Приказка за стари времена за компютри и за любовта приказка
Действащи лица Сашо – съвременно момче на 14 години Майката – негова майка Принцесата – момиче на 14 години, принцеса от древността Куклата – дървена кукла, първа приятелка на принцесата Принц Кривун – мошеник дребен от древността Твар – негов слуга
Първо действие
Стая, в която има компютър. Момче е седнало до компютъра и увлечено играе. Влиза майката.
Майката: Защо не идваш като викам? Сашо: Почакай малко, звяра да наритам. Майката: Ала вечерята ти ще изстине. О хайде, идвай вече, сине! Цял ден в монитора се звериш. Нима сред файлове вечерята си ще намериш? Сашо: /унесено/ Сега, сега. Майката: Добре, но докога? Стоиш в компютъра със часове. Това са просто, Сашо, бесове. Сашо: Последното ниво това е, мамо. И до вечери ми е само. Я донеси проклетата храна! Майката: И ще ядеш във самота? Тревожа се за теб, сине мой. Това ли е живота твой? От стаята си не излизаш. С приятели не се събираш. Сашо: Защо ми са? Самичък си играя. И чуждото присъствие не трая. Майката: Момченце, слушай, престани! Нервираш ме със своите игри Сашо: Това е бъдещето мамо. Почакай ти да видиш само! Майката: Светът различен е навън, по занимателен от твоя виртуален сън. Огледай се, вратата отвори! Ще забележиш две очи. Сашо: Врата ли... Майката: За сърцето ти говоря. Сашо: Очи ли... Майката: Тях искам да отворя. Сашо: Почакай, майко! Как ме замота? Говориш ми и губя таз Игра. Принцеса скрила се е тук. А ти разсейваш ме напук. Майката: На приказки ли си играеш? Ти за принцесите нехаеш. Сашо: Играта, мамо, е такава. Принцесата открий! Ще има слава. Майката: Принцесата е зад вратата и даже е съвсем позната. Сашо: Коя е? Хайде, казвай ти! Майката: Май Верчето отдавна ти звъни? Сашо: Ах, Вяра? Майко ти се подиграваш. Момичетата не познаваш Досадни са и мислят само за кукли, моди и пиано. Майката: Какво е стойностно за теб? Да си компютърен човек? Сашо: Нима това е недостатък? Майката: О не, ако не си придатък на малки чипове безброй. Човекът трябва да сам е герой на собствената си съдба.Това се мъча да ти го втълпя.А Верчето със тез очи... Сашо: О, мамо, моля ти се замълчи! Сгреших отново ето на. Пропуснах да застрелям твар една. И виж, как пули ми се само./смее се/Същинско Верче, гледай мамо! Майката:Разбирам, любовта не те вълнува. Приятелството също, както ми се струва. Семейството досадно ти е задължение. Като че важно е единствено компютърното приключение. Сашо: О, мамичко, не е така... къде замотах се сега Майката: Да можеш да надникнеш към света. Да можеш да отвориш другата врата. И в тази топла майска нощ в небето да откриеш звезден кош. От който светла, падаща звезда да ти изпълни най- голямата мечта. Сашо: Звезди ли? Имах тук една игра.... Майката: Не чу ли аз говорех за мечта? Сашо: Нивото да премина не успявам. Къде греша, така и не съзнавам? А ти говориш за мечти. Добре, признавам имам, но дали ще сметнеш ги за романтични и няма да ме укориш, че са себични. Майката: О, няма, само ми кажи! Наистина ли имаш си мечти? Сашо: Че може ли човек да не мечтае? Да покори света с изкуствен интелект. Със хакери да си играе и да надниква в следващия век. Майката: О моля ти се замълчи!Това ли ти са всичките мечти? Виж малко рошаво врабче!Трохички от ръката ми кълве. И в пухкавото му телце тупти геройско сърчице. В зелените листа на нашата бреза се крие нежна красота, а във космическата тишина, звучи мелодия една.Че яхнеш ли една звезда, ще покориш вселената, ала когато стъпиш на върха ще разбереш, най - хубаво е у дома. Сашо:/унесено/ У дома, у дома при компютъра. Майката: Ти само за компютри ми говориш. А чувства няма ли във твоето сърце? Сашо : Не. Имам още, слушай само ти! Майката: Звездата сине погледни! Сашо: Каква звезда те гони, мамо? Майката: Тя пада. Пожелай си нещо само!И ще се сбъдне начаса. Сашо:О, господи, каква лъжа! Майката: Звездата, Сашо, говори! Сашо:Добре, сега ще видиш ти. Желая да приключа със Играта. И ако пожелала е съдбата, принцесата красива в този час да срещна най - накрая аз.
Второ действие
Стая в царски палат. В дъното има куклена сцена. Дървена кукла пее на красива принцеса.
Живял един цар на света. И имал той прекрасна дъщеря. Звездите слезли в нейните очи. Лъчи изплели русите коси.
Магдалена се наричала тя. Магдалена и прекрасна била. Магдалена, но защо е навела глава.
Мечтаела да срещне любовта. И вечер си поплаквала сама. Камара злато дори да даде, дали ще купи човешко сърце?
Магдалена, по света ти тръгни! Магдалена, и любим си търси! Магдалена, а не стой зад дебели стени!
Оставила богатия палат. И тръгнала сама по този свят. И чак тогава открила любовта, че всеки знае сред хората е тя.
Магдалена, бедността е добра. Магдалена, щом е тя с любовта. Магдалена, че сама със корона е тя.
Принцесата: О, стига кукло си ми пяла! Не си ли още проумяла, че тези дребни нещица отдавна не вълнуват ми ума. Че бедността била добра. Ха, ха , ха , ха. Кой ще повярва в опашатата лъжа?Че любовта била най - важна на света. Заблуда смятам е това. Куклата: Добре. Кажете ми, принцесо, какво ви вълнува и ето ще изплета най- нежните слова и ще ги изпея в песента! Принцесата: Знам ли? Ох, колко ми е скучно. Дали ще можеш ти научно да разгадаеш мойто състояние? Нали да бдиш над мен е твоето призвание? Ти виждаш вече че линя, от скука съм започнала да крея. Виж, звънна ли с това звънче и ще изпълзят от всяко ъгълче,човеченца да ми слугуват. Пуф. Докога ще ми робуват? А след това величество нейно ще се появи най - ненадейно, и ще започне да ме пита, дали не спала съм отвита. Отврат. Нима не вижда, вече съм голяма. Не съм аз бебчето на мама. Куклата: На всички други е кралица, ала за вас е просто майката орлица Принцесата: Орлица или не аз ти повтарям че не съм дете. А пък за краля ако взема да говоря, ще трябва дълго с теб да споря, с какви неправди трябва да се боря.. Куклата: Отказвам се. И не разбирам. Говорите за вашия баща. И думи силни не намирам учудването си да изразя сега. За всички хора по земята по ценно няма от мига във всичките преврати на съдбата да са до майка и баща И щом за свойте мили близки затворено е Вашето сърце, какви ли ще са тайните Ви мисли за дървеното ми лице. Принцесата:О стига, кукло, само теб обичам. Отдавна знаеш ти това. Какво нима ще трябва да се вричам, че иска ми се само с теб да съм в света? Куклата: О вие ме разсмяхте. Нима забравихте едно момче, чиито чувства така и не познахте и наранихте бедното сърце? Принцесата: /запушва си ушите/ Не чувам, моля ти се престани! Ей на запушвам своите уши Куклата: Но знаете, че ви обича. Принцесата: Принц Теодор?На друга да се врича. Куклата: Родителите ви и те обичат нежно милото момче. Принцесата: Нима ще му дадат ключе, за да отключи моето сърце? Куклата: Решил е сам с какво да ви омае, с червена роза то се знае. Принцесата:Ох, роза, боже що за скука?Да можеше магьосник тука на колене да пожелае моята ръка с обещание да ми изпълни всякоя мечта. Куклата: Каква ли ще да е пък тя? Принцесата: О да изчезнат всички начаса. Виж, кукло, падаща звезда. Та казвах ти във царския палат сама да бъда искам всеки час. Куклата: Сама ли? Но защо? Принцесата: Какво си неразбрано същество! Ще ти разкажа, а пък ти за себе си сама реши. Сутрин не отворила очи стаята започва да гъмжи от всякакви придворни дами. О ужас, всяка се опитва да ме храни. „Прицесо, ето ви закуска. А хлебчето опитайте как хруска! А роклята, нима ще е в зелено? За днес ще трябва цялата да сте в червено!”И тъй нататък, тъй нататък. Живота, кукличко, е кратък. Нима ще трябва до смъртта да спазвам разни правила. Куклата: Да но родителите ви и те… Принцесата: За тях съм мъничко дете. Все вместо мене да решават.Това е глупаво, не го ли осъзнават? Да ходя само по избраните пътеки. Така ще съм осъдена навеки. И казвам му на моя мил баща, че имам мъничка молба. Да издаде един приказ. Когато се разхождам, всичките завчас да се спотайват в свойте къщи. И никой да не смее да се мръщи! А той вместо да го стори, ме гледа строго и говори: “ Но разбери, девойче мило, тук няма нищо справедливо, че царското величие в това е народът целия да знае, че правдата еднаква е за всеки. И в нея аз заклел съм се навеки.” Нима е честно, кукло, отсъди. Защо ми е величеството ти кажи! Щом никой с мен не се съобразява. И дребничките ми желания не изпълнява. Да се пръждосват всички на часа, това е тайничката ми мечта
Влиза рошаво, грозно същество.
Тварът:/важно/ Негово височество, принц Кривун.
Принц Кривун влиза с тържествена стъпка.
Принцесата: Ха, ха виж колко е дългунест! А пък слугата рошав и муцунест./обръща се подигравателно към куклата/ И представи си с царско потекло. Светът ни не отива на добро.
Отива при твара и започва да го оглежда. Започва да пее.
Ах, какво природно съвършенство, с нежни, правилни черти. Да го гледаш е блаженство, че унасяш се в мечти.
Виж,главата четвъртита - правилен, чудесен куб. Гривата му неумита. Свежия му дъх вони на на лук.
Как ли да го назовеме този скъп и ценен дар? Мисля си от чара запленени да го кръстим просто Твар.
Господарят му и той е образец на красота. Зинал с глупаво спокойствие дебне някоя муха.
Името му поетично, май че беше принц Кривун. Да, признавам си го лично туй е име на бабун.
Тварът: /пее/ Тая ни се подиграва. О, и аз умея го това! Възпитанието ми обаче не познава груби, недодялани слова.
Вярно, че устата ми голяма от ухо е до ухо. А косата разпиляна волно се развява. И какво?
С чар сме двама надарени аз и моят господар. И напети сме ергени зетьове за всеки цар.
Принцесата: Бре, бре тези ще ме уморят от смях. Вярват ли си не разбрах? Тварът:/възмутено/ Господарю, разреши да я наплюя. Гащите да й изуя и напласкам й дупето, та да уважава ни момето.
Принц Кривун му прави знаци да потърпи. Тварът започва да се щура из стаята.Стига до кукления театър. Любопитно оглежда куклата. Опитва се да я хване. Тя се дърпа отвратено от него.
Принц Кривун:/покланя се артистично/ Прекрасна! Идвам от далече. Тварът:/ задавя се, започва да кашля/ Господарю, ти сланчаса ли, човече?/плюе и се криви/Прекрасна?Тая? Опомни се. Принц Кривун: /през зъби/ О замълчи и не зъби се! Щом е богата значи е красива, щом със пари е пълна значи е и мила./към принцесата/ Славата на твоята красота стигна и до моята земя. А народът ми те слави. Всичко той за тебе ще направи. Тварът:/подигравателно към куклата/ Чак пък целият народ! Той дори си няма род. / посочва гордо себе си/ Едно едничко същество, ала какво. Като за хиляда струва то. Принцесата: И…… Принц Кривун: Ще окажете ли ми честта да ми дадете своята ръка? Принцесата:/категорично/ Не!
Куклата си отдъхва, а тварът злорадо се смее.
Твар:/престорено съчувствено/ Знаех си, че няма вкус горката. Господарю, да си ходим, че ме заболя главата. Принц Кривун: / не му обръща внимание/ Чакай, Скъпа! Чакай уважаема! Зная че си недосегаема. Но и ти не знаеш срещу тебе кой е! Принцесата:/подигравателно/ Тъй ли?Що ще сториш моляАх любопитна съм не споря. Ще ми дариш ли цялото богатство на света. Но принце туй е само суета. Богатство имам в изобилие. Нали от царска съм фамилия? Сребро платина и рубини дарява ме кой откъдето мине. Или пък власт, е то се знае, че всеки на света желае подвластни да са съществата що щъкат гордо по земята. Но власт си има моят татко и май не му е никак сладко. О чакай, май забравихме за любовта. Нали затуй дотук трошил си ти крака? Любовен стих ще съчиниш. И на очите ми ще посветиш. Най - хубави прочуствени слова, о принце, гадост е това. Не ме вълнуват чуствата сълзливи. Не ме е еня и за принцовете сополиви. Любов е просто празна дума, с която всеки може да си прави глума. Принц Кривун: Тогава аз съм съкрушен от твойта красота пленен…. Тварът: Красива, господарю, виж я ти! Какви жестоки отвратителни очи? Принц Кривун: Надявах се, мечтаех, мислех само… Тварът: … да ти изрита дупето голямо Принц Кривун: О тваре глупав, престани! Принцесо, на изпитание ме постави! Принцесата: Добре, добре, щом искаш ти. Е, хайде де, вълшебство ми стори! Прин Кривун: Вълшебство ли, в това съм бог. Какво да е? За всичко съм готов. Принцесата: Нима ще ми изпълниш всякое желание? Принц Кривун: Играчка, постави ме ти на изпитание! Тварът: О, господарю стига със хвалби! Каква ли хитрост готвят тез очи? Уж живи са, а хлад от тях струи. Какви ли гадории ще пресътвори? Куклата: Принцесо, моля ви се замълчете! Желанието свое обмислете! Тварът: Ах ето, че дървото проговори! Дори съветва, кой какво да стори. Макар да имам мисъл скрита, че господарката и дървената са си лика и прилика. Принцесата: И тъй. Ще можеш ли...? Принц Кривун: /самоуверено/ Ще мога. Принцесата: Дори и … Принц Кривун: О ,нямайте тревога!
Тварът дърпа от една страна господаря си, а куклата от друга, принцеста.
Принцесата: Добре, добре да видим /завъртва се/пак си помисли. Ще може ли магията ти със спокойствие да ме дари. Принц Кривун: Това е лесно./обръща се към твара/ Хе, хе твар. Не чу ли ти? С такова дребно нещо свързани са нейните мечти.
Отива до прозореца и го затваря.
Принцесата: Не е тъй лесно. Искам да остана аз сама като изчезнат всички хора от света. Куклата: Принцесо, не!Какво ще каже вашият баща? Това да иска неговата дъщеря. Тварът: Принцесо, аз ви уважавам. И на крака дори ви ставам. О, извратени мисли и мечти. Знам, господарю, разубеждавал съм те аз преди. Но май не си съвсем глупак. Гърненцето търкулнало се и намерило си похлупак. Куклата: Не, тя не искаше това да каже . Шегичка, само за да ти докаже, че с нищо да я впечатлиш не можеш. Светът дори в краката да й сложиш Принцесата: / към куклата/ Спокойно! Да не мислиш, че ще го направи. О никой със желанието ми не може да се справи. Принц Кривун: Фасулска работа това е. Дори чиракът как да стане знае.Къде, къде по сложни чудеса направил съм по нашата земя. Виж ако трябваше моретата да изпаря, не мога ей тъй веднага на мига. Но след час най много два и туй ще мога да реша. Пък ако трябваше луната да премахна… Тварът:/дърпа го/Ей, господарю, ти съвсем се смахна. Дали пък скублата не те плени. Какво намери в нейните очи? Аз виждам само пламъче лукаво. Ще ти подпари под краката здраво.Че казано на четири очи. Магьоснически титли нямаш ти. Как ще изпълниш шантавите й мечти. О господарю, моля те поне за мене помисли. Когато всички долни същества узнаят, че съм аз слуга на някакъв си там лъжец, ще ме изритат от техния кръжец. Авторитетът ще ми сринеш, щом от тук посрамен си заминеш. О горка участ, о какво падение. Ще се намери ли за мене избавление? Принц Кривун: Спокойно, я сопола избърши! Че съм мошеник, знаеш ти. Е, въпреки, че съм вълшебник мним, ти знаеш винаги съм бил неуловим. Я дай дълбокото торбе и извади ми старото книжле! Тварът:Защо ти е ? Какво ще разбереш. Макар че всяка вечер я четеш, все не успяваш гатанките да познаеш. Седиш, почесваш се и все се маеш. Какви велики умове написали са туй книжле? Добре че отговорите накрая са дадени за този който ги не знае. Принц Кривун: Ох знаеш ли, търпението вече губя! И иде ми косата си да скубя. Не си ли виждал как магьосника гадае! Без пръчка или книга кой ще го познае. За комуфлаж ми трябва, разбери! Заблудата ще е по истинска, нали? Тварът: Добре. Естествено това е ясно. Разбрах уловката прекрасно. Но разкажи ми как така ще изпариш човек от таз земя! Принц Кривун: Ти сляп ли си? Да си видял поне един човек,когато идвахме към царския дворец.? Май някой друг вълшебства е творил. Май някой друг с магиите на ти е бил. Но е заминал, знам ли аз защо. Тварът: Изплашил се е/показва към принцесата/ от това проклето същество Принц Кривун: Не знам. Не знам. Но е оставил баницата да си хапна сам. Тварът: /пее/Баница ли, орех костелив останал за нещастния жених. Но какво да сторя, трябва да се примиря и да помисля как да го спася. Като гледам как към сиренцето се стреми мисля си какви ли не беди има още да ни сполетят И главите как ще ни болят! Ако седне той на трона, ако сложи и корона аз ще съм от първите му хора и ще грабя без умора всичко що си пожелая. Що ли отсега не зная? Да започнем с дребни вещи. Ей оная, дървената там отсреща. Гледам, тя ми се чумери. Боже, като че ли ще намери хубавец такъв напет при това ерген заклет. И ще трябва за отплата да се грижи за устата ми зъбата.
Принцесата:/прозява се/ Хей, нима ще чакам още този рошльо да се пощи? Чакам чудеса, ако не става да ви няма, тъй дългът ви повелява. Принц Кривун: Хей сегичка!Тваре, книгата подай! Хайде, бързай не се май!
Тварът му подава книгата и Кривун се прави, че я чете.
Принцесата: Кукло, този приказки ще ми чете. Принц Кривун: /страховито/ Не, магия правя, слушай ме добре! Абракадабра./прочиства си гърлото/ Момент./разпява се/ А, а, а, а, а. Твар, подай ми тона верен! Принцесата: Виж го колко е наперен! Принц Кривун: /пее/ Искаш ли в небето да хвърчиш? Великан с една ръка да повалиш? Всичките богатства на света да попаднат в твоята торба?
Принцесата: /пее/ Принце, искам, но дали туй не са безброй хвалби, че вълшебник си велик. Виждаш ми се ти мъник.
Принц Кривун: Искаш ли да сложиш слон в шише да го хвърлиш в бурното море, или за една минутка сам, да преплуваш океан?
Принцесата: Този нещо ни мотае.
Куклата: Да така е, то се знае.
Принцесата: Виждаш ли го, как се пери
Куклата: Безобразие не е ли?
Тварът: Господарю, престани! Не увличай се в лъжи! Че ще видиш аз си знам, ще берем накарая срам.
Принц Кривун: Не мисли, че няма сила всички тайни победила. Ето я стои пред теб, Принц Кривун юнак напет.
Тварът: Господарю, искам само…
Принц Кривун: Трай изчадие презряно! Не разбра ли, че късмета хвърлил ми е златната монета.
Докато пее принцът и танцува. После се просва се изтощен на земята, но се сеща,че е принц и скача.
Принц Кривун: Готово! Принцесата: / скептично/ Нима? Принц Кривун: Виж сама!
Принц Кривун я хваща за ръка и я води към прозореца.
Принцесата: /изненадано/ Вярно, никой няма у дома. Принцът: / покланя се театрално/ За теб най- качествените услуги. Принцесата: Почакай !/звъни със звънче/Ако дотичат всичките прислуги…..
Никой не идва.
Принцесата:/изненадано/ Май ти си сторил истинско вълшебство. Принц Кривун: Нима си се съмнявала? И то/показва книгата/ със най - обикновенно средство. А колко други мога да направя и то единствено за да ти се понравя?! Тварът:/ настрани/ Че тоя бил артист голям . Преструва се и хич не го е срам. Да взема аз да се поуча. Как иначе в живота ще сполуча? Лъжец да си на тия времена. С поклон те среща всякоя тълпа. /приближава се до куклата/ Ей, дървенячко? Някакви желания? Ще ги изпълня без да имам колебания. И аз съм мъничко магьосник. Но по добър от този нескопосник. Принц Кривун:/ предупредително/ Тваре, замълчи! Тварът:/смига й/ Внимание не му обръщай ти! Е, вярно, че съм ученик, но от учителят си по велик. Поискай, кукло! Всичко ще ти дам. Дори един трион голям, голям. Че струва ми се имаш ти за дялане безброй трески.
Принцесата се отпуска на креслото
Принцесата: Ах, каква божествена, безценна тишина.
Забавлява се като раздрънква звънчето.
Принцесата:Зън, зън. Дори цял ден да си звъня, представяш ли си никой няма да се появи и туткси да заяви, че някакви си правила прескочила съм без да разбера. Принц Кривун:/кашля театрално/ Прекрасна! /принцесата не му обръща внимание/ Скъпа!Уважаема. Нали не си забравила? Принцесата:/без да го чува/ Сега ще се разхождам, ще се забавлявам. Условностите няма да признавам. Ох, сладка, сладка свобода. Блаженна моя тишина. /пее/ Каква блажена тишина! Най- после съм съвсем сама. Отдавна за това мечтая и ето ме свободна най- накрая. Принц Кривун: Принцесо, не забравяй ти кой този дар ти подари?! В замяна ми подай ръка и златото от царската хазна. Принцесата: Да няма кой да ме следи! Прозявките ми да брои! И ако случайно кажа, ах да тръпнат всичките от страх! Принц Кривун: Прекрасна моя, ти помни кому е нужно някой да благодари! Че скромността не дава ми сега да взема най-голямата торба. Принцесата: Започвам забавления от днес. И, кукло, окажи ми тази чест със мен играта да играеш. Ще бъде весело да знаеш.
Завършват като принцесата се е качила на креслото.
Принц Кривун: Виждам, че си доволна. Принцесата: И още как. Принц Кривун: Тогава …/ подава си многозначително ръката/ Принцесата:/скача от креслото/ Благодаря, мога и сама. Принц Кривун: Уговорката, Прекрасна./вади огромен груб железен пръстен- сконфузено/ А, тоз го остави! Останал ми е от преди.
Тварът се е захласнал по куклата
Принц Кривун: Твар, пръстенът от злато ми подай.. Тварът дотичва: /тихо/ Кой? Принц Кривун: Дето го отмъкна, то се знай. Тварът: От лихварина ли? Принц Кривун: Не глупако. От ковчега на оная кикимора бледа.
Тварът му подава след известно ровене пръстен
Принцесата: Виж принце.. Тваръта:/злорадо/ Вече се отмятаме. Да се измъкнем лесно смятаме Принцесата: Не че обещанието ще пристъпя… Тварът: Ала аз лъжа голяма ще скалъпя. Принцесата: Няма ли да замълчиш грознико? Тварът: Апък ти какво си? Чудо някакво велико. Скубла, глезла, същество досадно. И в червата даже много гадно. Принц Кривун: Остави ни насаме с дамата. Тварът: / обидено/ Лика и прилика сте си двамата. Влюбил си се, господарю, но помни кой по прашните земи редом с тебе е вървял, гръб до гръб със теб е спал! Кой делил е къшей хляб, кой е зъзнал в студ и мрак? Пък сега заради някаква жена, ме прогонваш махайки с ръка. Принцесата: /подигравателно/ Май ревнува бедното зверче. Тварът:/ плези й се/ Звярът виждам го във твоето лице. Но умри, от яд се ти пукни .В мислите ми нямаш място ти. Друга пали интереса. Яд ли те е глупава принцесо.
Хуква към куклата, а тя пак се скрива. Той я търси, надничайки.
Принц Кривун: Та какво сега ще ми речеш? Принцесата:Да държа на думата за мен е чест/ принцът радостно кима с глава/ Но не ми ли даде ти, ключ към моите мечти? С дар огромен ме дари. Да му се порадвам днес ме остави. Принцът: /скромно/ Днес ли? Само днес? Май че времето премина. Принцесата: /хитро/ Казах днес, но мислех си година. Принцът: / недоволно/ Как година? Що туй значи ? Тварът: /подвиква/Значи, на главата ти се качи. Принцът: Как? Тварът: Менти, шикалкави, не разбра ли. На глупак те тя направи. Принцесата: Тъй ли ще се меси туй врекало. Господар ли си или цукало? Принцът:/ слага лепенка на устата на твара/ Ето ще се разбареме.Та, какво говореше? За колко време? Принцесата: Ами само/гледа към тавана/ три години
Тварът мучи.
Принц Кривун:/страховито/ Колко? Принцесата:/колебливо/ Казах месеца докле отмине.
Тварът се криви подигравателн.о
Принц Кривун:/слага ръка на ухото си/ А, не чух добре. Принцесата: Дай ми седмица поне. Принц Кривун: /страховито/ Три дни. И секунда повече не давам. Интересите си не предавам. Принцесата: Но почакай. Разбери… Принц Кривун: Три дни казах. И помни! Ни повече ни по-малко. И внимавай, мила, че ще бъде жалко да пречупя туй вратленце малко. А дървото в огън ще гори. Туй добре си помисли. Дойда ли да си готова Да си във одежда нова. Пред олтара ще те заведа да ми станеш ти жена./маха лепенката от устата на твара/ Да вървиме верен твар. Зная, че си пръв другар.
Той победоносно се оплезва на принцесата и праща въздушна целувка на куклата. Принцесата стои замислено.
Куклата: Какво направихте принцесо Магдалена? Куклата:/ избухва/ Е, как какво? Обрекохте на вечна самота и себе си и мен и цялата земя. Не ви ли плаши тази тишина? Далеч отидохте и ще ревете. Като дете родителите ще зовете. Когато си ударите кутрето, кой ще ви утеши, принцесо? Кой ще ви пее песен да заспите, кой ще ви пее песен за добрите. Принцесата: Не ме е грижа! И недей се кахъри, че ще се счупиш на парченца три! Куклата: И нека! Ще останете съвсем сама. Тогава вашата глава ще проумее, че богатството не се измерва в тишина, а само сс близки хора, смях и доброта. Че себелюбието се заплаща. И който го не знае, паякът го хваща. Изсмуква му душата и сърцето и го превръщ във продупчена монета. Що ще сторите когато дойде принц Кривун? Тварът ли ще викате за кум? И на сватбата богата ще гостува самотата. Принцесата: /мръщи се/Хайде, кукло, не мръщи се! Хайде, кукло, усмихни се! Ти нали видя? Струва ми се, че разбра. Той е магьосник е велик. И ще стори всичко в кратък миг що си скромно пожелая. И ще върне всичко както беше туй го зная. Куклата: Но нали му обещахте? Принцесата: Ще оправят всичко наште. Няма да ми е за пръв път да обещавам без да изпълнявам. Туй е привилегията на царете. Хайде да се забавляваме и двете!
В това време на тресва гръмотевица и за миг притъмнява
Трета картина
Покоите на принцесата. Сашо лежи със затворени очи на пода. Принцесата се навежда над него.
Принцесата: Тоя откъде се взе? Хей, заспал ли си момче? Ах дали пък не е умрял? Виж го, кукло, колко е в лицето бял! Куклата: На принц Теодор ми заприлича. Принцесата: Е, да ме впечатлява той обича. Я ставай, принце! Някак си не подобава, човек от знатен род в прахта да се въргаля. Куклата: Странно, той защо е тук? Като че ли на магията напук. Принцесата: /оглежда го/ Вижда ми се доста променен. И видът му е сменен. Трябва нов шивач да си е взел. Виж му гащите - какъв модел.
Протяга ръка и докосва дънките му. Сашо идва на себе си и скача.
Сашо: Как, какво, къде ли съм се озовал?
Вижда принцесата и я гледа втренчено известно време, после се разсмива.
Сашо: Леле, ех, това е карнавал! Принцесата: Вижте, принце… Сашо: /продължава да се смее/ Ах и рокличка със хиляди воали./оглежда се/ А компютъра, къде сте го прибрали? Знаете, човек убивам за това! Ще му пукна празната глава. Принцесата: Поведението ви е непростимо, принце. Да не би да сте си пийнал винце. Сашо: Принц ли, Верче, ти съвсем се смахна. Куклата: Май те бърка с някоя, Прекрасна. Принцесата: Бъркате ме с някоя, човече. Сашо: Че с коя? Е хайде, говорете вече! Принцесата: Пред вас стои принцеса Магдалена. Сашо: Принцеса Магдалена? Дарбата ми да говоря е сразена./задъхва се от смях/ Хей Верче, стига си куфяла. Ще си помисля, че си издивяла. На бас се хващам майка ми е някъде по тука. Сегичка на вратата ще почука. Куклата: Той ми изглеждае някак странен. Принцесата: Какъвто и да е, не е поканен.
Сашо вижда куклата и отива до нея.
Сашо: Принцеса. Кукла.И говори. След малко ще започне и да спори. Напомня ми на нещо. /пляска се по челото/ Ах, играта. Бях на последното ниво и май обърках аз нещата…. Принцеса търсех, но дали успях? Дали в двореца се проврях? Попаднал съм в същинската игра. Ех славна техника била. Дали пък не сънувам? Няма как. Не съм чак толкова глупак. Да ви попитам искам само. Видели ли сте тук едно изчадие голямо? Куклата: Едно такова рошаво, космато.С цинизми всякакви богато. Най - отвратително, най - злобно, а пък лицето му злокобно. Да, беше. Съвсем спокойно тук стоеше. Добре че скоро се пръждоса. Да знаеш беше истински пройдоха. Сашо: Е, вече няма никакво съмнение. В играта съм попаднал, мойто уважение към нейните създатели. От все сърце приветствам ви приятели. Принцесата: Ти, кукло май че имаш право. Не е от нашия палат. Дори като че ли не е от моя свят. Говори, ала нищо не разбрах. Сашо: /покланя се несръчно/Приятно ми е, Сашо. Принцесата:/с поколон/ И името му не е нашо. Разбрахте вече, че съм аз принцеса. А вашите от свитата къде са? Сашо: От свитата ли? Няма никой аз съм сам. Да не остана неразбрана. Че аз съм си обикновен човек. Макар че май не съм от твоя век. Даа. Е, принцесо, минах аз през всичките нива докато открия твоята врата. Принцесата: Н съм ви викала и страшно сте досаден. Куклата: А може би е малко гладен. По дълги пътища като че ли е той вървял. Попитай те го как така при нас е спрял! Сашо: Да, ще ви обясня. Макар че колкото и да си ги редя, едва ли ще ви стане ясно. Разбирам аз съвсем прекрасно, историята е направо фантастична, а ситуацията е комична. Сега ще трябва път обратен да намеря. Принцесата: Че тръгвайте де, няма да се разтреперя! Сашо: Но щом съм тук ще поостана. Макар така и без покана. Да си говорим моля те на ти. Принцесата: Как, като принц не си. На ти говорят само равни с равни. А знай това са принцовете славни. Сашо: Е принц не съм, но като принц живея. Куклата: О, разкажи ни свойта одисея! Там нейде откъдето идваш ти за теб не ще ли някой се безпокои. Сашо: Приятел нямам, мама татко отдавна си похъркват сладко. Компютърна ми машинка единствено е моята дружинка Куклата: /към принцесата/ Та вие двамата сте си като близнета. Две откачени глезени хлапета. Принцесата:/с възмущение/ Как може с него ти да ме сравняваш? И виждам че с това се забавляваш. С такива особняци не желая, дори един танц да изиграя. Сашо: Ох, вече взех, че огладнях. И че съм нежелан разбрах. Но няма ли да се намери къшей хляб дори за най презрения глупак? Принцесата: Сега./дрънка със звънчето/ Ах да, съвсем забравих, че никой тука не оставих. Е, май ще трябва да гладуваш. Нали на лакомията си не робуваш? Сашо: Добре, добре, но знай ще чуваш странни звукове. Ще чуваш куркащи черва./учудено/ Как няма никой у дома? На пътешествие ли са заминали Принцесата: Не. Всичките в небитието са се сринали . Сашо: Ах да, разбирам болест ви мори. Аз ще се преборя с всичките беди. Принцесата: /заядливо/Че кой ти иска помощта?/взема пясъчен часовник и го обръща/ Я тръгвай си към своята страна! Докато пясъкът от тука изтече гърба ти да видяла съм момче! Сашо: /с интерес/ Виж, пясъкът дори не иска да тече. Какво накарало е времето да спре? Не виждам тука никакъв човек? Какво е станало във този век? Природно бедствие или пък епидемия? Куклата: И двете са на принцеса Магдалена във владение. Принцесата: Той не разбира глупавите ти шеги, Виж, страннико, ще ти разкажа, а пък ти съди./обръща се към Сашо/ Обгърната от всякаква тълпа веднъж сърцето замечта, за малко да получи тишина, накратко да остана аз сама. И след като го пожелах, то взе че стана, как така и не разбрах. Куклата: Нима, та вие сте царица на невинността. Принцесата: Та питам те, нима това е страшно? Сашо: Чак да е страшно, не, но е глупашко./ обръща се към куклата/ Така ли си е вечно откачена. Куклата:/иронично/ Не, но като теб и тя е отегчена. Сашо: /възмутено/ Какво? Със нея ли ще ме сравняваш. Не ми се подигравай че ще съжаляваш.Аз… имал съм по страннички мечти, но чак такива кукло разбери… Куклата: Не знам, не знам, но ако огледало ви подам, еднакъв образ ще ви се изплези, ще ви се хили и ще ви се глези. Сашо: Не е така. Но чуйте куркащи черва! Ох гладен съм, не ме търпи. Каква ли домакиня ще си ти, щом нищичко не щеш да ме гостиш, обноски няма що да ме простиш. Принцесата: Мъже! Нима не виждаш няма как. А и видях, че за капак заключил е бюфета със храната готвачът главен да му откъсна искам аз главата. Разкайвам се…. Куклата:/радостно/ О, слава богу, мисълта разумна най сетне във главицата ви хрумна. Принцесата: Разкайвам се, сгреших и как така реших, съвсем самичка да живея аз. Ей на, слуги ми трябват в този час. Ала не знаех, че тези дребнички неща са толкова значими на света.
Куклата разочаровано махва с ръка.
Куклата: Освен ако не сготвите сама. Принцесата:/възмутено/ Аз? Не съм родена за слуга. По скоро ти. Я бързо към черпака посегни! Куклата: С тези дървените ръце? Принцесата: Да, вярно. Дали да не помолим онова момче? Куклата: Ще се изложите. Яйца поне сварете! Принцесата: Но с тази скъпа рокля? Куклата: По старичка ще облечете ! Принцесата: Как? Роклите къде са аз не зная. Ама ще се разсърдя най – накрая. Не знаеше ли този принц Кривун, не знаеше ли простия дългун, че трябва някой да слугува. Куклата: Дорде невяста му бъдеща си мързелува. Принцесата: Все пак принцеса съм, нали, и трябва да останат… Куклата:… шивачката, хлебаря и всичките слуги. Принцесата: О да, и още може би.. Сашо: Хей нима била си бебе, та всички са се грижили за тебе? Принцесата: /сопнато/Нима у вас работиш всичко ти? Сашо: А не разбира се… /засрамено/ имам си и аз….слуги. Не много, двама. Баща ми и разбира се че мама. Куклата: Все повече сте си лика и прилика. Сашо: Май кукличката срещу ръжена взе да рита. Принцесата: Аз все пак съм принцеса, той не е. Сашо: Да имаш поданник един поне? Принцесата:/ възмутено/ Не виждам връзката добре. Сашо: Щом някой иска господар да се зове. Той трябва поданници да си подбере да има кой да аплодира дори и в проста мисъл величието да съзира, да го прославят, да го тачат и добродетели да му прикачат. А ти какво, останала съвсем самичка си волна като горска птичка. Това чудесно е нали, ала величество не си. Принцесата: За тези думи знай ще съжаляваш./вика/ Палач! Куклата:Принцесо, май че прекаляваш… Принцесата: Ах да и него днес го няма./сломено/ Горко ми. Нямам си дори охрана. Една единствена глава да няма кой да посече сега. Май имаш право./сваля си коронката/ Не ми е нужна вече.
На Сашо му става жал за нея.
Сашо: Е, хайде не тъжи! Там някъде далече, например в моята страна, отдавна няма разни божества, и всички си живеят без слуги. Да кажа искам има други благини. Принцесата: О, колко странно е това, ще ни разкажеш ли за твоята страна? Къде е ще ме заведеш ли там? Куклата: Къде е тя и той не знае сам. Сашо: В далечно време аз живея. Компютри мощни аз владея. Със тях от моето съвремие прониквам си във всяко измерение Принцесата: Съвсем не те разбирам. Обясни! Със нещо наше тук ми го сравни! Сашо: Та значи имаме коли, карети но със четири врати. Летят по - бързо и от светлината, пюу, и изчезват в далечината. Куклата: А конете те къде са? Сашо: Коне ли? Тясно е за тях по нашите шосета. Принцесата: Ах чудно, чудно, чудничко това е за неговия свят съм, кукло, то се знае. Сашо: И самолети имаме, пардон като летящите врабчета, летим със тях в небесните полета Принцесата: Ах изумително! Ако съм там ще ми се иска да летя. Куклата: А птици? Има ли ги в тези небеса? Принцесата: О, не прекъсвай ти момчето! Сашо: За птиците… не съм ги виждал често. Но имаме си разни джуджурийки. Перат и готвят мият всичките чинийки. Принцесата: /възторжено/ Какъв вълшебен свят! Разказвай , говори ми.! Сашо: /пее/ Светът ми пълен е със чудеса. Живея във техническия век. Вълшебството е във човешката ръка. Най- ценното богатство е човек.
С подводници превзема дълбините. Любува се на тайнствената морска шир. С космически ракети към звездите щурмува галактическия мир.
Дори и малките дечица знаят че всичко е възможно за ума. С компютри мощни си играят. Роботи им прислугват във дома.
В такова време да живее, това на всеки е мечта Вселената дори немее. Прекланя му се доземя.
Куклата: И само това ли? Принцесата: /раздразнено/ Но, кукло ти какво желеш? За колко още чудеса мечтаеш?/към Сашо/ Сега разбирам, твоят свят е на милион години от нас. Куклата: А има ли във този свят любов? За близост всеки ли е там готов? И песен има ли за тях? Сашо:/смутено/ Е, има, но не съм по тази част. Куклата: А славей пее ли в зелените дървета,цветя ухаят ли по тучните полета? Разказват ли поетите за тях? Защото май това не го разбрах. Сашо: Да, имаме си резервати, и оранжерии богати. Куклата: А хората нима са по – добри? По благородни от преди. И само ти ли предпочиташ самотата, или пък всички твои братя от страната? Защото, ако е така съвсем е близко твоята до нашата земя. На педя разстояние дори с могъщото си знание. Принцесата: Млъкни, дърво. Ти глупава ли си или какво? Това напредък се зове, а ти си плямпаш все, сърце, сърце. И вайкаш се за чувства, пориви, поети. Завръщаш го все в твоите пътеки. Нали го чу? Те нямат време за това и ако някой стих напише, туй е връх на глупостта. Сашо: Не, чакай, кукло, имаш право! Ако те чуе мама ще ти каже браво. И друго има там при нас. Но как за го изпея като няма глас. И как да го опиша аз не съм поет. И как да го разкажа не съм дори мъдрец. Куклата: А ти опитай! Във сърцето надникни и ако нещо видиш, ти го разкажи със прости думи тъй, че да те разберем, трохичка по трохичка истината ти да съберем! Сашо:/отива до прозореца/ Едно врабче долита всеки ден. Не мога, ще се подиграете със мен. /пак опитва/ Та сивичко е някак много малко. И винаги изглеждаше ми жалко, но мама дава му трошици хляб и казва, за да не умре от глад. Но май не идва само за храна, а заради мамината доброта. Че то изглежда я обича. Аз също но не ми прилича да й го кажа, или пък да го покажа. Куклата: Защо? Сашо: Защо, защо, аз мъж ли съм или какво? И после в моите игри това наричат го единствено лигавщини. Куклата: Пък ние тука друго го зовем. Привързаност нарича се във нашто време. Сашо: Аз,.. я…..обичам,… макар да си мълча /с горест/ Да бях го казал, а! О, как ще си простя, че бил съм като камъка студен и мислел съм, че от компютъра съм аз роден. Пропускал съм естествени неща - приятелство, любов, човещина. /пее/ Странно чак сега, лутайки се в стари времена, проста истина видях, смисъла на битието проумях.
Че светът около нас, тъй различен всеки час, пълен с много красота, скрита в малките неща,
е еднакво построен, и за тебе и за мен, за калинка с три петна, за ръбатата скала,
за зелените поля, за пустинната земя, и за капчица роса, рукнала към момина сълза.
И тогава замечтах. Вдъхновение събрах. Приказка за мъдростта с прости думички да сътворя.
Затаил смирено дъх, упоен от горски мъх, цялата палитра на света скътах в своята душа.
Сашо: /с горест/Но защо съм още тук? Някой прави ми напук. Ще изляза от играта!Ще изтрия и нивата. Куклата: Сам си мисля няма да успееш. Да не би магия да владееш? Сашо: Не, това защо? Куклата:Мисля нещичко едно. Двамата в един и същи миг сте отправили съдбовен вик към магии тъмни, страшни и за крехките души опасни. И попаднали сте във капана. Двамата сте жертва на магията голяма. Как ли ще я развалите аз не зная? Ала двама трябва да опитате накрая. Принцесата: Виж го, кукло, колко го боли!/към Сашо/ И на мен не ми е леко, ала помисли. Двама все пак сме и ако ти останеш…. Сашо:/сепва се/ Да остана ? Тук ? Във тази пустота. Туй е някаква шега. Само двама в този свят голям. Е, и куклата.. това го виждам сам. Принцесата: Страх ме е съвсем сама. Е, и куклата…Ох изпаднах във беда. Куклата: Май че нищо не разбирам. Обяснение разумно не намирам. Самотата търсехте преди. Вече други ли са вашите мечти? Сашо: Самотата да, но щом се сетих за дома…. Принцесата:… и когато слушах песента… Сашо:…. си помислих… Принцесата: … и реших… Двамата: …че в преценката си аз сгреших. Сашо: /към принцесата/ Не ми се иска тук да те оставя съвсем сама дори в покоите на краля. Ала животът ми е в друго време, обичам си го дявол да го вземе. Баща ми, майка ми, врабчето, училището всичко което човек не винаги цени, ала загуби ли го толкова боли. Сега би трпябвало да съм във час. А ти във кой си клас?
Принцесата вдига рамене.
Куклата: Какво е туй принцесата не знае? Сашо: Нима е неграмотна? И нехае? На колко си години? Куклата: На тринайсеттина. През април ги тя премина. Сашо: Колко прави пет по пет!
Принцесата пак вдига рамене.
Сашо: /към куклата/ Както виждам нищичко не е наред. Ако трябва да остана тука ще й преподавам. Принцесата: Пълна скука. Сашо: И желаеш да си неграмотна Принцесата: Що е туй? Куклата: Той казва проста. Принцесата:/сърдито/ Хей, какво си позволяваш? На принцеса да се подиграваш. И макар че няма го палача, със шамар ще те разплача.
Опитва се да го плесне. Той бяга. Двамата се гонят и така излизат от сцената.
Четварта картина
Покоите на принцесата. На сцената няма никой. Появява се тварът. Заема поза, за да извести пристигането на принц Кривун.
Тварът: Принц../вижда, че няма никой и спира/Скублата се е затрила? Майка ми с късмет ме е родила. Ами онова дърво?
Наднича в кукления театър. След като му обръща гръб, куклата предпазливо наднича.
Гласът на Принц Кривун: Обяви ли името ми, Зло! Тварът: Да, ала принцесата я няма. Принц Кривун:/ втурва се на сцената/ Как така я няма? Да не е измама? Да не е избягала? С кого и как? Тварът: Има ли и друг глупак? Не тъгувай, господарю мой, а благослови късмета свой. Тази глезла, духовата, щеше да откъсне ти главата, а на мене пък да ми изцеди душата. Да вървим, дорде не се е появила като гъба мухоморка крива.
В това време се появяват принцесата и Сашо, задъхани, със светнали очи, хванали се за ръце.
Принц Кривун:/ сочи Сашо/Този откъде се взе? Принцесата:/смутено/ Той…/окопитва се бързо и заема нападателна роля/ Дириш обяснение! Принце, ти кажи.! Нали уж всичките човеци изпари? А пък ето на, един взе че дотърча. И след час и още два ще дочуеш тропащи крака, ще се втурнат в кратък миг всичките изплезили език. Знай, че вече басът не важи. Свърши се след твоите лъжи. Принц Кривун: Чакай, скъпа, тука има нещо! Тварът: Господарю, да си тръгваме желая аз горещо. И не хвърляй камък в рядка кал! Ох, защо се върнахме? Каква печал? Принц Кривун: Май забрави, твар проклет, как ми мрънкаше, че в този пек по добре ще сме в палата, дето са им мекички леглата. Тварът:/отива при куклата/ Не мечтаех за легло. И ще разбереш ли ти, защо се завърнах, дървена главичко? Май за теб направил аз бих всичко. Ей, каква е тази проклетия? Никога не бил съм аз от тия, дето пред жена треперят и в сърцето й се целят. Принц Кривун: Виж, принцесо, този тук е някакъв дефект . Сашо: Аз, дефект. Мери си приказките, скапяк проклет! Ще взема да те фрасна и мутрата ти да разбия. О, яростта си аз не бих могъл да скрия. Не си ли ти от второто ниво? Че аз съм те разплесквал вече, смешно същество. Ела, ела сърби ме вече дясната ръка! Принц Кривун: /отстъпва/ Разплескал. Толкова лесно то било. И мене ме… сърби по дясното ухо. Ще.. ще взема да насъскам твара срещу теб. Ей, твар, тук зъби се един, хвърли му ти кютек. Тварът:/захласнат по куклата/ А че опри му се, де, принце мой! Приннц Кривун: А няма да се губя сега времето, я. Той е твой. Сашо: Ела ми де, ела! Не бягай, мухльо, ще ти счупя простата глава. Принцесата:/ изгубва търпение/ О, престанете! Приказките си мерете. Сашо: Та значи кой е този… индивид? Принцесата: Един ... познат. Принц Кривун: /победоносно/ И всъщност неин годеник. Сашо: Как годеник/обръща се към принцесата/ Не ми ли каза, че си само на тринайсет? Принц Кривун: Е и какво? Сашо: Тя е малолетна. Принц Кривун: Друго двайсет. Сашо: В затвора ще лежиш ти за това.
Принц Кривун се приближава до принцесата и я оглежда от всички страни.
Принц Кривун: Не мога да го разбера.Защо? Какво ми каза, че била дефектна Сашо: Казах просто малолетна. Принц Кривун: Ами. Като погледна всичко й е тук. И с радост ще й стана аз съпруг. Сашо: Но тя е малка, погледни! И става само за игри. Всички: Е, как ще да е малка? Сашо: За да реши да се ожени и пъзел като теб да вземе, ще й е нужно още много време. Поне пет шест години или десеттина, а може и петнадесетина. Тварът: Ей, господарю, този май ни взема за мезе. Презряла иска му се да ни продаде. Ти, дървениьо, с колко лазарника ще се отчетеш?А на мене колко ще дадеш? Принц Кривун: Да има да взема! Че вече вчерашен не съм. И дъртофелщините да стоят отвън. Принцесата: Тогава ли се женят в твойто време? Сашо: Разбира се! Че кой по рано ще ги вземе? Принц Кривун: Така, така! Принцесо, значи си била една мошенничка голяма. И аз съм жертва на измама Принцесата: Какво говориш , принце, обясни?. Принц Кривун: Младежът е дошъл от друго временце, нали?Аз нямам никаква вина, че той се е изсипал ей така. Така, че обещанието ти важи. И не упреквай ме в лъжи. Сашо: Какво, принцесо си му обещала? Принцесата: Аз значи…дума съм му дала. Накратко, врекох се съпруга да му стана, ако магия стори най - голяма. Сашо: Каква? Куклата: Да й осигури световна самота. Сашо: Нима го стори? Принц Кривун: Виждаш сам. Какво ще кажеш, аз съм маг голям? Сашо: Световна глупост. Няма да те дам. И ще убия червия презрян. Принцесата: Не. Виж! Аз клетвата не ще да наруша. Ще се омъжа, пък макар и да сгреша. Ако изпълни ми едно желание. Принц Кривун:/великодушно/ Добре, от мен да мине, аз ще положа всякакво старание. Сашо: Недей! На колене ще те помоля! Каквото искаш ти това ще сторя! Човек не бива да е роб на дребнички желания. И да подлага чувствата на изпитания. Принцесата: Открих го вече, но и ти ме разбери. Желанието ми е да си е всичко, както отпреди. Когато днес говореше за своя свят, сълзи в очите ти видях. Да бъдеш с мене винаги мечтая, но без очи не съм и зная, че щастие не ще намериш тука. Ти върни се в твойто време и за мене забрави! Да ти помогна, туй е мойто изкупление, а също и за царството ми е спасение. Че мъчно ми е за ония мили хора, които винаги са ми били опора. А аз какво им причиних? Признавам, кукличко, сгреших. Подавам, принце, своята ръка. Това ще е жестоката цена, ако изтриеш моята вина. Принц Кривун:/недоволно/ О, небеса, какво е пък това? Веднъж така, веднъж пък онака. Непостоянство твойто име е жена. Сашо: Това го беше казъл някакъв поет. Обаче беше той от други век. Май някой истини не се променят. Единствено сезоните се сменят. А чувал съм го и това. Тварът: Е, стига вече, тоя превъртя. И той по нея пощръкля. Принцесата: О моля ти се, принце мой? Нали всесилен си герой? Ще направя всичко което поискаш. За теб ще се омъжа, ще готвя ще пера Принц Кривун:/към твара тихо/ Какво да правя аз сега? Ако откажа, губя я, нали. Ако се съглася ще разбере, че съм мошенник, може би. Тварът:/намига му/ Дойде ми нещо на ума. Кажи, да ти изпълнят три неща! Тогава ще се съгласиш магията да развалиш. Принц Кривун: /високо/ Как мога да не уважа молбата ти, Прекрасна? Сърцето ми се трогна, о, Зорнице ясна. Ала ще трябва този господин задачи три да ми реши самин. Сашо: Аз не желая той да ми помага. Не мога да приема жертвата, принцесо драга. Принц Кривун: Хе, хе той пък взе че се уплаши. Сашо: От твоите задачки ? Не ме е страх от тях. По глупав си от мене сам разбрах./обръща се към принцесата/ Но ти ми стана някак много мила. Принцесата: /тихо/ Нистина ли? Куклата: Виж, руменина по бузките й е избила! Сашо: Като приятел… може би и още нещо. Ох взе че стана ми горещо. Куклата: И той принцесо червенее. А ето че сега бледнее. Какво ви става и на двама? Не е ли туй любов голяма? Сашо: Да, подигравай се на двама! Ала принцесо сметки в щастието няма. Не мога да приема жертвата голяма. Куклата: Тогава жертва нека бъде принц Кривун. Не ще и дума че ще победите бедния дългун. Принцесата: Ще можем ли? Сашо: Какво пък нищо няма да загубим?. От страховете нека се събудим! За щастието трябва да се борим. Кажи, Кривун, какво да сторим! Принц Кривун: Та казвам, че загадката е тази. О, твар, принцесата започва да ме мрази. Какво да питам аз, не зная? Май душно е във тази стая. Тварът: Във книгата, Кривуне погледни! От там загадката вземи! А после хич не му мисли!Че отговорите й вътре са нали? Принц Кривун: Та казвам, че първата задачка малка е закачка. /превзето/О, бедните, сълзите капят ми за вас. Родили сте се в тъжен час. Принцесата: /губи търпение/ Казвай, принце! Стига със сълзи! Писна ми от твоите шеги. Принц Кривун: Засветят ли на небосклона сто звезди и всяка малко пламъче роди, което пък разпръсне 50 искри, от колко блясъка светът ни ще се озари?
Принцесата: О, боже, нищо не разбрах. И смисъла й не видях. Това ужасна е загадка и да я разгадаем за минутка кратка не ще успеем, принц Кривун. Принц Кривун: Е, ще ви дам... Принцесата:/моли му се/Поне три дни... Сашо: 5000
Никой не му обръща внимание.
Принц Кривун: Ден само. Принцесата: Но това е зло голямо. Сашо: 5000 Принцесата: Ти, ти, ужасно си жесток. Принц Кривун: Нека бъде за урок! Ден. Повече аз не давам. И да ме молиш със сълзи не се предавам. Сашо: /вика/ 5000. Отговорът е 5000.
Принц Кривун гледа в книгата. Тварът се приближава и той надниква. Гледа смаяно Сашо.
Тварът: Господарю, той позна. Принцесата: Как ,отмина ли ни таз беда?
Скача от радост.
Принц Кривун: /смаяно/ Да. Разбира се, но как? До отговора Магнитус достигнал е след петилетка чак. Тварът: Какъв е този Магнитус? Принц Кривун: Велик магьосник. Твар: Като теб ли? Остави! Принц Кривун: Но как ти всичко разгада? Сашо:/безгрижно/ На правнука на твоя Магнитус аз искам да поблагодаря. Принц Кривун:/боязливо/ Той тук ли е? Сашо: Да. Ето тук. /посочва главата си/ Да ти представя Математикус. Принц Кривун: А ако звездите са /чете в книгата/ хиляда. Сашо: 50000 Тварът:/ подскача и пляска с ръце/Така е, така е. Принц Кривун:/гледа намръщено/ Ти за кого си?
Тварът се свива.
Принц Кривун: Добре, а ето я и втората загадка./започва да прелиства/ Тя няма да е никаква закачка. Много трудна ще намеря. Май ще трябва дълго да се зверя. Тая не и тая май не струва. Ще ми се надува. Я да видя тази ще реши ли! Ще му стигнат ли правнуческите сили.
Стар дядо на плета стоял. Гъсар със гъски той видял. За броя им попитал, чешейки брада пастирът хитро кимнал със глава.
Най- първата предвожда други две. Две още кара задното гъсе. Едничка по средата си върви та колко са самичък ти реши!
Тварът: Дузина трябва те да са били. Господарю,ти помниш ли когато пекохме една. Макар да беше жилава вкусна беше тя? И костите й не оставихме дори. Изхрускахме си ги сами. Принцесата:/тревожно/ Ами сега? Не сме ли вече във беда? Принц Кривун: Сега подай ми нежното пръстенце да ти надяна тежко пръстенче! Принцесата: Дори не си го и помисляй!И мечтите остави! Сашо: Три. Три . Били са само три. Тварчето: Само три ли? Остави. И над загадката надълго помисли.Че зная аз безброй са няма как./мърмори/Една от пред, една от зад… Принцесата: Хайде, принце,говори колко са, не ни мъчи!
Принц Кривун се взира мрачно в отговора и мълчи.
Сашо: Хайде, клоуне, устата отвори, отговорът верен им кажи! Принц Кривун:/мрачно/ Три били проклетите му гъски. Принцесата:/щастливо/ Пак позна. Обичам патенцата пъстри. Вече виждам, как съдбата бавно ни побутва към вратата. Принц Кривун: Математикус ли ти подсказа? Сашо: Брат му Логикус ми каза Принц Кривун: /ядосано/Този Магнитус бил пълен със роднини. И меша ми се кой отдето мине. Добре! Да кажа третата задача./захвърля книгата/ И май ще взема аз да ви разплача. Сбогувайте се с всякаква удача!Сега разбрах триумфът на палача. Сашо: О, стига приказки, задачата кажи! Омръзна ми да слушам твоите хвалби. Принц Кривун: Сега сега. Желая аз да трогнете сърцето на твара.
Сашо и принцесата се събират притеснени.
Сашо: Това наистина е трудно изпитание. Как ли ще трогнем адово създание? Принцесата: Да вземем нещо да му подарим. Я диамант или пък скъп рубин. Куклата: Глупости. Принцесата: Добре, добре какво тогава? Ах ето царството, власт и слава. Куклата: Още по- големи глупости. Сашо: А може модата да го влече. Вземи ми дънките, че маркови са те. Куклата: И тоя изглупя. Е, все още са си мънички деца. Принцесата:/нервирано/ Ако имаш предложение добро говори, как да разчувстваме подобно зло. Куклата: Мили, хубави, прочувствени слова. Може да пропукате обвивката с това. Сашо:/ със съмнение/ Нежни думи, хубави слова. Как ли пък ще ги произнеса? Куклата: Никога не са ги чували запушените му уши. Никой не е карал сърцето да тупти. Хайде, започнете песен! Мислете си, че животът му е весел и че пътят на грозничето е лесен. Лъжете се вий жестоко. Наранен е той дълбоко. Сашо: Да опитаме тогава. Аз започвам, Магдалена да припява. Принцесата: Послушай песничка една! Родена сякаш от скръбта. Тварът: /смее се грубо/ Песен. Господарю, тия влязоха в капана. Ех че веселба настана.
Двамата запяват песен.
Живяло някога в далечната гора космато същество със зла съдба. От него всеки се боял и тайно отвръщение таял.
Ревът му нощем цепел тъмнината. Гневът смразявал вред сърцата. Стаена всяка малка птичка зората чакала с наведена главичка.
Но тъй се случило веднъж, след чист и топъл летен дъжд, тварът ужасен изведнъж се спрял, очи нагоре вдигнал и дъга видял.
А под дъгата- той и тя. Два гълъба- две влюбени сърца. С търпение изграждали гнездо скъп свят за двама то било.
И болка непозната като жар сърцето жегнала на този звяр. Че никога готова не била с милувка да го срещне нечия ръка.
И замечтал за любовта, За близост, дом, безброй деца. Ревът му нощно време спрял. Светът през поглед нов видял.
В първите два куплета тварът демонстрира отегчение и незаиинтери-сованост, но когато стигат до двата гълаба, той се умисля и започва внимателно да ги следи, когато те пеейки, ходят по сцената. Принц Кривун присмехулно слуша. Той е уверен, че подобно нещо не може да трогне твара. Двамата приключват. Тварът мълчи.
Принц Кривун: Е, принцесо, май играта загрубя. Нямам никаква вина. Как можа такава глупава идея да ви осени?/залива се от смях/ Моят твар да се разчуства. И душата да го заболи. Че душа той няма, знаехте го отпреди. Не, не. Я, пак! За гълъбите повтори! Твар представяше си ги изпечени на шиш1 нали? Твар:/тихо/ О, мой господарю, моля ти се престани! Много грубо е. Така не говори. Принц Кривун:/приближава намръщено при него/ Бога ми ти май се разрева. О, я стига, твар! Знаеш празни са слова. Тварът: /разплаква се/ В песента се пееше за мен. За това, че от любов съм аз пленен. Вярно е, макар че чак космат не съм. И не съм безчувствен пън. Но съм заразен от самотата. Тя ми глозга всеки миг душата. Никой, никога не ме е приласкал. Никой песен със любов не ми е пял. Чак сега разбрах, без обичта пустота владее цялата земя Принц Кривун: Обич. За какво ти е пък тя? Може ли да ти даде храна? Да те облече да ти даде да пиеш? Дълговете си на заровете да покриеш? Може ли да те дари със свобода?Туй са ценностите на света. Тварът: Аз не искам свобода. Единствено желая любовта Умирам аз да съм обичан, дори затуй глупак да съм наричан. Принц Кривун: Любов и обич, близост, топлина, окови са за всякоя душа. Нима забравил си това? О, съвземи се твар, май че си жертва на магия зла Тварът: /сяда на сцената и започва да рита с крака/
О, моля ви, сложете ми окови! И да са здрави и да са до гроб. Вържете ме с въжета нови и ме направете на вързоп!
Ръцете ми с любов стегнете, със белезниците на обичта! Душата ми с целувка пламенна вземете във огъня на чувства искам да умра!
Ала по мене кой ще полуде? Разправят рошав бил съм и космат. Пред грозотата кой ли пък ще благовее макар със други ценности да съм богат.
Когато никой не желае за малко да надникне в твоята душа. Когато за мечтите ти не знае и ги подритва скривайки смеха.
Не може да усети, че в дървото е скрито нежно сърчице1 дори в заключения свят на злото ще чуеш плач на мъничко дете.
/към куклата/Да бъдем заедно мечтаех.И от любов към теб ридаех. Не ставало. Не са достойни моите ръце със трепет да погалят твоето лице./съкрушено /Да си вървиме, бедни ми Кривун. И двамата несретници сме, мой приятелю Дългун.
Тръгват да си ходят.
Принцесата: Почакай, принц Кривун! Къде отиваш, та Сашо победи? Магията ужасна развали! Принц Кривун:/спира се смутен./ Загубил съм си книгата вълшебна.
Принцесата я вдига от земята и му я подава.
Принцесата: О, ето я, в прахта се валя книжчицата бедна. Вземи я и започвай вече! Че времето тече, а Сашо трябва да пътува надалече. Принц Кривун:/ разгръща несигурно книгата и прави заклинания/ Абракадабра. /към твара/ Дано да стане чудо, че наистина ме хвана срам! Тварът:/плачливо/ Не казвах ли? Ще си изпросиме пердах голям.
Принцесата дърпа звънчето, но никой не се появява.
Принцесата: /панически/ Магията не се е развалила. С голяма сила трябва да е била. О, моля те, опитай пак! Ще стане зная няма как.Че ти магьосник си прочут и не наказвай ни напук. Принц Кривун:/сопнато/ На пук ли. Тъй ще сторя. О, малката, какво ли ти говоря? Каквото надробила си, ще го ядеш! Недей сега да ми ревеш! Това е моето заклинание. И ви оставям сами със вашто наказание.
Тръгва да си върви, а принцесата се втурва към него и го хваща за плаща.
Принцесата: Не е туй никак честно. Принц Кривун: Затуй пък е безкрайно лесно. Хе, че кой злодей е честен. Поне до днес не ми е той известен? Е, хайде, твар да си вървим./засрамено/ Не ни е здравословно да стоим.
Излиза. Тварът се задържа на вратата.
Принцесата:/ към Сашо/ Да го настигнем! Да му се помолим! Все нещичко не можем ли да сторим.
Сашо тръгва да го гони и тогава се намесва тварът.
Твар: Излишно е. Нима не е е пределно ясно? Дори и куклата разбра прекрасно. За себеуважението ви ще бъде вредно щом разберете, че господарят ми мошенник е на дребно. Принцесата: Ала магията… Тварът: Магията не сторил я е той. Ако така е, не имал бих покой дорде не я унищожа. Но вече трябва да вървя.
Излиза. Двамата стоят смутено.
Сашо: Изглежда сила от зловещо измерение играе със със нашето търпение. Куклата: /ехидно/ О да, о да на мен ми идва нещо на ума… Принцесата: Да я открием! Сигурно в това е нашето призвание да издържим и друго страшно изпитание Сашо: Не бой се! Ще се бориме ръка в ръка! Не можем вечно да живеем в самота. Куклата:/повтаря като ехо/ Самота и все пак нещо идва ми в ума… Сашо: /вика/ Хей покажи се! /чака известно време/ Да ни разиграваш вечно откажи се! Или пък нещо те е страх. Какво, какво нима познах? Куклата: Едва ли страх. По скоро глупостта е майката на вашта самота Принцесата: Ти знаеш нещо, кукло.Казвай! Говори!Къде да търсим бързо ни кажи!? Куклата: Защо ще търсите? Я поседнете! Тя тук е, просто прогледнете Сашо: /оглежда се / Къде е? Принцесата: /нетърпеливо/ Говори, говори! Коя е тя? Къде е в тази стая покажи? Куклата: /показва й главата/ Ей, тук в главите ви е тя. Накратко речено това е глупостта. Двамата: Защо обиждаш ни? Защо се подиграваш? Сега ли му е времето да се позабавляваш? Куклата: Не сте ли чули поговорка стара, че злото всеки сам си го създава? Принцесата: Не те разбирам. Сашо: Нито аз. Куклата: Ти принцесо, не виждаше ли в самотата най- висше благо на земята? Не те ли дразнеше вниманието, обичта. Не блазнеше ли те отшелническата съдба? Сама попадна във затвора. Сама отритна всички хора. Принцесата: Да но.. Куклата: А твоите прищевки, Сашо са същи като на момиченцето нашо. Да бъдеш сам с техническите чудесии това били са твоите магии. Сашо: /нетърпеливо/ Да, да, да. Виновни сме за нашата беда. Ала та и не разбрах защо сега? Куклата: Защото пожелахте го пред падаща звезда. Принцесата: Тогава… ключът на надеждата е в нас. Сашо: /въодушевено/Да. Ще наблюдаваме небето час през час. А щом проблесне падаща звезда, ще се помолим да прости ни глупостта. Принцесата: Тогава всички ще се появят. И светлините в залите ще заблестят. И ще танцувам чак до утринта, сред близки хора, майка и баща. Сашо: Отново ще съм у дома.Ще хвана мама под ръка и до прозорецът си ще я заведа.Тогава ще нахраним сивото врабче и ще целуна нежните ръце и стих когато съчиня на мама ще го посветя. Двамата:/в един глас/ И после… Сашо: / изведнъж се сепва/ Да но, после теб няма да те има… Принцесата:/тъжно/ И ти ще бъдеш чак във своята родина… Куклата: /въздъхва/Дори и тварчето ще бъде надалече... Сашо: Не ще се видим нивга вече.... Принцесата: Не ще се видим нивга вече... Куклата:/тихо/ Човек не може всичко да желае това и дървената кукла знае.
Двамата за миг я поглеждат и отново вперват поглед един в друг. Сашо хваща двете ръце на принцесата.
Сашо: /несигурно/Там в моето време... има хубаво момиче и виждам, че на тебе то прилича. Принцесата: Верчето. Сашо:Да, Верчето. Очите й са толкова красиви. И колко мъка бяха скрили, когато отминавах ги с насмешка. Било е непростима грешка. Дърво съм бил. Ще ми прости ли. О извинявай, кукло! Но май че вече няма сили. Куклата:За нищо. И зрящият човек да бъде може истински слепец. Принцесата:/несигурно/ Във мен е влюбено едно момче. Принц Теодор се той зове. Душата му е толкова добра. А аз откривам чак сега, че розата която подари ми цъфти веднъж на сто години. А той откъснал я за мен. Оттук си тръгна от насмешката ми наранен. О, зная кукло, нещо ще речеш, ала надявам се ще разбереш, че този кратък миг ни промени. Животът ни друг смисъл придоби. Куклата: Май че детето станало е дама. Каква по хубава промяна! Сашо: И все пак в спомените ми ще бъдеш ти… Принцесата: Ще те сънувам… Сашо: И ще напиша песен, мислейки за твоите очи Принцесата: Ех ако можеше сега да прозвучи… Сашо: /пее/ В нощта видение ми се яви, момиче с тъмни, хубави очи. В пшеничена коса светулки две венче плетяха от сияйни цветове.
Като поточе в девствена гора бълбукаше на феята смеха. А устните- уханни плодове да ги целуна молеше задъханото ми сърце.
А аз стоях от трепет вкаменен. От тази неочаквана любов ранен. Как исках думи две да промълвя и да погаля русата коса.
Нощта окъпа се във светлата зора. Видението нежно отлетя. Ала остана спомена за две очи и тях ще търся в моите мечти.
Гледат се унесено.
Куклата:/вика/ Звездата, падаща звезда. Да не пропуснете мига!
Двамата поглеждат към небето
Принцесата:/вика/ Върни ми близките звездице ясна! Сашо: Върни ми времето звезда прекрасна! Куклата:Върни ми тварчето! Ведно със рошавата му коса Настъпва тъмнина.Чуват се гласове.
Гласът на твара: Тук съм , любима. Гласът на куклата: /възторжено/О, значи чула е сияйната звезда. Гласът на твара: Е, добре, че бях си зад вратата. Кажи доволна ли си ти от бързината? Гласът на майката: Сашо, отново в стаята ли ще вечеряш сам? Гласът на Сашо: Не, мамо! Слизам, че чудесно е сред близките да ям. Но малко чакай, докато реша как в този късен час на Верчето да позвъня. Гласът на принцесата: Чудесна роза, принце Теодор. И годежен пръстен, изненада няма спор! Кукло, мила накъде? Гласът на куклата: Оставям те, принцесо. Вече си голяма. Пък и ние вече сме си двама. Намерих свойто щастие голямо. Е малко рошаво е само.
На сцената просветлява и всички пеят песен .
На приказката идва края. Поуката разбрахте ли каква е? Преди да пожелавате – мислете! За миг поне мъдрец велик бъдете!
Да бъдеш сам не си го пожелавай! За себе си затвора не създавай! Най ценното ни благо- свобода, Е нищо без приятелска ръка.
Земята е създадена за всички, За хора, зверове и волни птички. Със тях е малко кътче рай. Без тях пустиня е безкрай.
Край |