| |
Родена съм на 21.03.1958 год. Годините са много, но датата 21 често става дата на първа пролет. Да, аз съм пролетно момиче и не обичам зимата. През късна пролет зреят черешите и аз съм човекът, който ги боготвори и обича най-много от всички плодове.
В пети клас се влюбих в един мой съученик- Здравко се казваше, без да знам че ще стана жена на неговия приятел и също мой съученик –Никола. Завърших средното си образование в град Добрич, тогава се казваше Толбухин, в немска езикова гимназия. Всичко беше добре, но имахме само три момчета и през дългите зимни вечери си приказвахме и мечтаехме с моята съквартирантка Нермин, тя за нейния, аз за моя Здравко.Не че Здравко знаеше за тази ми любов. Написах двадесет любовни стихотворения и спрях. Спрях чак до 2000 година.
Не ме приеха първата година, че и втората не ме приеха.Това беше трагедия за мен и моите родители – особенно за майка ми, която беше начална учителка и това да не приемат детето ти беше голям срам. Тогава беше задължително да се работи. И аз започнах работа в ЗГУ”Терма”- завод за печки. Бях и преводач, защото там идваха немски контрольори. Бях и завеждащ квалификация кадри- там постоянно имаше квалификационни курсове. Бях и заводски комсомолски секретар.
След това най-сетне бях приета-къде- във ВФСИ – Свищов специалност счетоводна отчетност. Когато получих съобщението плаках. Майка ми тръгна да ме успокоява, а аз се качих на черешата, за да не я слушам.Тя се качи след мен. Никога не съм се представяла, че ще стана счетоводителка. Артиска- да, режисьор- да, но счетоводителка ? Втората година се ожених за моя Никола и си имахме дъщеря –Лилия. Завърших, започнах работа в банка и след шест години отново забременях. Но бях решила да правя кариера и деца не влизаха в плановете ми. След много изблици на ярост се укротих и родих дъщеря си Ваня, и от тогава насам благославям Господ за нея. След майчинствата станах заместник директор в един от големите заводи в Тутракан-Славянка. 10 ноември ме завари там. Реших да се занимавам с търговия и си направихме малък магазин. След това ме поканиха да стана главен счетоводите в бюро по труда.
Костов спечели изборите и започнаха едни назначения не ти е работата. При нас смениха началника с една учителка по биология.Тя ми каза –„Такива са обстоятелствата”. Заради тези обстоятелства започнах да пиша сатира. Тя правеше всичко възможно да ме унижава и аз отвърнах по свой начин на това. По късно обстоятелствата се промениха и тя си замина по реда, но аз продължих да пиша- стихове, драми, комедии, роман.От 2003 година съм на работа в общината.Започнах като началник отдел, минах през директор, и накрая станах зам. кмет. Докато дойде болестта- мозъчен аневризъм. От мозъчен аневризъм или се умирало, или си оставал човек инвалид. Аз имам щастието да е нито едно от двете. Сега чакам да минат болничните дни .
И пиша.
Румяна Капинчева
|
|
