е одушевен предмет.

Пълзящият: Може онзи/ сочи борчето/ да не се брои, но лупата се брои.

Лудият: Аз ли нямам глас?

Любопитният: Тогава сме двама на двама. Да преговаряме.

Пълзящият: Никой не ме упълномощил мен да преговарям.

Лудият: /реве/ Искате да чуете гласът ми  ли, мамка ви? Ще го чуете, но се вържете. Здраво се вържете. Че колкото гняв е събрал ще ви отнесе. Като вихър ще ви отнесе да се не видите макар.И не само моят глас ще ехти. На всички дето викате че са луди.  А те са милиони.

Пълзящият: /уплашено/ Добре, добре ще преговаряме. Но да се отбележи за протокола, че е под натиска на  мнозинството. Хайде носете!

Любопитният: Какво?

Пълзящият: Пиенето. Нали ще преговаряме.

Борчето:Личи си че са непрофесионалисти при воденето на преговори, шефе.

Неутралният: Човекът има право. Да пийнем, че ми пресъхна гърлото и ако може обувките да си получим.. Не за друго, заради протокола.

Любопитният: От какво ти пресъхна гърлото? Аз не съм те чул да говориш.

Неутралният: Говорех, бе. Говорех наум. Да не вдигам излишна паника. Мен така са ме учили.

Пълзящият: Добре са го учили. Ако може да пише и наум, да го назначим за протоколчик. Без протоколчик не може. Опаа седем работни места. Бе аз около този кладенец ще ликвидирам безработицата и ще затворя няко,я, уста я глава..

Любопитният:  Щом трябва да пием, ще пием. /към Лудият/ Извади малко вода от кладенеца!

Лудият тръгва да вади с канчето.

Пълзящият: /с отегчение/ Остави!С гола вода преговори не се водят.

/към борчето/ Я, донеси от дипломатическия инструментариум. /борчето носи уиски/ Казвайте сега какво искате!

Любопитният: Кладенеца си искаме.

Пълзящият: Много не искате… /налива си сам в чаша/ Да се намира лед в този кладенец?

Неутралният: Няма.

Пълзящият: Знаех си аз. Даже и лед няма./отпива сам/ Какво има тогава?

Лудият:  Огън има

Борчето: /навежда се/ Къде бе?

Пълзящият: Не му се вързвай на лудите приказки. Та казвах, че трябва да го взривим. заради вас. Тук ще минава магистрала.Не го ли разбират коравите ви балкански глави.

Любопитният: Нека си има магистрала,  но да не е през кладенеца.

Пълзящият: Като сте се хванали за този кладенец та кладенец. Хората отдавна ползват цивилизовани водоизточници

Лудият: Но нашият кладенец е един на този свят. Аз питах веднъж Дякона, какво кара хората толкова да се привързват към своя кладенец. А той вика: Човек, Ванчо, не може без нещо свое . И до ей оная звезда да отиде, дето най-  слабо блещука пак ще се завърне. При своето си. Бог го е създал такъв. По едно нещо да има, та да го тачи. Един кладенец, едно сърце, един живот.

Пълзящият: Затова сме на този хал. Защото слушаме лудите. Само ние ли ще ходим по кози пътеки, когато целият свят е опасан от магистрали.

Неутраният: По магистралата и бос да си не те боде толкова.

Любопитният: Кой застава против матистралите. Само не искаме да минават през кладенците ни.

Неутралният: От друга страна асфалта много пари. Не е като калдаръма. През паветата все някоя тревичка се провира.

Пълзящият: Добре, бе, няма да го гърмим. Само ще го преместим.

Неутралният: Да го преместим, защо не. Той и без това е на кръстопът. Хората имат само две посоки, той четири. Като заприиждат! Всякакви.

И куци и сакати.

Пълзящият: Назначавам ви за хамали. /радостно/ Ето още две работни места.

Неутралният: От друга страна не е лошо да си на кръстопът. Движение има. С този ще поприказваш, с онзи търговийка ще направиш. Не ти е скучно.

Докато преговарят борчето маха няколко камъка от кладенеца.

Лудият: /отива при него/ Този камък дето го хвърли настрани е от Аспаруховото  време, другият от времето на Индже Войвода, третият го е положил Дякона. Помежду им имаше вековна спойка, а ти я развали за един миг. Трябва много да си се изморил. Пийни една глътка.

Борчето сконфузено поема канчето и пие.

Любопитният: /продължава разговора с Пълзящия/И къде ще го местим?

Пълзящият: Някъде където няма да пречи на магистралите. /удря се по главата/ В пустинята. В пустинята ще го преместим. Знаете ли там каква нужда имат от вода.Хуманен жест ще направим на бедуините.

Лудият: Но нали там пясъкът ще изпие водата и кладенецът ще се стопи, ще изчезне, все едно  че никога не е съществувал.

Неутралният: Прав е лудият. Чуждият, като не е свикнал с вкуса на водата му, ще го изостави.

Лудият: В чуждата земя и оазисът е пустиня.

Неутралният: От друга страна,може пък по добре да се погрижи за него. Ние като не ценим своето, другите да го оценят.

Пълзящият: Аз ви давам рационална идея, вие се сополивите. Ха, и още две работни места в областта на животновъдството. Ще ви назнача  за камили./към борчето/ Голяма работа съм. Намерих начин да изнеса безработицата в чужбина. Те да му мислят отсега нататък./вижда го, че стои неподвижен и го побутва/  Ти какво, да не заспа?

Любопитният: Как ще местим такъв голям кладенец в пустинята.

Пълзящият: Ние ще го смалим. Ще го направим ей такъв малък, джобен формат. Ако сте съгласни, да ударим по едно уиски.

Лудият: Вие луди ли сте. Да беше тук Дякона щеше да каже Не може Ванчо да тикнеш в джоб на джудже великите душите на Пайсия, Софрония и Матей Миткалото.Ще ти скъсат джоба ей. Ще го скъсат.

Любопитният: Вярно, че е глупост. Но и аз като съм се вторачил в тази лупа, започвам да изпадам в хипнотичен транс.

Пълзящият: Много трудни сте за преговори. От голата вода ще е. Нищо не предлагате, само хленчите.  

Любопитният: Ние само едно искаме. Да не минава магистралата през кладенеца.

Пълзящият: Откъде от друго място да мине като от тук е пътя. С този консерватизъм ще си миткате по прашните пътеки още  хиляда години напред.. Водите се по акъла на лудия и не разбирате, че за кладенци няма място на тая земя. Като нямате очи да видите посоката на света по добре си сложете лупи.

Неутралният: Да го оставим да прави каквото иска, а! И без това ще стане по неговото. Срещу властта не се рита. Мен тъй са ме учили.Аз от тая вода много не съм пил. Само колкото ми даваха.

Пълзящият: Тогава, какво си се загрижил за нея.

Неутралният: От друга страна все по жаден се чувствам. И си викам, до края на този живот все с пресъхнало гърло ли ще ходя.

Пълзящият: Инати сте като планински магарета. Аз ви тегля към хубавото, вие гледате да се отъркаляте в магарешките тръни.

Лудият:

Любопитният: От хубавото ние не бягаме. Но  кладенеца, искаме да го виждаме. Където и да сме, искаме да знаем, че го има.

Пълзящият: Добре, добре ще го виждате. Ей тук до магистралата ще му направим един паметник. Един такъв малък и спретнат. Впрочем мога да ви назнача за скулптори. Опаа още две работни места в областта на културата.

Неутралният: Да си скулптор не трябва ли дарба.

Пълзящият: Бе колко му е да струпате някаква глинена джунджурийка.

Неутралният: Ами ако по цялата магистрала е пълно с такива джунджурийки, как ще се разбере, че това е нашият кладенец.

Пълзящият: /вади цървулите/ Ще сложим до него тези цървули.

Неутралният: Бива. Но да сложим и дисагите, гюловото масло

Пълзящият: Ще сложим каквото искате. На, да видите, че ние с лупите сме сговорчив народ.

Неутралният: От друга страна без знамето не може. Без лъвът също.

Пълзящият: Обаче с добрината ни не трябва да се злоупотребява.

Любопитният: Добрина ли. Абе ние докога ще се правим на нормални. /към Лудият/  Викай скоро всички тук. И хора и духове. Да грабва кой каквото може. Тези преговори до гуша ми дойдоха.

Лудият: / с блеснали очи/Опълчение ли ще правим?

Пълзящият: /към борчето/Тия какво си позволяват? Я, грабвай бухалката да ги насметеш. А, отпуснеш им малко края и те ти се качват на главата.

Борчето: Защо да гърмим кладенеца, шефе. Знаеш ли колко е сладка водата му.

Пълзящият: Ти да не си пил от водата.

Борчето: Само едно канче.

Пълзящият: Ти си се упил. Как можа? Аз ти имах такова доверие. Прибрах те от улицата, отгледах те, бухалка ти дадох, а ти така да ми се отплащаш. Върни ми бухалката! Върни ми я!

Лудият: Върни му бухалката. И вземи черешовото топче. То ти приляга най добре. 

Неутралният: От една страна не е редно с боси крака да се рита властта.

Лудият: Истината е, че в това лудо време, ако не си луд, свършено е с тебе и кладенеца ти.

Неутралният: От друга вече сме го правили и е дало добри резултати.

Любопитният:

Борчето: Шефе, обадиха се от горе. Вземат ти лупата. Казват, не си я държал правилно. И междувпрочем вече аз съм ти шеф. Дават я на мен.

/разглежда лупата/ От коя страна не трябваше да се държи?

Любопитният: А за магистралата какво казаха?

Борчето: Ще стане както искате. Според плановете засега мааалко настрани от кладенеца ще минава

Любопитният и Неутралноият се прегръщат радостно

Борчето:Засега

Тримата излизат прегърнали се през рамо.

Лудият остава сам.

Лудият: /тихо/ Как ще живеем с тези магистрали, дяконе? Как ще живеем?

Гласът на Дякона: Не може без магистрали, Ванчо. Щото човек все бърза нанякъде. Но и жаден не търпи да ходи. Затуй покрай пътя му трябва да има кладенци. Да утолява жаждата, силите си да връща и с ясен поглед напред да гледа. Без кладенeнеца на националнаите ни добродетели, Ванчо, пътят е заникъде.

Край