Пленени сенки или запали една звезда

Драма

Действащи лица

Ели

Стефка

Боби

Ники

Нели

Руми

Сашо

Всички са тинейджери, съученица

Старец

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Стая с модерно обзавеждане. В единият ъгъл има компютър. Прозорецът е отворен.  Ели е седнала на перваза и пуши цигара. Звъни се. Ели скрива цигарата, пъди с ръка дима и скача от перваза на прозореца.

Ели : / вика/ Отворено е. Влизай!

В стаята влиза Стефка. Носи раничка на гърба си.

Стефка: / задъхано/  Здравей. Къде са другите? Ох, изпопребих се да бързам. Задържаха ни малко повечко на балета. Мислех, че съм закъсняла.

Ели:/ весело/ Както виждаш си първа. Е какво, научи ли пируета?

Стефка: Да ти го покажа ли? 

Ели: Разбира се. Може и аз да опитам.

Стефка заема стойка, а Ели се връща на перваза на прозореца сяда и отново взема цигарата.

Стефка:/ изплашено/ Хей, ама ти пушиш в къщи. Не те ли е страх от майка ти?

Ели: /безгрижно/ Нея я няма, бебчо. Освен това стоя на прозореца да не влиза дим в стаята. Хитро нали? Искаш ли да си дръпнеш?

Стефка:/ отдръпва се / А, не.

Ели: Опитай де! /  със закачлив тайнствен глас/ Това не са  обикновени цигари.

Стефка: Да не са цигари дъвка?

Ели : Не, бе. Папироси. Помириши!

Стефка: Какво им е необикновеното?

Ели: Ти от небето ли падаш? Това е трева.

Стефка :/ уплашено/ Ти пушиш трева.

Ели: /смее се/ Да знаеш колко е гот? Хайде дръпни си малко! Не е страшно.

Стефка : Ще те види някой от този прозорец.

Приближава се до прозореца.

Стефка: /уплашено/ В съседния двор има някакъв дядо.

Ели: / безгрижно/ Той  ми е свикнал. Пък и недовижда.

Стефка: Откъде знаеш?

Ели: Стар познат ми е.Тъй де, махаме си от време на време. Гледай сега/ маха с ръка на стареца . Той й отвръща/

Стефка: /любопитно/ Какво прави там?

Ели: Занимава се с цветята си. По цял ден си човърка нещо в земята.

Стефка: Някой хубав внук няма ли?

Ели: О, забравих да ти кажа. Това е задният двор на старческия дом. Мама казва, че тях въобще рядко ги посещават децата им, камо ли внуците. Но дядката е симпатяга, нали? Понякога си мисля да го заговоря. Като  гледам има няма стотина години. Колко ли интересни неща е преживял? Представяш ли си, като крачеща книга е. Но сигурно никой, никога няма да я отвори.

Стефка: Горкият. Сигурно е много самотен.

Ели: Глупости. Това е дом за по - заможни хора. Грижат се  за тях. Живеят  си безпроблемно, дори по - добре от нас./замисля се/ Поне така казва мама. Е, ще си дръпнеш ли?

Стефка взема цигарата и я хвърля през прозореца.

Ели: /ядосано/ Какво направи, глупачко такава?

Стефка: А ти какво си мислеше? Ще стоя и ще те гледам. Защо го правиш, а? Да не си някоя безмозъчна тъпанарка, че да не знаеш какви са последствията?

Ели:/ иронично/ О, моят ангел хранител. Я стига! Да не си ми  мамче? Това е нещо съвсем безобидно. Пуша го така, за настроение. За екстаз. Мога да спра, когато си поискам. Разбра ли? /маха с ръка/ Но няма да се сърдим за нищо. В училището идва един всеки ден. И да знаеш евтино ги дава. Само левче и половина.

Стефка се опитва да каже нещо, но в този момент отново се звъни. Ели скача и отива да посрещне гостите. В стаята влизат още две момичета и три момчета. Всички весело поздравяват Стефка и Ели. Боби и Ники се втурват към компютъра и се сбутват, кой да седне на стола пред него.

Боби: /вика към Ели/ Нови игри имаш ли?

Ели: Няма да играете днес. Работа имаме.

Ники: Да бе, Ели. Но докато решите какво да правим, ние с Боби ще минем няколко нива. Къде ти са междузвездните войни?

Ели: / изгася компютъра / О, я стига! Не ви ли познавам. Като се лепнете за компютъра, останалият свят престава да съществува. Ще дойдете друг път специално за това.

Момчетата разочаровано започват да мърморят, но намират друго забавление. Отиват  до прозореца, плюят през него, хвърлят пиратка и след като тя изтрещява, си удрят победоносно ръцете.

Ники: Танго.

Боби: Кеш.

Ели : /кара им се  ласкаво/ Ей        , големи хлапетии сте!

Другите две момичета са седнали на канапето и са грабнали списание. Гледат и си шепнат нещо.Сашо  разглежда компактдисковете.

Руми: Сашо, виж какъв жесток автомобил.

Двете с Нели стават и отиват при Сашо да му покажат списанието.Боби отива любопитно да види и той.

Боби: Къде е, бе?

Нели: /блъска го/ Ти всичко да видиш. Сашо, нали?Какво ще кажеш за цвета.

Стефка: /към Ели/ Няма ли да започваме вече? От сутринта не съм се прибирала. Ще ме чакат  в къщи. Мама знаеш каква е!

Ели : Добре, слушайте всички. Боби, Ники, хайде идвайте! Така.  На някой хрумна ли му идея,  с какво да се представим на училищния благотворителен концерт?

Стефка: / плахо / Можем  да изиграем някакъв танц.

Ели: Чудесна идея. И аз мислех да ви предложа нeщо такова. Браво Стефи.

Ники: Само да не е някое падедьо, че да си умрат от смях като ни гледат.

Боби: И да не се налага да си обличаме балетни роклички.

Двамата с Ники се прегръщат и започват да  се правят, че танцуват “Лебедово езеро”. После падат на канапето със смях.

Нели : Ама вие, защо сте дошли тук? Само да се кривите ли? Като не ви харесва идеята,  измислете нещо!

Боби: Например да покажем, как госпожа Гогова предава новия урок

/ имитира я/ И така ученици,  едно кулило като се завърти...

Сашо го прекъсва.

Сашо: Идеята за танц  наистина става. Можем да изберем някое данс парче и да изкефим народа./рови из компакт дисковете/ Тук има доста неща.

Стефка го гледа с благодарност.

Стефка : Бих ви предложила нещо.

Пуска компакт диск, от който звучи песента „Приятелю, прости ми, отивам се сега.” Започва да танцува  бавно. Всички  протестират.

Ели: Не, не! Много е бавен.

Сашо: На мен пък ми харесва.

Стефка: Щом Сашо го харесва, мисля че…

Ели:  Всички го харесваме, Стефи, но това е по скоро за солов танц. Руми, я пусни  нещо по така, например от Рики Мартин!

Пускат песен от Рики Мартин и Ели започва да танцува.

Ели: /танцувайки/ Да е вихрен, да е див, да е непредсказуем, да примамва всички на сцената. Такъв трябва да е нашият танц. Такъв, каквито сме и ние.

След нея се включват всички с изключение на Стефка.

Сашо: Хайде, Стеф!

Хваща я за ръка и я тегли.Стефка се включва в танца. След като песента свършва, всички изморено се тръшват, кой където намери.

Нели: Дали няма да изпокапят от смях като ни гледат?

Боби: Гаранция.

Ели: Нали ще репетираме? Има цял месец до благотворителния концерт. Дотогава даже и Ники ще се научи да не се спъва. Ще стане голям купон.

Ники: / обидено/ Защо даже? Да сте се погледнали отстрани? Не ми приличате на Джако.

Ели: /смее се/ И слава богу. Държим да не ни изпокапят носовете. След като ви оттренирам, Джако ще ни гълта прахта.

Боби: Няма ли нещо за похапване в тази къща? От танците се огладнява.

Ели: Сега ще ви нахраня, вълчета такива.

Излиза от стаята и се връща с поднос  сандвичи и сок. Всички се нахвърлят да ядат.

Руми: Кога успя да спретнеш тези сандвичи? Аз докато си отида, докато се преоблека...

Ели: Добре, че е мама. Е и аз малко помогнах.

Ники: / след като помирисва каната, обидено/ Сок! Няма ли нещо по така. А, Боби, искаме нещо по- твърдо.

Ели: Малки сте още за такива работи.

Всички обидено протестират.

Ели : Е добре. Ще ви капна нещо, колкото да зачервите бузките. Но да не ме издадете после на майките си.

Изважда от барчето  шише с уиски и го сипва в чаши. Чукат се и важно отпиват.

Нели: После ще ми дадете една дъвка да не усети мама,  че съм пила.

Руми : Моите са либерални. Казват ми, че мога да правя каквото си искам. В края на краищата всеки си носел отговорностите.

Нели: Тя и мама казва, че е либерална, но все се страхувала.

Боби: /смее се/  И има защо?

Нели: /удря го/ Защо, кажи де, защо?

Боби: Много си палавка. Падаш си по всякакви свалки.

Руми: Чак пък по всякакви. По теб  и Ники например няма да си падне.

Ники: Тя и да се натиска няма да я огрее. Момичетата от нашия клас не ни интересуват.

Ели: /смее се/ А,у, вие направо ни заклахте./прави се на много тъжна , говори с патетичен тон/ Чувстваме се пренебрегнати и отхвърлени. Не си струва да живеем.Животът без вашата любов не е живот./с нормален тон/ И защо така бе, Ники?

Ники: Малки сте още и освен зубкането друго не ви интересува.

Ние  харесваме какички.

Ели: /смее се весело/ А какичките, дали ви харесват?

Руми: /шепне на Нели/ Дойде ми на ум да им скроим един номер. Навита ли си?

Нели: /киска се/ Да. Само кажи! 

Руми и шепне нещо на ухото

Нели: /прихва/ Леле, какъв номер. Кога, кога ще го направим?

Руми: Трай сега! Ще видиш.

Ники: Вие двете какво си шушукате?

Нели и Руми: Скоро ще разберете.

Сашо: Хей, някой написа ли есето за смисъла на човешкия живот?

Нели:/отегчено/ Ох, направо не ми се мисли за него. Откъде  измисля класната подобни дивотии? Два пъти вече сядам да пиша и само черни мисли ми идват в главата.

Боби:/ иронично/ Особено след като баща ти забрани да ходиш на дискотека.

Нели: Ами да. Според него смисълът на живота ми е да си стоя затворена в стаята и по цял ден да зубкам. Това той нарича подготовка за живота. Ега ти живота. Сега ако не си поживея, кога. Ако се опитам да му обясня, се обижда. Все много съм знаяла. И че той всичко правел за мое добро, но аз, аз не съм го оценявала. Че кой му иска доброто. Е как да го напиша това есе.

Ели: Ще ти дам една идея. Предложи му да го напишете заедно. Всеки от вас да изложи възгледите си, а после да потърсите общото между тях. Ти си щастливка, Нели. Можеш да общуваш с татко си, когато пожелаеш. Не като мен, на месеца по  веднъж  едно телефонче. Дрън. Добре ли си? Добре съм. И толкова.

Нели: И ти се оплакваш. Де да работеше и моят баща в чужбина. Хем щях да си имам всичко каквото ми душа поиска, хем нямаше да ми стои на главата от сутрин до вечер.

Ели: Така мислех първите два месеца. Сега  нищо друго не ми се иска, просто татко да си е у дома. Направи както ти казах и няма начин есето ти да не стане, а може и разрешение за дискотеката да си издействаш.

Нели: Знаеш ли не е лоша идея. Елче, ти си царица.

Стефка: /тихо/ И аз се опитах да напиша есе, а излезе стихотворение.

Боби: О, стихчета не ни се слушат.

Ели: Млъквай Боби! Прочети ни го Стефи. Ти пишеш хубаво.

Стефка: /несигурно/

                                  И ето вече съм на четиринадесет години.

                                  Четиринадесет пълни  години от моя живот.

                                   И колко ли още ще преминат

                                   докато видя черен знак “ стоп”?

                                   Какво съм оставила? Неосъществени мечти.

                                   Какво ще оставя? Неосъществени мечти.

                                   И винаги толкова ще боли

                                   както сега боли.

                                   Животът е една голяма болка.

                                   Дори от радостта боли.

                                   И колко пъти, колко

                                   сама да кажа исках “Спри!”

                                   Кое ми даваше сили? Мечтите.

                                   Кое ще ми дава сили? Мечтите.

                                   Но могат ли само те самите

                                   да поддържат огъня в очите?

Руми: / скача и я прегръща/Да знаеш само, как те разбирам.

Ели: Не. Не. Но какво ви става на всичките? Сякаш пред мен са застанали някакви бабички. Я се вземете в ръце! /обяснява разпалено/Животът ни е даден да го живеем, да му се радваме.  Какви неосъществени мечти са те разочаровали, Стефи? Та мечтата  точно  затова е мечта, трудно да се осъществява. Да се бориш за нея. И колкото е по- трудно всичко, толкова е тя по- ценна и щастието по- голямо, след като се осъществи. Останалото е каприз, който могат да ти го задоволят мама и татко. Аз написах есето си, но като ви слушам ще взема да го преработя. Ще включа темата за неудволетворението и самосъжалението, които вгорчават вкуса на живота и обезсмислят и най- великите стремежи. Върви в парка, Стефи! Легни на тревата и се загледай в мравките! Тогава ще разбереш, че има смисъл, дори в стремежа на една мравка да довлече сламчицата до дома си. И ще напишеш есето си. А вие момчета? И вас ли животът ви хвърля в униние?

Сашо: Не разбира се. Това са момичешки работи. Виждам смисъла на живота във вечното движение към успеха.

Боби: Аз пък  го виждам в компютрите.

Всички викат разочаровано и подигравателно: Еее. Тоя пък.

Ники: Той иска да каже, че смисълът е в техническия напредък. Не просто да си седиш само и да играеш на игрички, а да вършиш чудеса с помощта на компютъра. Това което днес е научна фантастика, утре да го направиш реалност.

Ели: Добре, добре. /имитира учителката си/ И в заключение ще кажа ученици, че успяхме да съчетаем емоцията с разума. Бъдещи генийчета сте ми вие. Точка.

Всички се разсмиват.

Ели: / пуска отново музиката/ Да опитаме още веднъж танца! Хайде банда! Едно , две, триии.

Всички скачат и започват да танцуват.След като свършват, удрят доволно ръцете си.

Ели: /с шеговит ласкав тон/ Хайде сега да ви няма! Направихме голяма кочина пък мама ще води гости. Ще се хвана да поизчистя.

Сашо: Да ти помогнем.

Ели: / усмихнато/ Къш ви казах! Като знам какви сте схванати в ръцете, по- голяма бъркотия ще вземете да направите. А за другата репетиция ще се разберем утре в даскалото.

Боби: Хайде, тайфа да се омитаме, току виж размислила за чистенето.

Всички се сбогуват викайки: Чао, до утре , бай, бай бейби, чус.

Стефка: Аз ще остана. Не мога да те изоставя сама с  в този бардак.

Ели: /прегръща я и я завъртява/  Това е то истинската приятелка.

Започват да чистят двете.

Ели: Ти си влюбено в него, нали?

Стефка: / изчервява се/ В кого?

Ели:  В Сашо, в кого друг.

Стефка: А, не.. откъде накъде ти хрумна.

Ели: Оттук нататък. Я се погледни, какъв домат стана.

Стефка: / тревожно/ Толкова ли е очебийно? Да не би и другите да са забелязали.

Ели: Какво значение има? Да знаеш някой на нашата възраст, който да не е влюбен. Ще трябва да е  олигофрен./ говори й нежно/ Мечтаеш за него, а не намираш взаимност. Чакаш  един знак поне, а той не ти го дава. Това са те, неосъществените мечти. От стихотворението, което си написала.

Стефка: Явно много съм прозрачна. Да, влюбена съм в Сашо. Влюбена съм. Но само аз ли? Май всички момичета в класа изпитват такива чувства към него.

Ели: /усмихва се/ Аз не.

Стефка: Ти си друго. Все едно, че си с поне три години по- голяма от нас, затова сигурно ти се струва смешно да харесваме всички едно момче.Знаеш, че родителите ни са семейни приятели. Отраснали сме заедно със Сашо. Близки приятели сме. Той може винаги да ми се довери, да ми поиска нещо...

Ели: И го прави..

Стефка: Въобще, все едно сме братче и сестриче. Но това не ми е достатъчно вече. Мисля за него.  Вечер не мога да заспя без да помечтая, как ще се озовем заедно в някоя пещера далеч от всички съвсем сами. Като Том Сойер и Беки, нали се сещаш? И тогава той ще ми признае, че ме обича отдавна, отдавна, но просто не се е решавал да ми го каже. Понякога го сънувам и на сутринта се събуждам безкрайно щастлива. Когато сме в клас е достатъчно да ме погледне, да ми се усмихне, химикал да ми поиска, за да  отчета деня като  един от хубавите.

Ели: /прегръща я/ Какво влюбено момиче ще кажа. За пръв път ли ти е?

Стефка: О не. В детската градина...

Ели: / с обич/За пръв път ти е така истински. И си толкова уязвима и си толкова наранима. Но знаеш ли, първият път не се различава от вторият, даже мисля си и от десетия и от стотния. Любовта е велико чувство, Стефи, без значение дали е споделена или не, дали е първа или последна. И затова не бива да поражда такива чувства на безнадеждност в теб.

Стефка: Голяма оптимистка си. А и може ли да бъде друго яч. Ти си най - добрата не само в класа, но и в цялото училище. Най- умната, най- талантливата, най- обичаната.

Ели: Стефи, човек е такъв, какъвто се чувства. Случвало ми се е да се чувствам гадно и тогава  суперлативите на околните са без значение за мене. Просто ми е гадно и всичко най е с обратен знак. Мразя да се чувствам така.Мразя да съм вечното момиче за пример, защото е все по трудно да  отговарям на очакванията на приятели, учители и родители. Затова и си припалвам по малко трева. Отпуска много да знаеш.

Стефка: Но ти нали.....

Ели: Ш,ш,т, казах ти, че контролирам всичко и мога да спра, когато си поискам. Не се безпокой!

Стефка: Но защо изобщо си започнала?

Ели: Знам ли? От любопитство може би. Аз трябва всичко да опитам в този живот, за да не съжалявам, когато остарея за пропуснати моменти. Пушенето не е като боцкането. То само изостря сетивата без да ги унищожава. Чувстваш се значим и непобедим сякаш си бог. Това ми го казваше един приятел. Бях се... Не, не може да се каже,че се бях влюбила. По скоро се бях впечатлила. Знаеш ли, Стефи, той беше рядко красиво и интелигентно момче. Не като нашите перковци.Разказваше ми такива неща. Покани ме една вечер на среща. Ужасно се вълнувах. Направо се бях гипсирала. Беше наистина чудесно. Дълго разговаряхме, дълго се разхождахме, после седнахме на една пейка и...

Стефка: Се целунахте.

Ели: Не, предложи ми трева. Отначало се вбесих. И аз очаквах целувка. Вместо това - трева. Но се оказа, че не е лошо. Дори беше по- хубаво от непохватните момчешки целувки. Всъщност никога не се целунахме.

Стефка: Кой е той? Аз познавам ли го?

Ели: Не. Беше за кратко. Криех от всички, дори от теб. Скоро замина в една наркокомуна. Оказа се, че се е пристрастил много към дрогата. Веднъж го срещнах на улицата и не го познах. По окаяно същество не бях виждала.

Стефка: Видя ли, видя ли?

Ели: Стефи, той беше слаб човек. Аз съм друго. Ти поне ме знаеш. Като си навия нещо на пръста, умиране има, отърване няма. Хей, не гледай толкова тъжно! Искаш ли да ти покажа нещо смешно./ хваща я за ръка и я води до масата/ Сега ще видиш. Но първо затвори очи!

Изважда от шкафа една кутия и я слага на масата. Отваря я и изважда розови ботуши. Вдига ги пред  затворените очи на Стефка

Ели: Таратата. Отвори очи!

Стефка:/ възторжено/ Ботушки, розови ботушки. Откъде ги имаш?

Ели: /иронично/ Подарък от баща ми за рожденния ден на бебенцето./вижда учудения поглед на Стефка/ Тоест за ми. На теб да не би да ти харесват?

Стефка: Какво говориш? Направо са супер.

Ели: Абе, я не ме занасяй! Представяш ли си да се появя с тях в даскалото. Ще ме скъсат от подигравки. Баща ми е откачил. Розови ботуши. Той сигурно си мисли, че съм още в детската градина. Аз ти ги показах за майтап, ти взе че ги хареса. Да ти ги подаря.

Стефка: Не, не какво говориш? Подарък не се подарява.

Ели: Видя ли и ти не ги искаш. Само дето се правиш, че ги харесваш. /Стефка се опитва да протестира/ Остави! Няма значение. И баща ми и глупавите му ботушки. Нека събират праха в гардероба и те като толкова ненужни вещи в този дом. Ей, Стефи, ние само си приказваме, а мама като дойде голям скандал ще ми вдигне. Дай да поправим набързо! Я пусни  Енрико Иглесиас.

Стефка отива да пусне уредбата, но преди това се обръща към Ели.

Стефка: Аз ще направя онзи танц. Дето каза, че е за солово изпълнение. Хрумна ми идея, как точно да бъде. Ще помоля госпожата от балета да ми помогне.

Пуска песен на Рики Мартин  и двете танцувайки започват усилено да чистят.

Второ действие

Ели се разхожда  из стаята и пуши.Рови из чекмеджетата.Видът й е много занемарен. Жестовете й издават голяма нервна възбуда. Хапе устни. Събаря разни вещи

.

Ели: И къде е  скрила мангизите? Добре, добре. Тя какво си мисли, че ще ме притисне до стената? Не си познала, маман.

Намира златна верижка. Оглежда я преценяващо и я пуска в джоба си. Телефонът звъни. Тя го вдига панически.

Ели: Ало. Аз съм, да. Защо досега не се обади? Добре, добре. Идвам веднага. Да, както се уговорихме. Не ми е за пръв път. Казах вече, тръгвам.

Ели: / говори си сама/ Скапаняк със скапаняк.

Звъни се.

Ели: /вика/ Влизай!

Влиза Стефка и гледа учудено,

Стефка: Някъде ли ще излизаш?

Ели:/ нервно/ Бързо ще се върна. Ти стой тук и посрещни останалите! Може да репетирате и без мен. Ако нещо закъснея, на ти ключа и се оправяй!

Стефка: Чакай, къде отиваш?

Ели: / раздразнено/ Нали ти казах, че ще се върна?

Стефка: Но Ели…

Ели излиза бегом, без да й обръща внимание. Отново се звъни.Стефка отваря вратата. Влиза Сашо.

Сашо: Току що се сблъсках с Ели. Какво става? Няма ли да репетираме?

Стефка: Каза, че бързо ще се върне. То и другите не са дошли още.

Сашо: Не знам. Като че ли нищо няма да излезе от цялата работа. От месец уж  ще репетираме, а все нещо става. Ако класната не напираше толкова, досега да съм се отказал. Дано поне ти ни отсрамиш. Докъде си стигнала?

Стефка: Аз съм готова./смутено/ Ако искаш, мога да ти го покажа, докато дойдат другите.

Сашо: /сяда на дивана/ Добре, давай!

Стефка: /несигурно/ Но ще ми кажеш честно как е!

Сашо: Бъде спокойна!

На сцената се спуска бяло платно на което има нарисувана паяжина. Прожекторът го огрява. Стефка минава зад него и започва да танцува под звуците на песента” Приятелю, прости ми.” Танцът е бавен. Като че ли тя все се мъчи да разкъса паяжината, а не може. Накрая се хваща за нея и безсилно отпуска ръце.

Сашо я гледа като омагьосан.

Стефка: /задъхано/ Е, как беше?

Сашо: Супер! Стеф, ти си направо върха!

Стефка: / сяда до него и разпалено обяснява/ Искам да не е само танц, а послание.

Сашо: Послание към кого?

Стефка: Към всички, които се друсат.

Сашо: Танцът за тях ли беше? Мислех, че е свързано  нещо със скуката в даскалото. Но като си помисля, може и така да се схване. Изглежда този проблем те вълнува. Познаваш ли такива? Аз не.

Стефка: Разбира се, че познаваш, но не ги забелязваш. Обградени сме от тях и кръгът все повече се свива, докато дойде мигът, когато и ние ще сме част от тях. Затова и измислих този танц. Човек попаднал под властта на дрогата се превръща в сянка. Просто в сянка. Паяжината го омотава и никой не може да го спаси. И танца така съм нарекла  – “ Пленени сенки”

Сашо: Хей ти да не би...?

Стефка: Не, не. Как можа да си помислиш?

Сашо: Защото говориш така, все едно че лично те засяга.

Стефка: Засяга ме и всички трябва да се чувстваме засегнати. Затова е и посланието. Може днес да не съм, но ако утре се превърна в боклук, нима ще си безучастен.

Сашо: Не знам. Все пак  насила никого не можеш да накараш да се боцка. Не е и заразна болест…

Стефка: Напротив. Заразна болест е. Заразява душата. Ей, така без да усетиш, се вмъква в теб и  започва да те изсмуква. Теб или приятелят ти. И си безсилен да сториш каквото и да е било. Наистина ли не виждаш какво става наоколо. В дискотеката, около училището. Веднъж в парка приближих до едно дърво. И знаеш ли какво намерих под него? Спринцовки. Десетки малки спринцовки. Разпръснати безразборно по тревата, сякаш е нещо съвсем нормално. Тогава си помислих. Какъв абсурд? Симбиоза между символите на живота и смъртта.

Сашо:  Не знам. Не съм се замислял досега. На дискотека не ходя, а и приятели наркомани нямам. Но скоро обраха мазето на съседката. Тя цяло лято се блъска за прави буркани, защото и двамата с мъжа си са безработни и на тях са  разчитали за през зимата. А нищо не бяха оставили. Казват, че наркомани го сторили. Ако е така, те са най- обикновени престъпници, а не нещастници, каквито искаш да ги изкараш.

Стефка : И какво да ги анихилираме ли?

Сашо: Нали ти казах, не съм мислил? Аз... аз... исках друго да ти кажа. Ти си ми единствената  приятелка./мълчи известно време нерешително/  Не знам, може би не трябва. Не съм добър в тези работи. В изповедите де.

Стефка: / с предчувствие за нещо хубаво/ Защо да не трябва? Кажи, слушам те!

Сашо: Да не кажеш на някого.

Стефка: Моля ти се.

Сашо: Става въпрос за момиче.

Стефка:/ нежно/ Да…

Сашо: Харесвам я, отдавна я харесвам, но не зная как точно да й го кажа…

Стефка: /мисли си че става дума за нея/ Опитай направо! Може би тя отдавна чака този момент.

Сашо: Мислиш ли!  Ами ако грешиш? Страх ме е да не се изложа.

Стефка: Нима е излагация да кажеш на някого, че го харесваш или обичаш. Това са все хубави чувства. Гадното е да кажеш на някого, че го мразиш или ненавиждаш.

Сашо:Права си. Но не всички разсъждават като теб. Гледат само да ти се присмеят. Но на теб мога да кажа. Харесвам Валя. Валя бе, от б клас. Нали я познаваш?

Стефка пребледнява и се дръпва назад. Сашо не забелязва и продължава да си говори.

Сашо: Поканих я на барче, но не зная как да се държа. Да й занеса ли нещо? И кога да й кажа, че искам да ходим?

Стефка: /едва се овладява/  Валя, а да Валя.

Сашо: Какво ще кажеш за нея?

Стефка: Готина е.

Сашо: /радостно/ Нали!  Знаех си, че ще я харесаш. Смяташ ли, че няма да ме сметне за задръстеняк, ако и занеса цвете?

Звъни се.

Стефка: /говори като в просъница/ А защо? Занеси й! Аз сега. Да отворя. Занеси й цвете. Сигурно ще се трогне. Аз... бих се трогнала.

Отваря вратата и от там весело нахлуват двете момчета и двете момичета

Руми: Познайте къде ги намерихме тези хубавци! Къде е Ели?

Боби: /вика/ Елии, Елче.

Стефка: Няма я.

Ники: Как така я няма? Нали щяхме да дансуваме? Дошла ми е музата.

Руми: Най- сетне.

Ники:/гони я из стаята/ Ти какво бе, какво?

Стефка: Ели излезе за малко. Но ще се върне. 

Нели: /разказва на Сашо и Стефка/ Седяха си тихо и кротко в отсрещното барче и си гугукаха. Познайте за какво?

Сашо: За компютри, за сайтове.

Нели и Руми се заливат от смях.

Нели: Не позна. Стеф, опитай ти!

Стефка: /без настроени/ За Танго и Кеш.

Руми:/вика възторжено/ Б,р,р,р. Още по –студено.

Боби: Мно,ого смешно.

Ники: За какво сме си говорели, а? Кой знае какво ще измислят? Чули недочули. Подслушвачки такива.

Руми и Нели в един глас: За момичета.

Момчетата се държат така сякаш са хванати с нещо непозволено.

Ники: И какво толкова? Вие не бращолевите ли ежесекундно за момчета?

Руми: Естествено, не ставай смешен. Но защо точно сега ви е треснал хормонът, момчета. Да не би да сте гледали някой порно филм или някоя какичка да ви е намигнала?

Ники: Може да сме свалили нещо?

Руми:/присмехулно/ Вие? Та кой ще си падне по такива дечковци?

Доколкото съм в течение никой не ви обръща внимание.

Боби: Откъде знаеш, че никой не ми обръща внимание? Ти по себе си ли съдиш.

Нели: О, да не сме пропуснали нещо. Например  барби-тълпа обожателки. Гледа през прозореца. / вика възторжено/ Ето ги. Седят под прозореца и чакат да се покажете, за да ви изхрускат.

Всички се втурват да гледат

Сашо: /разочаровано/ Само някакъв дядка.

Боби: /обидено/ Чак тълпа обожателки нямам, но и мен ме харесват.

Руми: Въобразейшън.

Стефка:  Момичета стегнете се вече. Да опитаме танца.

Боби: / не й обръщат внимание/ Ако ти докажа, какво ще ми дадеш?

Руми: Една целувка по девствената бузка.

Стефка: /моли се/ Хайде! Не сме дошли затова.

Руми: Добре де, но Ели още я няма, а без нея нищо не става.Чакай да видим доказателството!

Боби вади от раничката си бележка.

Боби: Ето. Изпратиха ми бележка.

Нели: /грабва бележката и я чете/ “ Обичам те, не забелязваш ли това”. Бре нещата стават сериозни. Руми, ще трябва да целуваш. Коя е обожателката?

Боби: Не зная все още. Намерих бележката в раницата.

Руми: Тайнствена непозната, а?

Ники: Я дай бележката!

Смутено я чете и той.

Нели: Какво става, бе Ники, та побледня като платно? Да не би и ти да си получил бележка?

Ники: Аз. .. не точно такава.

Руми : А каква?

Ники: Никаква.

Нели: Надушвам нещо гнило. Я си признай всичките грехове! Давай бележчицата!

Ники: Нали ви казвам…..

Боби: Дай да я прочетем! Аз как дадох моята.

Ники:/ сърдито/ Махайте се!

Двете момичета, Боби и Сашо започват да го гонят. Вземат му раничката и я пребъркват.

Нели: / вика победоносно/ Намерих я./ чете /Обичам те, пооглеждай се!

Всички с изключение на Стефка се смеят.

Руми:/смее се/ Ох ще се спукам от смях. Ти затова ли се въртя като шугав  в часа по история? / към останалите/ Без малко да му се изкриви врата.

Сашо: Някой ви е избудалкал, момчета.

Боби: Ти нищо ли не си получил?

Нели: /прегръща Сашо/Него и без  бележчици  си го обичаме.

Стефка: Това е гадно.

Руми: Защо бе, Стефи, майтап да става.

Стефка: Но да  е за чужда сметка, нали?

Нели: Хайде, Стеф, не разваляй купона.

Стефка: Не мога да си представя, че в нашия клас има такава гаднярка, която пише бележчици и после гледа сеир.

Боби: Гаднярка, нали? Ще разбера аз коя е и лошо й се пише.

Влиза Ели. Тя е без  настроение. Дига вяло ръка за поздрав.

Ели:/мрачно/ Какво става тук?

Нели: Някои хора не разбират от шеги.

Стефка: Гадни шеги.

Руми: Виж, Елче, някой пуснал  любовни бележчици в раниците на Боби и Ники…

Ники: Започва да ме осенява прозрението, кой може да е?

Боби: Кой бе, кой?

Ники: / сочи Нели и Руми/ Тези кокошки например.

Руми: /високомерно/ И през ум не ни е минало да се занимаваме с вас.

Двете с Нели избухват в смях.

Ники: Още доказателства искаш ли? Кажи бе Ели, честно ли е…

Ели: /отегчено/ О, я не ме занимавайте с вашите глупости! Досега свършихте ли нещо, или ме чакахте да ви дам тон в живота?

Стефка: Разговаряхме само.

Ели: Разговаряли. А трябваше да танцувате. Впрочем няма значение. 

Сашо: Не искахме да започваме без теб. Но щом вече си дошла… Понеже аз скоро трябва да си ходя.

Ели:/иронично/ О, свалячът! Какво, господинът бърза за среща?

Сашо: Ти откъде знаеш?

Ели: Срещнах гаджето ти. Валката бе, от б клас. Разправя наляво и надясно, какво очаква да й се случи тази вечер. Но нищо няма да и се случи, нали Дон Жуане.

Сашо: Защо мислиш така?

Ели: Имам опит в тези работи. Ще се осмелиш ли да й пуснеш поне една ръчичка?

Стефка:/изненадано и притеснено/ Ели…

Ели: Я, да видим, дали ще позная? Колко пъти си се целувал с момиче? Николко./обръща се към останалите/ Басче бе, кой лови басче с мен.

Училищният любимец  е всъщност мамино синче, не опръскано от пръските на живота.

Двете момчета и двете момичета  видимо се забавляват. Стефка се опитва да спре разговора.

Стефка: Ели, моля те. Какво ти става?

Ели: /грубо/ Я трай!/обръща се към Сашо/ Какво сега? Така ли е, или не е така?

Сашо: / засегнат/ Не си осведомена правилно. Мога уроци да преподавам на тази тема.

Боби: О- о- о,

Нели: То само с теория не става. На практика, на практика искаме да видим.

Ели: /спира ги/  Чакайте! Това е интересно. Защо да не те изпитам?

Сашо: Както кажеш и когато кажеш.

Ели: Сега и тук.

Стефка: Престани вече, Ели./пуска музиката/ Ще репетираме, нали?

Руми спира  уредбата.

Руми: Сега сме в час. А в час музика не се слуша. Ели е даскалката, а Сашо ученикът. Да видим, дали си е научил урока?

Ели: / предизвикателно/ Да не те хвана шубето?

Сашо:/смутено/ Мен ли? Нямаш проблеми.

Ели се приближава се към него, но внезапно вижда, че всички я гледат.

Ели: Какво сте ме зяпнали? Я се обръщайте! Сеирджии такива. Кръгом!

Ники: И да изпуснем такова шоу.

Ели: Обръщайте се ви казвам!

Момчетата се обръщат с нежелание, но  все се мъчат да погледнат тайничко.  Момичетата се хихикат. Само Стефка ляга на канапето и си слага възглавница върху главата.

Ели: /след дълга целувка, в която Сашо се увлича, внезапно го отблъсква/ Стига толкова, че ще вземе да ти хареса. Не си чак толкова лош като за начинаещ. Можем пак да опитаме.

Сашо: Пак заповядай.

Ели: /към останалите/ Можете вече да гледате.

Момичетата и момчетата се обръщат. Само Стефка остава  на канапето с възглавница върху главата си.

Боби: Не е честно, нищо не видяхме.

Ники: Ели, мен няма ли да изпиташ? И аз мога това онова. Ако ти не искаш, нека някой от момичетата да го направи. Умирам си да бъда опитно зайче.

Нели: Оценката. Не чухме оценката.

Ели: /със злост/  Що не вземете да се разкарате? Какво ме гледате? Танци няма да има. И шоуто свърши. /вдига възглавницата от главата на Стефка./ Ти да не умря? /Стефка с нежелание се изправя./ И въобще, не съм днес на кеф. Така че обирайте си крушите! 

Всички  гледат смутено и после нерешително си тръгват.

Нели: Като не си добре…

Руми: Хайде момчета! Чао, Ели.

Остава само Стефка.

Ели: Ти какво чакаш, таванът ли да падне? Тичай след тях!

Стефка:  Аз… Защо го направи?

Ели: Кое, че ги изгоних ли? Нямам настроение за глупостите им.

Стефка: Не за това. За Сашо. Как можа?

Ели: Кое как можах, бе?

Стефка: Подигра го и го унизи.

Ели: /смее се ехидно/ Така ли?  Миличка, ако не беше си запушила очите и ушите щеше да разбереш, че му беше хубаво.

Стефка: Ти го предизвика. Държа се с него като с марионетка. Не му остави и капка достойнство

Ели: Де, де ,де. Той си го търсеше. Смята, че  на всички момичета им изтичат лигите по него. Не е познал.

Стефка: Не е такъв за какъвто го мислиш. Аз го познавам най- добре. Но явно не ти пука. А за мен въобще.

Ели: Че на кой му пука за тебе, бе. На Сашко ли, който само те използва./имитира го/ “ Стеф, домашното, Стеф, учебника”. Пък когато стане дума за гаджета не си му в полезрението. Голяма си задръстенячка. Бас държа, че тая Валя ти падна като гръм от ясно небе.

Стефка: Не, преди да дойдеш, той сподели с мен…

Ели:/ прекъсва я ядно/ Още по зле. Какво да не те помоли да й поискаш ръката вместо него?Яд ме е на такива като тебе, Стефи. Остават се да ги тъпчат цял живот.

Стефка: /изплаква/Той ми е приятел, не разбираш ли. Щастлива съм, когато е близо до мен, когато споделя с мен. Може сега да не ме забелязва, но ще дойде ден… Аз трябва само да бъда търпелива. Все някога ще разбере, че няма друга, която толкова много да го обича.

Ели: Трай коньо за зелена трева. Щяла да чака. А животът ще си тече.Той ще си развява байрака, а когато му отрязват квитанциите ще идва да поплаче на рамото на вечната си приятелка. Няма приятелство, Стефи. И аз уж ти се пиша на приятелка, но нали видя, без да се колебая ти погодих кален номер. И този твой така наречен приятел ще си хване някога  пътечката в която няма място за теб. Пък ти ще си стоиш, ще дишаш прахта му и ще се само съжаляваш./грубо/ Какво ли ти приказвам? Хайде разкарай се! Имам си работа.

Свива се заморничево и започва да трепери.

Стефка: Ти… не си добре. Говориш така, защото  не си на себе си. /приближава се до нея и  хваща ръката й/ Ама наистина си зле. Какво ти е?

Ели: /отблъсква я/  Ще се оправя. Имам си начин. Ти само изчезвай! Хайде де, колко пъти да ти повтарям!

Стефка: Ще остана. Да се обадя на бърза помощ , а?

Ели: Не ми трябва бърза помощ. Всичко което ми трябва е тук.

Вади спринцовка и наркотик.

Стефка: Какво е това? Започнала си да се боцкаш вече. Боже, Ели недей! Може да умреш от това.

Ели: / започва да навива ръкава си/ Стига си хленчила. От това не се умира. Само се кефиш.

Стефка: /върти се около нея притеснено/ Четох че…

Ели: / грубо без да спира с подготовката/Спри да четеш!

Стефка: /решително/ Ще се обадя на майка ти.

Ели: Обади се де! Колко му е.Ако искаш да знаеш, няма да я изненадаш. Знае, но си трае. Да не разберат колежките й. Или пък не дай си боже татенцето. Ще вземе да спре да изпраща розови ботушчици и зелени мангизи и съвсем ще я втасаме. Че моето маме има големи разходи./ озлобено/ И тя като тебе, само хленчи. Но дава парички, къде ще иде. Е в последно време нещо се ослушва, но две три сълзички, няколко лигави обещания и мамето отново капитулирва.

Стефка: /опитва се да й попречи/ Нали ми казваше, че можеш да спреш, когато пожелаеш?

Ели : Е да, но не желая.

Стефка: Ако си ми приятелка, недей!

Ели: Не съм ти приятелка. На никого не съм приятелка. Изчезвай оттук и не ми пречи!

Стефка: /решително/ Не, тук ще стоя.

Ели: /подигравателно/Не искаш ли да се боцнеш и ти? Хайде ще видиш, колко е хубаво и няма да мрънкотиш толкова!

Стефка: /панически/ Ще отида да извикам някой на помощ.

Ели: /ядосано/Ще те убия да знаеш. И окото ми няма да мигне. Тръгвай си и да не си гъкнала! Хайде фора, докато не съм изгубила търпение!

Стефка: Господи, какво да направя?

В това време Ели си бие инжекцията. Поляга на канапето

Ели:/ говори унесено/ Можеш само да съжаляваш. Този свят е по- хубав от твоя. Не знаеш какво изпускаш. Всичко е розово, виолетово и светло синьо. И нищо няма значение/ притихва./

Стефка трескаво снове между нея и телефона и не може да вземе решение, какво да прави. След малко се навежда над Ели. Пипа я по челото. Хваща ръката й, но след като я пуска тя увисва безжизнено.

Стефка:/вика/ Ели, Ели, погледни ме моля те! Господи, какво да пра

вя?

Втурва се към телефона

Стефка: Ало, бърза помощ. Моля ви, елате бързо! Едно момиче, приятелката ми, умира. Моля ви побързайте.

Връща се при Ели и прегръща тялото й.

Пред завесата

На пейка е седнала Ели облечена в болничен халат. В ръцете си държи мобифон. На сцената се появява старец, който се приближава до пейката и сяда на нея.

Старецът: Каква топла вечер!

Момичето мълчи, загледано пред себе си, без да му обръща внимание.

Старецът: Аз Ви познавам. Нали, прозорецът на Вашата стая гледа към градинката ни. А аз често съм там. Грижа се за цветята.

Ели: /вяло/ Е и какво?

Старецът: Приличате ми на едно момиче от моята младост. Казваше се Мила.

Ели: Аз не се казвам Мила./раздразнено/ И изобщо какво искате от мен?

Старецът :  Нищо, просто да поговорим.

Ели: Не ми се говори.

Старецът : Добре, да помълчим тогава. Аз не бих Ви притеснявал, но няма друга пейка наоколо.

Джи ес емът звъни.

Старецът: Като че ли  някой Ви търси?

Ели: / пренебрежително/ Това е майка ми!

Старецът: Няма ли да й се обадите?

Момичето:  / грубо/ Какво ви влиза в работата?

Старецът: / след известно мълчание/  Ученичка ли сте?

Ели: Ако съм, какво?

Старецът:Навярно пропускате много уроци?

Ели:Голяма работа.

Старецът:  После ще Ви е трудно. Език някакъв учите ли?

Ели: / отегчено/ Дойч.

Старецът: Завиждам Ви, много врати ще  се отворят пред вас./въздъхва/ На мен той затръшна всичките. / маха с ръка/ Но това не е важно.

Ели: / заглежда го с интерес/ И защо?

Старецът: На времето,  като съвсем млад, бях преводач. Наложи  се да превеждам на  немски офицер. Затова  после бях интерниран в едно затънтено село. Какво съм преживял само аз си знам! Заклел съм се никога да не проговарям на  този език, освен  в краен случай. Но това са минали работи. Времето беше такова. Сега е друго.

Джи ес емът пак звъни. Ели с раздразнение го изключва.

Старецът: Може би има да ви казва нещо важно?

Ели: Знам аз какво ще ми каже, но нейната няма да стане./ озлобено/ Иска да отида в комуна.

Старецът я гледа неразбиращо.

Ели: В комуна за наркомани. Не разбирате ли?/предизвикателно/ Аз съм наркоманка. Какво шашнах ли ви? О, я не се правете, че не знаете! То целият свят вече го разбра. Не виждам ли как си шушукат санитарките, като ме видят. Сякаш съм прокажена. Прокажена съм, на. Кой го е грижа? / чака реакция и след като не я получава вика/Онемяхте ли?

Старецът: Не. Мислех си, кой го е грижа за Вас. Може би повече хора, отколкото можете да си представите?

Ели: Ами, бе.

Старецът: Например най - близките. Родителите ви, приятелите ви. Често виждам едно момиче. Слабичко едно такова, нежничко. Стои пред врата на болничната стая и не смее да влезе.

Ели: / с отегчение/ Стефка, добрата Стефка. Не може да се откачи човек от лепки като нея.  И тя си е  навила на пръста да ме спасява. Май само тя. Уж много приятели имах, а вече ни искат да ме видят. Някой ме жалят, други ме презират, трети се страхуват./ през зъби/ Нека, нека. Никой не ми трябва на мен.

Старецът: Или пък баща ви например…

Ели: /избухва/  Оставете баща ми! Откъде накъде ви хрумна за него? Нали не сте го виждали да кибичи пред болничната врата? Няма и да го видите.Защото и аз скоро не съм. Ако ми цъфне сега от някъде съмнявам се, дали ще го позная. Печели човекът там някъде по света.

Старецът : Нима не се грижи за вас?

Ели : Зависи какво разбирате под грижа. Пари изпраща, дрънкулки изпраща и понякога ще дрънне  едно телефонче. И си мисли – пито платено. Представяте ли си? Изпратил ми за рождения ден ботушки. И то какви – розови? Да си умреш от смях. Кой ходи с розови ботушки? Да не мисли, че съм в детската градина? Идеше ми да ги накълцам и така да му ги изпратя в насипно състояние. Но после реших да ги изхвърля в кофата за боклук.

Старецът:  Изхвърлихте ли ги?

Ели: / колебливо/ Всъщност не съм още. И аз не знам какво чакам.

Старецът: / тихо/ А може би просто розовият цвят  е вече на мода.

Ели: /не обръща внимание на думите му в първия момент/ Мислех да ги подаря, но … Мислите,  че розовият цвят излиза на мода?

Старецът : Да, за това не се ли сетихте? Не вярвам  да е искал да Ви обиди. Просто е търсел най – хубавия подарък за своето момиче. Навярно не му е лесно, толкова далече от вас. Разбирам го, защото и аз съм далеч от своите.  Уверявам ви не е  леко.

Ели: / упорито/ Можеше да не заминава. Парите не са най- важното, нали?  Когато имам най - много нужда от него, го няма. Трябва ми съвет, трябва ми рамо. Вместо това розови ботушки.

Старецът: Разбира се, че парите не са най - важното нещо, но когато ги има./ нежно/ Не. Аз съм съгласен с Вас. Нищо не може да замени бащиното присъствие. Но се сещам за една госпожа от нашия дом. Отивам веднъж при нея и гледам тя плете. Питам я -” Какво плетете, госпожа?” А тя приближава и гали пуловера ми. “Бихте ли ми го дали?”, пита.”Разбира се”, казвам. “За какво ми е на мен пуловер? Няма да си го нося в гроба.” Събличам го и й го давам. После санитарката ме догонва и ми казва. “Глупак сте вие, Сергей. Защо й дадохте такъв хубав пуловер? Тя ще го разплете. Прежда й трябва, за да изплете покривка за колата на дъщеря си. Въобразила си е, че дъщеря й ще се зарадва на този подарък. Ще метне покривката върху седалките и когато пътува в колата ще усеща майчиното присъствие.” А аз казвам, “ Не ми е жал за пуловера. Само се моля  дъщерята да разбере майчиното послание. Да оцени майчиния дар.”

Ели: / с неприязън/ Това го измислихте, нали?

Старецът: Не бих могъл. Не сте ли забелязали, че старите хора никога не измислят или фантазират. Не им е необходимо. Всичко вече са преживели. Трябва само да го разкажат. Затова и са толкова бъбриви. Но стига за мен. Разкажете ми за Вас.

Ели: Какво има да се разказва за една бита карта? Само епитафии. Имам чувството, че животът ми е свършил. Иска ми се да затворя очи и никога да не се събудя. /емоционално/Не ми се живее, разбирате ли?Не ми се  живее в този свят. Той е пуст и студен. Измислен. Вещен. На никого не му пука за истинските стойности. Първо те възпитават, после те обучават и накрая те дресират. Не вярвам в нищичко и на никого. Изпитвам само омраза и отчаяние. Можете ли да разберете това?

Старецът: Опитвам се….

Ели:/прекъсва го с горест/ Опитвате се! Няма нужда. Дори аз не се разбирам. Понякога, но само понякога усещам, че това не е целият свят. Просто съм се озовала по недоглеждане в дълбока дупка и там някъде има светлина. Мога, мога да се измъкна само да реша.  Но светлинката бързо угасва и отново ме обземат бесовете на отчаянието, болката и желанието да се надрусам. / изплаква/ Как бихте могъл да разберете това?

Старецът: Струва ми се, че вече разбрах.

Ели: Какво, какво?

Старецът: Кое може да съкруши един толкова млад живот.

Ели: Толкова бързо! Сигурно се лъжете.

Старецът: Минал съм по Вашия път. Минал съм и по всички останали пътища, затова не ми е трудно да разпозная апатията, депресията и гнева. Загубили сте вяра в света и себе си. Някой може да попита защо, след като  имате всичко, красиви дрехи, красиви вещи, охолен живот?

И няма да разбере, че ви липсва най - важното. Ще ми кажете ли кое?

Ели: Вие кажете, нали уж знаете. Ако аз знаех нима щях да стигна дотук.

Старецът: Липсва ви умението да се справите със собствената си енергия. Тя е огромна, необуздана, неориентирана, заключена в едно малко неукрепнало тяло. След време всичко ще си дойде на мястото, но дотогава ще Ви се наложи да минете през седемте кръга на ада и да оцелеете.

Ели: Ако оцелея.

Старецът: О, това не е трудно. Стига само да поискате.

Ели: Като сте тръгнал да поставяте диагнозата, дайте и рецептата. И ми кажете! Защо тъкмо аз? Защо тъкмо на мен се случи това. Всички ме мислеха за най- добрата, най- силната, най- умната. Оказва се, че са се лъгали в мен.

Старецът: Не са се лъгали. Нали ви казах за енергията? Тя е най - бушуваща  и непокорна в  силните личности. А вие сте силно момиче. Светът се изгражда от такива като Вас. Но  не се оставяйте тя да ви ръководи. Хванете я за гушата и я овладейте. Превърнете я в творчество и ще видите какви стихове ще напишете. Превърнете я в любов към някое момче. Или към цвете, или към животинче или просто към самия живот. Ако не допускате да ви обсебват демоните на гнева, апатията и  злостта ще преживеете кризата. Искахте рецепта. Както виждате проста е.

Ели: Думи, само думи.

Старецът: /мълчи известно време/ От Вас зависи, дали ще са само думи. Вярвате ли в прераждането?

Ели: Иска ми се.

Старецът: Душата минава през няколко живота, за да достигне съвършенство. Представяте ли си, ако точно сега изберете смъртта, каква душа ще напусне това тяло? Болна,  изтерзана, осакатена от веществата с които сте я тровили. И  с какъв товар ще прекрачи прага на следващия си живот?

Ели: А може би това са глупости, за прераждането  за енергията и тям ти подобни? И заради тези илюзии ще трябва да живея в един постоянен ад. Вие знаете ли какво значи да те боли, да се чувстваш като последния боклук, като една отрепка? Да четеш отвращението в очите на хората около теб. Искала съм да спра, но не е толкова лесно. Онова нещо отвътре е по - могъщо от мен и за секунди сломява волята ми. После се мразя, но не мога да устоя, разбирате ли?

Старецът: Разбирам. Но май сте забравили, че човек не е сам. И когато някой иска да ви помогне, той ви предлага да поеме част от болката, част от самотата. Да ви даде част от силата си, част от надеждата си. И така да устоите.Това се нарича приятелство, това се нарича обич. Само така човек може да се бори с тъмните страни на душата си. Точно Вашата болка не съм преживял, но съм минал през своя ад и съм оцелял.

Ели: Да, но вината не е била Ваша. Борили сте се с другите, а аз себе си трябва да преборя.

Старецът:  Какво значение има, чия е вината? Нали ви казвам, важното е след като сте паднали веднъж да не останете завинаги в калта. Важното е да се изправите и да продължите. Болката може да унищожи, но може и да кали. Чакат ви много изпитания. Например да носите едно старо, старо тяло. Да сте останали без близки. Хората да гледат на вас като на ненужна вещ.  И пак да намирате причини да се радвате на живота. Господ ни е дал къса памет за страданието и вечна за красотата на света.

Ели:  Наистина ли сте съвсем сам? А вашето момиче, Мила ?

Старецът: О, тя почина още преди да бях я целунал.

Ели: Съжалявам.

Старецът: Понякога, когато се занимавам с цветята си, разговарям с нея. Имал съм много жени. Но разговарям само с Мила. И знаете ли какво й казвам? “Когато ти почина, светът свърши за мен. Исках само едно - да умра. Но преодолях скръбта и скоро ми стана по леко. Номерът е да продължиш. С цената на много усилия и воля, защото само така светът ще узнае, че е съществувала Мила и един човек, който безкрайно много я е обичал. Как ще стане това, с един спомен ли, с едно стихотворение ли  не е от голямо значение. Истината е, че изходът има само една посока. И това е животът.”

Ели:  Преди да дойдете ме беше яд на целия свят. Но и сега не ми е по – леко.Чувствам се като изгубено пламъче, което всеки   може да подухне ту в една посока ту в друга.

Старецът: Ами тогава направете от пламъчето звезда! Да сте чували някой да е угасил звезда?

Ели: И как може да стане това?

Старецът: Ей така! /щраква с пръсти/

Ели: /за пръв път се усмихва и щраква с пръсти/ Просто ей така.

Старецът: Просто ей така. Опитайте! Ако не стане от първия път, пробвайте дотогава докато стане. Но Ви гарантирам, че е по – лесно отколкото си мислите. Нали Ви казах, завъртете я онази енергия на пръста си и звездата е готова. / загръща се заморничаво/ Захладня. Е,аз ще се прибирам. Пък и нали съм без пуловер, поизмръзнах малко. А и Вашата приятелка може да се престраши да седне до Вас.

Ели: Нима е тук?

Старецът: Разбира се. Отдавна стои ей там. Но нали е слабичка дървото я скрива. Повикайте я! Тя има нужда от Вас.

Старецът тръгва. После се обръща. Гледа я известно време.

Старецът: И девойче, горе главата. Копф хох!

Ели: / трепва/ Какво?

Старецът: Копф хох!

Ели:  Данке./ тихо/ И благодаря.

Старецът излиза. Ели щраква  пак с пръсти и прави движение все едно, че създава звезда. Усмихва се. После вади джи ес ема  и набира номер.

Ели: Мамо, аз съм. Не, не. От болницата. Седнала съм на една пейка в градината. Не е студено. И не съм сама. Стефчето  е до мен. Исках да ти кажа. Да, да, това исках да ти кажа. Ще отида в комуната. Наистина ще отида. Добре, сега защо плачеш? Всичко ще се оправи, повярвай ми.  И мамо, донеси ми розовите ботушки. Сигурно ще ми станат.

Завесата се вдига и на сцената се спуска бяло платно, зад което момиче танцува под музикалния съпровод на песента. Тя е сама и се мъчи да разкъса паяжината. Появяват се други танцьори, които започват да танцуват с нея. Ръцете им се сплита. Телата им се доближават и заедно успяват да разкъсат паяжината.

Край